Решение № 488 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4675/2013 г.

Решение № 488 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4675/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалният кодекс/АПК/, във връзка с чл. 65, ал. 4, във връзка с ал. 1 от Закона за общинската собственост/ЗОбС/. Образувано е по касационната жалба на Красимир Дончев Каракачанов-председател на Националния изпълнителен комитет на Политическа партия"ВМРО-Българско национално движение", чрез процесуалния представител адв. Анастасия Гебова от БлАК, против решение № 202 от 12.02.2013 г., постановено по адм. дело № 797/2012 г. на Административен съд гр. Благоевград. В жалбата са развити подробни съображения по съществото на спора, като се релевират касационните отменителни основания за неправилност на оспореното съдебно решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение. В съдебно заседание и с писмена защита от 18.12.2013 г. касаторът подържа касационната жалба по изложените в нея основания. Претендират се направените съдебни разноски, като прилага списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът-кмета на Община Банско, чрез процесуалния представител адв. Екатерина Димчева в отговор по касационната жалба от 3.04.2013 г. и в съдебно заседание я оспорва като неоснователна и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претедира разноски за които представя доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, установи, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение и като такава я намери за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 65 от ЗОбС решаващият съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № 03-68 от 13.11.2012 г. на кмета на Община Банско, с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 65 от ЗОбС е наредено да се изземе имот-публична общинска собственост, представляващ помещения с обща застроена площ от 73,20 кв. м., изградени в партерния етаж в междуколонното пространство на читалище "Никола Вапцаров", в УПИ I, пл. № 2320, кв. 168 по плана на гр. Банско. Осъдил е жалбоподателя да заплати направените по делото разноски. За постигне този резултат, съдът след преценка по отделно и в тяхната съвкупност на приобщените по делото доказателства е приел, че със заповедта като законосъобразно е постановено да се изземе от лице, което държи без правно основание процесния общински имот. При спазване принципа на служебното начало и от проверката на съдебното решение, съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, настоящия касационен състав установи, че същото е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС заповеди за изземване се издават от кмета на общината в рамките на неговата компетентност по силата на чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай всичките тези изисквания са били налице. За наличието на първата предпоставка не се спори. Правилно съдът е приел въз основа на доказателствата по делото, че към момента на издаването на оспорената заповед обекта, използван от жалбоподателя се държи без правно основание, тъй като липсват договорни правоотношения между община Банско и "ВМРО-Българско национално движение"-гр. София за отдаване имота под наем. Договора за изграждане от 27.02.2003 г. на който касаторът се базира като основание да владее имота, дава само права за изграждането на обекта, но не и за използването му. В договора не се съдържа клауза, която да създава наемно правоотношение. За да се учреди валидно правоотношение за ползването на обекта, то следва да бъде сезиран ОбС-Банско за сключването договор за наем между общината и жалбоподателя и едва при положително становище да последва сключването на такъв договор. Такъв договор за наем не е подписван, т. е. налице е и втората кумулативна предпоставка, което обосновава приложението на разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, тъй като общинския имот се държи без правно основание. Предвид изложеното първоинстанционното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 143, ал. 4, във връзка с чл. 236 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Община Банско сумата от 600 лв. - разноски по делото, съгласно фактура № 0000000422 от 17.12.2013 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,