Решение № 2427 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13164/2008 г.

Решение № 2427 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13164/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Никола Миланов Николчев от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Алексиев против решението от 10.06.2008 г., постановено по адм. д. № 02098/2006 г. по описа на Софийския градски съд, административна колегия, III-г състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-09-250 от 31.03.2006 г. на кмета на район "Люлин" при Столична община (СО). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на закона, тъй като една част от процесния имот е свободна от застрояване, а друга е заета от преместваеми обекти, които не са пречка за възстановяване на собствеността. Посоченото съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на оспорената заповед на кмета на район "Люлин". Ответникът - кметът на район "Люлин" при СО не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че от протокол № 1 на комисията, назначена от кмета във вр. с чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, се установява, че претендирания за възстановяване имот е застроен изцяло. Тази констатация се потвърждава от заключението на вещото лице, назначено в съдебната фаза, т. е. решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и отменителните основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В производството пред СГС, предмет на обжалване е заповед на кмета на район "Люлин" при СО - № РД-09-250 от 31.03.2006 г., с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрено решение № 18 по протокол № 1 от 03.02.2006 г. на техническата служба на района, с което имот пл. № 122, к. л. 193, м. "Сливница", сега попадащ в кв. 68, парцел I, в терен отреден за "Жилищно строителство и магазини", за който наследниците на Милан Николчев Стойнев, чрез заявителя Траян Миланов Стойнев, са поискали издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, с площ от 3766 кв. м е определен за изцяло застроен. Не е имало спор по легитимацията на жалбоподателя и наследниците на Милан Стойнев, компетентността на органа и техническата служба при района. Спорно е единствено, застрояването на имота, като жалбоподателят е твърдял, че имотът е частично застроен, като част от реализираното строителство е незаконно и изпълнено след 1992 г. Във връзка с оплакванията в жалбата, СГС е назначил съдебно-техническа експертиза. От неоспореното основно и допълнително заключение на вещото лице, придружено с две скици, съдът е приел за установено, че процесният имот е включен в границите на урбанизирана територия, като със заповед № РД-09-304 от 23.06.1998 г. е одобрен сега действащия регулационен план на м. "Сливница". Съгласно този план, имотът с площ от 3766 кв. м попада в кв. 68, парцел I, с отреждане за "Жилищно строителство и магазини". Същото мероприятие е изцяло реализирано. Вещото лице е установило, в това число и чрез оглед на място, че върху имота са реализирани тротоари, улици, магазини, ведно със сервитути. Преместваемите павилиони са поставени върху тротоара. През имота преминават и кабели с високо напрежение и топлопровод. С оглед тези данни, СГС е приел, че издадената заповед на административния орган е обоснована и законосъобразна, тъй като мероприятието по регулация е изцяло изпълнено, имотът е изцяло застроен, с предвиденото по ЗРП. Отхвърлил е възражението относно законността на изграденото, тъй като посоченото е въпрос извън предмета на производството. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба се повтарят възраженията, че са налице свободни площи от имота, както и такива, които са заети от преместваеми и незаконни търговски обекти, които също следва да бъдат определени за свободни от застрояване. Възражението е неоснователно. От неоспорените заключения на вещото лица, на чиито констатации от техническа страна съдът е базирал изводите си, се установява, че липсват свободни от застрояване площи, поради което некоректно в жалбата се твърди, че такива са налице. Върху една част от имота са изградени улици (оцветеното в жълто на скиците, неразделна част от заключенията), както и тротоари (оцветено в зелено). Останалата част е застроена с магазини, които са изрично предвидени по регулационния план. Отреждането по същия е за магазини и за ОЖС, поради което осъществения базар е в изпълнение на мероприятието по плана. Правилно съдът е посочил, че в настоящото производство, което е междинно производство - част от производството за реституция, се изследва само въпросът за фактическото застрояване на имотите, предмет на искания за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ. В случая правилно е установено, че целият имот е застроен, с оглед изискванията на нормата на § 1в от ППЗСПЗЗ. В същата при условията на неизчерпателно изброяване са посочени строителните дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността. Това са всякакви постройки, съоръжения и други, реализирани във връзка с огражданията по ЗРП. В случая строителното мероприятие е комплексно по своя характер и реализираните като цяло в парцел I сгради - жилища, магазини, тротоари, улици и подземни инфраструктурни обекти - кабели високо напрежение и топлопровод са неразривна негова част. Същите обслужват и са функционално свързани със строителството, поради което са неотделима негова част. Извън предмета на спора е законността на извършеното строителство. Неоснователно е и възражението, че част от съоръженията са преместваеми. Преместваеми павилиони са поставени, но само върху тротоарните площи, които сами по себе си са част от строителното мероприятие и дори и върху тях да липсваха разположените павилиони, като част от реализираното строителство са пречка за възстановяване на собствеността. При тези данни правилно съдът с оглед нормата на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони е приел, че липсва свободна от застрояване площ. Правилно е приложен материалния закон. Постановеното решение е обосновано, с оглед доказателствата, същото е и материално законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение