Решение № 10005 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2123/2018 г.

Решение № 10005 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2123/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Д. Ц. и С. К. Ц. и двамата от гр. В. Търново, подадена от пълномощника им адв. А. Й., срещу решение № 1735/26.10.2017 г. по адм. дело № 426/2017 г. на Административен съд - Б., с оплаквания за неговата неправилност, поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обезсилване на съдебния акт в частта му, с която са разгледани по същество жалбите на Х. Ц. и А. Д., да се отмени решението и вместо това се оставят без уважение допустимите жалби срещу процесната заповед и се присъдят направените по делото разноски и за двете съдебни инстанции в размер съгласно приложения списък. Прави се възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. В съдебното заседание касационните жалбоподатели не се явяват, представляват се от адв. Йотова, която поддържа жалбата по изложените в нея и писмени бележки съображения. Ответната страна - кмета на община Ц. не изпраща представител, не е изразил становище по жалбата. Ответниците - Х. И. Ц., В. М. Ц., Н. С. Н., В. Г. Н., А. В. Д. и Х. А. Д., не се явяват. Постъпила е на 13 април 2018 г. писмена молба от процесуалния им представител - адв. Стойков, с изразено становище за неоснователност на касационната жалба и с претенция за разноски по представения списък в размер на 1800 лв. общо и три бр. договори за правна защита и съдействие. Ответните страни - М. Д. Д., М. С. Я. и Н. Д. Д. не се явяват и не се представляват. Участващият прокурор от Върховната административна прокуратура обосновава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Споделя се изводът на съда, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и с целта на закона. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за тях. Разгледана по същество, същата е основателна. От фактическа страна по делото е безспорно, че вследствие на извършена през 2009 г. доброволна делба, е била прекратена съсобствеността върху ПИ с идентификатор 44094.21.12 и страните по договора са се споразумяли по възлагането на новообразуваните шест самостоятелни ПИ със съответните им проектни идентификатори (44094.21. 38, 44094.21. 65, 44094.21. 66, 44094.21. 67, 44094.21. 68 и 44094.21. 69 ), нанесени впоследствие в КК, одобрена на 24.08.2006 г., въз основа на влязла в сила заповед от 06.08.2009 г. Същите попадат в обхвата на УПИ I, кв. 21, с отреждане "за сърф клуб", съгласно ПУП-ПЗР, одобрен със заповед № РД-01-18/08.01.2004 г. Настоящите касатори С. Д. Ц. и С. К. Ц., са придобили собствеността върху ПИ с идентификатор 44094.21. 67, с площ от 532 кв. м. и построената в него сграда, по силата на договор за замяна (нот. акт № 182/2012 г.) от съделителя В. М. М.. Със заповед № РД-01-224/26.03.2013 г. на кмета на община Ц., издадена по инициатива на Снежана и С. Ц., е било одобрено мотивирано предписание, с което е допуснато да се изработи ПУП-ПРЗ, в обхват УПИ I-12 в кв. 21, м. "Рибарницата", с. Л., община Ц., като същият, с площ 2901 кв. м, се разделя на два нови урегулирани поземлени имота: УПИ I- 66, 68, 69, 38, 65 "за сърф клуб", с площ 2369 кв. м, и УПИ II- 67 "за вилна сграда", с площ 503 кв. м, а останалите 29 кв. м се отреждат "за улица" (публична общинска собственост). Със заповед № РД-01-768/18.09.2013 г. на кмета на община Ц., е бил одобрен проекта за изменение на ПУП-ПРЗ. Заповедта е била оспорена от Х. И. Ц., В. М. Ц., Н. С. Н., В. Г. Н., А. В. Д. и Х. А. Д.. С решение № 1742/27.10.2014 г. по адм. дело № 2541/2013 г. на АС-Б., заповедта е била отменена, с преценката, че е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправни разпоредби. С решение № 4442/22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 523/2015 г., ВАС е оставил в сила отменителното решение на първоинстанционния съд. През 2016 г., С. Д. Ц. и С. К. Ц., са депозирали 2 заявления до гл. архитект на община - Ц., да се допусне изработване на проект за изменение на ПУП-ПЗР, за разделяне на УПИ I-12 на два нови УПИ: УПИ I-12, с площ 2369 кв. м. образуван от ПИ 38, 65, 66, 68 и 69 и УПИ II-67, с площ 503 кв. м., при запазване на отреждането и за двата, като вътрешните регулационни линии на новообразувания УПИ II-67 съвпаднат с границите на имота по КК, а уличнорегулационната линия към улицата от изток се отдръпва навътре от кадастралната граница и от площта на имота се отнемат 29 кв. м. за улица. По тези заявления е издадена процесната заповед № РД-01-750/01.12.2016 г., с която е одобрен проект за промяна на ПУП-ПР, с териториален обхват - УПИ I-12, цел и задачи на проекта - разделяне на УПИ I-12 на два нови УПИ: УПИ I- 66, 68, 69, 38, 65 - "за сърф клуб", с площ 2369 кв. м. и УПИ III- 67, с площ 503 кв. м., с предвиждане "за сърф клуб", като заявителите изработят проекта за собствена сметка. В заповедта е посочено, че на основание чл. 124б, ал. 4 ЗУТ, не подлежи на обжалване. И тази заповед е била оспорена от Х. И. Ц., В. М. Ц., А. В. Д., Х. А. Д., Н. С. Н. и В. Г. Н.. С процесното решение АС-Б. е приел допустимост на жалбата и е отменил заповедта, като е приел, че същата е издадена от компетентен орган, съгласно нормата на чл. 135, ал. 3, вр. ал. 1 ЗУТ, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и с целта на закона. Посочил е, че в случая, по отношение на новообособения УПИ II-67 дворищно-регулационните линии са проведени по съществуващите имотни граници на ПИ с идентификатор 67 (в края), отразени в кадастралната карта (КК), но уличната регулационна линия се измества, като от имота се отнема площ от 29 кв. м., а ПИ 44094.21. 38, 44094.21. 65, 44094.21. 66, 44094.21. 68 и 44094.21. 69, са включени в границите на УПИ I - с оглед което с изменението на плана отново би се стигнало до несъответствие между имотните и регулационните граници на ПИ, включени в обхвата на разработката, каквато не е целта на закона. Затова и в решението е направен изводът, че не е налице основанието по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, за да се издаде процесната заповед. Отбелязъл е също, че предмет на съдебната проверка по адм. дело № 523/2015 г. на ВАС е законосъобразността на заповед № РД-01-768/18.09.2013 г. на кмета на община Ц., с която е одобрен проект за ПУП-ПРЗ, но по доводите за материална незаконосъобразност на тази заповед, ВАС не се е произнесъл, а я е отменил, поради процесуално нарушение - несъобщаване на заинтересовани страни на предхождащото я мотивирано предписание на кмета, за изработването на плана. Освен това, за основателни са възприети доводите на жалбоподателите за противоречие с чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗУТ, доколкото с проекта за изменение е предвидено отстояние от 2.15 м. на съществуващата сграда в УПИ II-67, до предвидената за този УПИ улична регулационна граница от югоизток - допустимото отстояние е 3 м., липсват локални платна на улицата, а заварената сграда не е предвидена за включване в системата на застрояване по ПУП, поради което не са допустими намалени отстояния, а с проекта се променят устройствените показатели на застрояване. Решението е неправилно, следва да бъде отменено и вместо това се отхвърли сезиращата жалба. Конкретно обсъжданият случай не касае разрешение за изработване на проект за ПУП (първоначален), а разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП, на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Досежно актовете по тази разпоредба, (с която се разрешава, или отказва да се изработи проект за изменение на ПУП), не е предвидено изключване от съдебен контрол, липсва и препращане в закона към нормата на чл. 124б ЗУТ, т. е. налице е самостоятелен индивидуален административен акт, който може да бъде оспорен от лицата от кръга по чл. 131 ЗУТ. С оглед това, съдът е направил вярната преценка за допустимост на жалбата, независимо от посочената в заповедта нейна окончателност. Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗУТ, "Лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината", а съгласно ал. 2 на разпоредбата, "Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица, с предложение за изменението му". С акта на компетентния орган по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, се дава положителен отговор /разрешава, допуска/, или се отказва, изработването на заявения проект. Анализът на цитираните норми показва, че по правната си същност мотивираното предписание е задължително, предварително условие от предвидената в ЗУТ процедура за изменение на ПУП, основание за започването й, то не представлява част от нея, а е акт, който я предхожда и е основание за провеждането й - затова и липсата му би представлявала съществено процесуално нарушение. В акта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ дори не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ - пр и издаването му, предмет на преценка са: наличие на искане, дали то изхожда от лице по чл. 131 ЗУТ, дадено ли е положително становище на главния архитект по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ и приложена ли е скица по чл. 135, ал. 2 ЗУТ, с конкретно предложение за изменението на плана. Законът не предвижда изискване за представяне на задание по чл. 125 от ЗУТ към заявлението (за изработване на проект за изменение на ПУП), мотивираното предписание по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ е идентично с разрешението, което издават съответните органи за изработването на общи и подробни устройствени планове по реда на чл. 124 от ЗУТ . Затова, при наличие на посочените предпоставки, следва да се издаде положителен акт, какъвто именно е процесната заповед. В настоящия случай, по делото не е спорно, че тези законови изисквания са налице по отношение на заявителите - те са собственици на имот, предмет на искането и заповедта и са представили скица-проект. Ето защо направеният от съда в обратна насока извод - за незаконосъобразност на процесната заповед, не може да бъде споделен. Обемът на мотивираното предписание, определя параметрите на окончателната заповед и териториалния й обхват, с която се одобрява или отказва одобряване изменението на ПУП. Но едва при издаването на заповед по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, нейната законосъобразност би била обусловена от спазване на конкретните изисквания на всяка една от съдържащите се в текста хипотези за изменение на действащия ПУП. В хода на настоящето производството не следва да се обсъждат навежданите доводи, че и останалите ПИ в УПИ- I следва да получат самостоятелни УПИ, при това без направено такова искане, че заповедта следвало да съдържа и част ПЗ, разположението на заварената в имота сграда, отстояния, предпоставки за намалени такива и пр. Що се отнася до решение № 4442/22.04.2015 г. по адм. дело № 523/2015 г. на ВАС, същото е постановено в друго производство - касационно, по контрол на правилността на решение на АС-Б. за отмяна на заповед за одобряване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ. В него съставът на ВАС е приел извода в съдебния акт за допуснато от издателя й съществено нарушение на административнопроизводствените правила - липсата на влязъл в сила акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, което именно е обусловило отмяната на заповедта. В настоящето решение некоректно е изложено, че по доводите за материална незаконосъобразност на тази заповед, (№ РД-01-768/18.09.2013 г.) ВАС не се е произнесъл. Настоящата инстанция не разглежда законосъобразността на административния акт, а преценява изводите на първоинстанционния съд - произнасянето му в случая, е по целия предмет на решението, оставено в сила, като изрично е посочена неправилност на изводите за наличието на противоречие с материалноправни разпоредби при издаването на заповедта, поради различията в правното основание на изменението и необоснованост на изложеното, че "не са налице предпоставките за изменение на ПУП-ПРЗ на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ", с конкретните мотиви за това. Но доколкото след отмяната на заповедта от 2013 г., производството по изменение на ПУП е започнало отначало, с издаване на предписание по новоиздадени заявления, решението на ВАС не рефлектира пряко в настоящето производство. С оглед така изложените съображения, решението следва да бъде отменено и се постанови друго, по съществото на спора от настоящата инстанция. При този изход на делото и направеното своевременно искане, на касационните жалбоподатели следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, в размер на 910 лв., съгласно приложения на л. 55 по настоящето дело списък по чл. 80 ГПК - за адвокатско възнаграждение по договори за правна помощ от 27.04.2017 г. и от 13.11.2017 г., както и 10 лв. ДТ, платими от жалбоподателите пред АС-Б.. Воден от горното, Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222 от АПК,