Решение № 10085 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2054/2009 г.

Решение № 10085 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2054/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП-гр. София, срещу решение № 371 от 08.12.2008 г., постановено по адм. дело № 1147 по описа за 2006 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменен РА № 1453 от 08.05.2006 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 638 от 03.07.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, с който на Ботьо Георгиев Чилов е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 1999 г. в размер на 138 624, 74 лв. и лихви за забава в размер на 110 942, 38 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че погасено по давност задължение може да бъде платено от ДЗЛ и същевременно да отменя РА. Подробни доводи излага досежно разликата между преклузивните и давностни срокове, като се позовава на разпоредбите на чл. 156, ал. 3 от ДПК (отм.) и чл. 128, ал. 1 от ДОПК относно възможността за извършване на прихващане с погасено по давност публично задължение. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на деловодни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Ботьо Георгиев Чилов, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред окръжния съд е бил РА № 1453 от 08.05.2006 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 638 от 03.07.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, с който на Ботьо Георгиев Чилов е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 1999 г. в размер на 138 624, 74 лв. и лихви за забава в размер на 110 942, 38 лв. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че извършената данъчна ревизия по ЗОДФЛ (отм.) обхваща установяване на задължение за процесната 1999 г., при което е установено, че Ботьо Георгиев Чилов е осъществявал дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ "НЛО-Чилов". Констатирано е също така, че жалбоподателят освен патентната дейност е осъществявал и друга, а именно предоставяне на парични заеми срещу ипотека върху недвижими имоти на граждани, поради което при извършването на тези сделки е реализирал скрита печалба под формата на скрита лихва. Определен е окончателен годишен патентен данък в размера, определен в чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" от ЗОДФЛ (отм.). Прието е, че са налице условията на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК и е определена данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При така установеното съдът е приел за основателно заявеното от жалбоподателя възражение за изтекла погасителна давност за процесното задължение. Ревизионното производство е започнало на 24.11.2005 г., а давността е започнала да тече от 01.01.2000 г. и е изтекла на 01.01.2005 г. За неоснователно е съдът е приел възражението на ответника, че изтичането на давностния срок не е пречка за възлагане на ревизия и съответно за издаване на ревизионен акт за погасените по давност задължения, понеже същите може да бъдат платени доброволно. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не се оспорва и се установява от доказателствата по делото, че процесните задължения са погасени по давност. Ревизията е започнала с АВДР № 4079 от 24.11.05 г. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗДП (отм.) данъчното задължение се погасява с петгодишна давност, а съобразно ал. 2 от същата давността започва да тече от първи януари на годината, следваща тази, за която се отнася данъчното задължение. В конкретния случай следва да се приеме, че давността е започнала да тече от 01.01.2000 г. и е изтекла на 01.01.2005 г. т. е. преди започване на ревизията. Основният касационен довод за неправилно приложение на материалния закон и обсъден в решението на съда е, че изтичането на давностния срок не е пречка за възлагане на ревизия и съответно за издаване на ревизионен акт за погасените по давност задължения, понеже същите може да бъдат платени доброволно. В тази насока касаторът се позовава и на разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ДПК (отм.), респ. чл. 128, ал. 1 от ДОПК, в частта досежно предвидената възможност за извършване на прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Тези доводи са неоснователни. Правилно съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност в частта, с която са установени задължения за погасени по давност задължения ведно с лихви за забава, понеже на ДЗЛ са вменени задължения, които са били погасени по давност още преди началото на процесната ревизия. Същата в процесния спор е изтекла за спорното данъчното задължение за 1999 г. и след като е направено възражение затова обжалваният РА се явява незаконосъобразен. Разпоредбата на чл. 109 от ДОПК урежда преклузивният срок, в който следва да се образува производство по издаване на ревизионен акт, който в процесния спор се явява спазен, но същият не може да обоснове законосъобразност на издадения РА, след като задължението, определено с него по основание и размер, се явява погасено по давност. По този начин се погасява правото на приходната администрация да събира погасеното по давност публично вземане по принудителен ред. Същото може да бъде доброволно изпълнено, понеже продължава да бъде дължимо, съгласно чл. 174 от ДОПК, както и да бъде прихванато, съгласно чл. 170, ал. 1 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 109 от ДОПК, която установява 5-годишен срок за образуване на производство по издаване на РА, е обвързана с разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК и началният момент на броене на срока е изтичането на годината, в която е подадена данъчната декларация или е възникнало задължение за подаването й, т. е. срок, по-дълъг от определения по ЗДП (отм.) и по-неблагоприятен за длъжника. Понеже не е предвидено изрично обратно действие на нормите на чл. 109 и чл. 171 от ДОПК, началото на давностния срок и изтичането му се определят от действащата по време на възникването на процесното вземане законова разпоредба, а именно тази на чл. 22 от Закона за данъчното производство (отм.). Неоснователно е възражението в касационната жалба, че с приетото от съда се обезсмисля разликата, която се прави между преклузивните и давностните срокове. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение