Решение № 11637 от 27.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11793/2022 г.

ВАСПето отделение27.11.2023 г.докладчик Мирела Георгиева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на БЪЛГАРСКИ ПОЩИ ЕАД срещу Решение 5579/03.10.2022 г. по адм. дело 3052/2022 г. на Административен съд София град, в частта с която е прекратено производството в частта спрямо заинтересованата страна А. Джумалиева, в качеството й на председател на Комисията за защита от дискриминация.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело 11793/2022 г. по описа на Върховния административен съд в тази му част.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 5579 от 03.10.2022 г., постановено по адм. дело 3052/2022 г. на Административен съд София град в оспорената му част.

Решението в прекратителната му част подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщаването му, а в останалата му част е окончателно.

Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Български пощи ЕАД срещу Решение 5579/03.10.2022 г., постановено по адм. дело 3052/2022 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционния съд неправилно кредитира заключението на вещото лице относно това, че изградената в хода на проучване по образуваната преписка 107/2021 г. на Комисия за защита от дискриминация/КЗД/ рампа на стълбите на входа на пощенска станция в гр. Враца не може да се ползва самостоятелно, каквото е изискването за достъпна среда според Наредба РД-02-20-2/26.01.2021 г. за определяне изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпна среща в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията (Наредбата). Сочи, че е неправилен и необоснован извода на съда, че размерът на наложената санкция е близък до предвидения минимум предвиден в чл.80, ал.2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./, тъй като по делото не са налице данни за настъпили несъставомерни общественоопасни последици, включително и за подадено оплакване от хора с намалена подвижност. Иска се отмяната на обжалваното първоинстанционно решение или алтернативно да бъде изменено като бъде намалена имуществената санкция от 500 лв. на предвидения минимум в размер на 250 лв. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията си излага в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Кръстенова. Ответната страна Комисия за защита от дискриминация (КЗД) не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба на БЪЛГАРСКИ ПОЩИ ЕАД срещу Решение 5579/03.10.2022 г., постановено по адм. дело 3052/2022 г. на АССГ, в частта с която е прекратено производството в частта спрямо заинтересованата страна А. Джумалиева, в качеството на на председател на КЗД е процесуално недопустима поради просрочие, поради което следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото в тази част да бъде прекратено. Касационната жалба в останалата й част е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган в пределите на предоставените му правомощия, в предписаната от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон, включително и в частта относно наложената санкция, която е определена близо до минимума за подобно нарушение и съответствие целта на закона. При извършване на проверка за законосъобразност на оспореното Решение 118/25.02.2022 г. по преписка 107/2021 година на КЗД първоинстанционният съд е направил фактически установявания, които кореспондират на събраните доказателства, поради което касационната инстанция ги приема изцяло. При правилно установени факти решаващият съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция и при условията на чл.221, ал.2 от АПК не следва да се преповтарят. Решението е обосновано - направените от административния съд правни изводи се базират на цялостния анализ на събраните доказателства, противно на изложените в касационната жалба твърдения. Правилен е изводът на съда за липса на съществени процесуални нарушения, които ако административния орган не ги бе допуснал би достигнал до различен правен извод в крайния си акт. Видно от съдържанието на оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани в административната фаза на производството доказателства, както и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирана от съда като компетентно и обективно изготвена, и въз основа на тях е достигнал до фактически констатации, които са идентични с тези приети за установени от Комисията. В този смисъл не е налице процесуално нарушение при събиране и оценка на доказателствата по делото, респективно установяване на относимите към спора факти. В съдебното производство не са ангажирани и представени нови доказателства, които да опровергават фактите, описани в оспореното пред АССГ решение на КЗД. Настоящият съдебен състав намира, че правилно и обосновано въз основа на тези доказателства са установени относимите към спора факти, а именно, че Български пощи ЕАД е поддържала и продължава да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до обект: Пощенска станция клон Централна поща в гр. Враца, ул Втори юни 60, извършвайки по този начин дискриминация по смисъла на чл.5, вр. чл.4, ал.1 и ал.2 ЗЗДискр. по признак увреждане . Правилно позовавайки се на заключението, изготвено от арх. И. Янкулов първоинстанционния съд е установил, че в хода на административното производство не е преустановено поддържането на недостъпна архитектурна среда от касатора. Поставянето на релси, които не е възможно да бъдат използвани за достъп до сградата, собственост на Български пощи ЕАД обосновано е прието от АССГ, че не представлява преустановяване на нарушението, изразяващо се в поддържане на недостъпна за лица с увреждания архитектурна среда. Следва да бъде отбелязано, че за изясняване на фактите и обстоятелстава по случая може да бъде назначена съдебна експертиза, чието заключение съдът преценява заедно с другите доказателства по делото. В настоящия случай правилно съдът е кредитирал заключението арх. Янкулов като компетентно изготвено и съответстващо на доказателствения материал по делото (констатираното от него на място не противоречи на описаното в констативния протокол от 27.10.2021 г.), от което е безспорно установено, че от Български пощи ЕАД не са предприети мерки, осигуряващи безпрепятствен достъп до хора в неравностойно положение до пощенската станция клон Централна поща в гр. Враца, поради което е извършено нарушение по смисъла на чл.5, вр.чл.4, ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр. и чл.37 от ЗЗДискр. по признак увреждане . Възможността клиентите на Български пощи ЕАД да получават определени услуги по домовете си не изключва задължението до сградата, която е предназначена за обществено ползване да бъде осигурен достъп за всички лица, които желаят да я посетят. По смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, а "достъпна среда", съгласно § 1, т. 2 от Наредба 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. В този смисъл са неоснователни аргументите, че поради липса на изрично оплакване от конкретно лице с увреждане, чийто достъп е бил ограничен, липсват и неправомерни правни последици. При преценка законосъобразността на решението на КЗД в частта относно наложената санкция, административният съд също не е допуснал нарушение като е обосновал извод, че имуществената санкция в размер под средния за този вид нарушение съответства на поведението на наказаното лице. В обобщение - правилни са изводите на първоинстанционния съд, че така постановеното решение на КЗД е законосъобразно. По изложените съображения и при липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение