Решение № 10548 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1197/2013 г.

Решение № 10548 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1197/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Постъпила е молба от "Бони Комерс" АД - гр. Бургас чрез адв. Анастасия Дюлгерова с искане за поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 175 АПК и за изменение на решение № 6650/15.05.2013 г. по адм. дело № 1197/2013 г. по описа на Върховния административен съд, I отделение в частта по разноските по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Молителят сочи, че по искането по чл. 175 АПК иска да се поправи горното решение, тъй като на ред 52 от решението вместо дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас, е изписан гр. Варна, а на ред 20 вместо гр. Бургас е изписано гр. Пловдив, а в частта по чл. 248 ГПК, че съдът е допуснал грешки в пресмятането, като са отчетени само приспаднатите в полза на дружеството разноски за първата инстанция. Според молителят независимо, че в решението на съда е обсъден факта, че на дружеството следва да се присъдят разноски, на практика такива не са присъдени, а сторените разноски са: 75 лв. държавни такси, 700 лв. за вещи лица и 3 500 лв. хонорари за адвокати. В този смисъл молителят иска от съда да се произнесе за разноските и определи конкретния им размер. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП чрез юриск. Веселин Монов я оспорва в частта за искането за разноски, а в частта по чл. 175 АПК счита, че следва да бъде уважена. Върховният административен съд, I отделение счита, че молбата е процесуално допустима, а за да се произнесе по същество установи следното: По молбата по чл. 175 АПК. Разпоредбата на чл. 175 АПК е за поправка на очевидна фактическа грешка в решението на съда. Тя представлява несъответствие между формираната в мотивите на решението действителна на воля на съда по правния спор и външното й изразяване в диспозитива на решението. В процесния случай поправката, която се иска не е за допуснато от съда очевидна фактическа грешка между изразеното в мотивите на решението и неговия мотив, а само в мотивната част и то не касае формираната воля на съда по правния спор, а при изписване на една от страните по делото - дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас, като на две места в решението вместо гр. Бургас, са изписани гр. Варна и гр. Пловдив. Това несъмнено е грешка, допусната от съда, но тя не се изразява като несъответствие между мотиви и диспозитив и въз основа на нея, решението на съда не се опорочава, нито е неясно или неизпълнимо. Предвид изложеното молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна и следва да се остави без уважение. По молбата по чл. 248 ГПК. С решението си ВАС, I отделение по жалби и на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас, каквото е новото наименование на дирекцията, считано от 01.01.2013 г. и на "Бони Комерс" АД - гр. Бургас е отменено решението на Бургаския административен съд в частта, в която е бил отменен РА № 02251100102/16.02.2012 г. за установените допълнителни задължения на "Бони Комерс" АД за корпоративен данък за 2009 г. в размер на 20 568,78 лв. и за 2010 г. - 18 011,73 лв. и е постановено друго решение по съществото на спора, с което в тази част жалбата на дружеството е отхвърлена. Със същото решение е отменено първоинстанционното решение и в частта за разноските от 634,88 лв. В останалата част решението е оставено в сила - по касационната жалба на "Бони Комерс" АД и частично по жалбата на приходната администрация. В мотивите на решението ВАС, I отделение е приел, че на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 237,21 лв., а на "Бони Комерс" АД - 615,11 лв. разноски за касационната съдебна инстанция. Съдът е присъдил разноски по компенсация, поради което на приходната администрация в гр. Бургас е присъдено възнаграждение в размер на 622,10 лв. В този смисъл неправилно молителят счита, че съдът не се е произнесъл за разноските на "Бони Комерс" АД. Пълномощното на "Бони Комерс" АД за уговорено адвокатско възнаграждение е в размер на 1 500 лв. за двама адвокати. Правилото, което важи за присъждане на адвокатски хонорар е само за един адвокат, поради което и съдът е имал предвид хонорар в размер на 750 лв. и предвид уважената част на "Бони Комерс" АД е прието, че разноските са в размер на 615,11 лв. и с оглед, че юрисконсултското възнаграждение за приходната администрация е изчислено на 1 237,21 лв., предвид уважената част на касационната й жалба, разноските са присъдени по компенсация, поради което в диспозитива на решението правилно е осъден "Бони Комерс" АД за заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас в размер на 622,10 лв., изчислени по компенсация (1 237,21 лв. - 615,11 лв. = 622,10 лв.). Наред с изложеното по-горе, не е спазено изискването на чл. 80 ГПК, приложим по силата на чл. 144 АПК, а то е, че когато страната не е представила списък на разноските, то тя няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. В процесния случай "Бони Комерс" АД не е представил такъв списък и на това основание, което може да бъде самостоятелно основание, искането е неоснователно. С оглед изложеното молбата за изменение на решението в частта за разноските също е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,