Решение № 4415 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6364/2015 г.

Решение № 4415 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6364/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Славчев Божилов против решение № 2709 от 17.04.2015 г., постановено по адм. д. № 353/2015 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Георги Славчев Божилов против заповед № 513з-631/5.12.2014 г. на директора на СДВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат Административен съд София - град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е постановена в изискуемата от закона форма и е в съответствие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, а направените от съда изводи са в противоречие със събраните по делото доказателства. Незаконосъобразен е изводът на съда, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е постановена в съответствие с предписаната от закона форма. Като фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание в заповедта е посочено, че на 30.07.2014 г. е задържан Георги Славчев Божилов, старши полицай в 02 група на 02 сектор "Моторизиран сектор за бързо реагиране - Сигма" към отдел "Специализирани полицейски сили" при СДВР, за това, че в периода от 1.01.2013 г. до 30.07.2014 г. на територията на гр. София е участвал в организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение на повече от три лица, ръководена от Ивайло Василев - началник сектор "Моторизиран сектор за бързо реагиране - Сигма" при СДВР с участници: Стойко Методиев, Йордан Джогански, Владислав Николов, Любомир Любомиров и Филип Макавейски - всички служители в сектор "Моторизиран сектор за бързо реагиране - Сигма" към отдел "Специализирани полицейски сили" при СДВР. По случая е образувано досъдебно производство № 13/2014 г. по описа на Следствен отдел при Специализирана прокуратура за извършено престъпление по чл. 321, ал. 2 и 3 НК, като на служителя Божилов е повдигнато обвинение и му е наложена мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 500 лв., а случаят е станал обществено достояние, чрез средствата за масово осведомяване, с което Божилов е уронил престижа на МВР. Направен е извод, че с поведението си Георги Божилов не е изпълнил служебните си задължения съгласно чл. 67 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - да предотвратява, пресича, разкрива и разследва престъпления и виновно е нарушил т. 4, 7, 8, 31 и 33г от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Посочено е, че с действията си, станали достояние на всички институции и на цялата общественост, чрез всички медии отразили случая, Георги Божилов е уронил престижа на институцията МВР. Описаните нарушения са квалифицирани като такива по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2, - използване на служебно положение за лична облага и т. 13 ЗМВР - деяние несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Съгласно изискването на чл. 210, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая в заповедта не е описано поведение, осъществяващо дисциплинарно нарушение, а деяние, осъществяващо състав на престъпление от общ характер. Такива описания не се съдържат и в изготвените в дисциплинарното производство обобщена справка и становище. В заповедта, а и в съпровождащите я документи (становище и обобщена справка) не са описани действията на Божилов, с които същият е нарушил чл. 203, ал. 1, т. 7 и 13 ЗМВР. Самото цитиране на норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР не отменя задължението за мотивиране на заповедта. Фактът на задържане на служителя и вземането на мярка за неотклонение са действия на държавни органи, а не на държавния служител. Ето защо изводът на съда, че оспорения административен акт е постановен в предписаната от закона форма е незаконосъобразен и необоснован. Нарушенията на формата на акта водят и до съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед и до нарушение на материалния закон. В случая е нарушено правото на защита на служителя, тъй като с оспорената заповед на същият е вменено извършване на престъпление от общ характер, а не дисциплинарно нарушение, обосноваващо налагане на дисциплинарно наказание. От заповедта и от съпровождащите я документи не става ясно с какви действия държавният служител е извършил дисциплинарни нарушения. Този порок на административният акт не може да бъде саниран с изложеното в обобщената справка и становището, тъй като в същите се съдържат преразказ на свидетелските показания, събрани в административното производство, но не и описание на действия на служителя, обосноваващи извършени дисциплинарни нарушения. Въпреки събраните по делото доказателства, сочещи на извършено от Божилов тежко дисциплинарно нарушение, то предвид изложените фактически основания за издаване на оспорената заповед съдът не може да обоснове извод за законосъобразност на административния акт, тъй като от една страна това би означавало съдът да измени фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание, което е недопустимо, а от друга страна при направеното описание в заповедта да приеме, че служителят е извършил престъпление от общ характер, което не е в правомощията на административното правораздаване. Действията по задържане на Божилов и предявяване на обвинение за извършено престъпление от общ характер са действия на компетентните за това органи, а не на служителя, като обвинението подлежи на доказване по предвидения за това в закона ред. Липсата на описани и доказани деяния от страна на служителя, с които същият да е осъществил деяния, с които е нарушил норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР изключват и уронване на престижа на службата. Медийният отзвук по случая също отразяват действията на полицията и прокуратурата по задържането на полицейски служители във връзка с евентуално извършено престъпление от общ характер, но не и с конкретно поведение на Божилов, нарушаващо етичните правила за поведение, с което се уронва престижа на МВР. Следователно изводът на съда, че спрямо служителят са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 203, ал. 1, т. 7 и 13, поради което и заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми на закона, е незаконосъобразен и необоснован. С оглед на изложеното обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, поради което същото следва да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Предвид изхода на делото следва да се осъди Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Георги Славчев Божилов направените поделото разноски в размер на 1395 лв., от които 1380 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции и 15 лв. заплатена държавна такса. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,