Решение № 3887 от 11.4.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на община Созопол, подадена чрез пълномощник адвокат Ю. Бошнаков, против решение 12 от 06.01.2022 г., постановено по адм. дело 1148/2021 г. по описа на Административен съд Бургас. С решението е отменен по жалба на М. Щерева и Щ. Щерев отказ, обективиран в писмо изх. 94-00-1155-1/19.04.2021 г. на кмета на община Созопол. Постановен е по искане вх. 94-00-1155/06.04.2021 г., подадено от М. Щерева и Щ. Щерев. С решението административната преписка е върната на кмета на община Созопол за ново разглеждане и произнасяне, при спазване на процесуалните изисквания, съгласно изложените от съда мотиви. Община Созопол е осъдена да заплати в полза на М. Щерева разноски по делото. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е недопустимо, алтернативно неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Развитите в касационната жалба твърдения за недопустимост на съдебното решениe са свързани с доводите, че оспореното пред първоинстанционния съд писмо не притежава белезите на индивидуален административен акт. Изложените обстоятелства в тази насока не били обсъдени от съда. По отношение на неправилността на съдебното решение се твърди, че административният орган бил посочил подробно поради какви обстоятелства счита сезиращото искане за неоснователно. В обжалваното писмо не били налице каквито и да било твърдения, че представените от заявителя доказателства не са достатъчни за формирането на обоснован извод за липсата на предпоставки за удовлетворяване на искането. Счита, че констатираното от първостепенния съд нарушение на чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗСПЗЗ не било извършено, доколкото произтичащото от тази разпоредба задължение за административния орган възниква едва когато собствениците или ползвателите на земеделските имоти с възстановено право на собственост са установили по безспорен начин съответното си качество. Иска се обезсилване на съдебното решение и прекратяване на производството, алтернативно отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на друг състав на административния съд за произнасяне по съществото на спора. Претендира се присъждане на разноски. Ответниците М. Щерева и Щ. Щерев, в представен от пълномощника им адвокат С. Аракчиева писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния представител, изразяват становище за неоснователност на жалбата. Молят съда да остави в сила обжалваното съдебно решение като правилно и обосновано. Правят искане за присъждане на разноски за касационната инстанция по приложен списък. Депозирана е и частна жалба срещу определение 1876 от 21.10.2022 г. по посоченото дело, с което съдът е отхвърлил искането на кмета на община Созопол за изменение на решение 12 от 06.01.2022 г., постановено по адм. дело 1148/2021 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта за разноските. Твърди се, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано с оглед събраните по делото доказателства. Съдът не бил обосновал приетата от него фактическа и правна сложност на спора, като не е отчел и действително осъществената процесуална защита. Липсвали изложени от съда мотиви за оставяне на направеното възражение за прекомерност без уважение. Ответниците по частната жалба М. Щерева и Щ. Щерев, чрез упълномощения адвокат в депозиран писмен отговор, вземат становище за неоснователността ѝ, както и за правилност на постановеното определение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че за да обоснове отказ по чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ, административният орган следва да установи липсата на елементи от фактическия състав на разпоредбата, като при неустановен правен интерес, поради ненадлежно доказано право на собственост върху земеделска земя, оспореният отказ е постановен в производство, натоварено със съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които засягат както правото на защита, така и същността на акта. Поради това, съдът правилно е отменил административния акт и е върнал преписката на органа за изпълнение на дадените указания. Според участващия по делото прокурор неоснователна е и подадената частна жалба, тъй административният съд е съобразил, че предвид уважаването на жалбата са налице предпоставките по чл. 143, ал.1 от АПК. Констатирал е и че възнаграждението в случая е в двукратния размер на минималния по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който се явява съобразен с фактическата и правна сложност на делото, както и с обема на положения от адвоката труд. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема, че касационната жалба е подадена в преклузивния четиринадесетдневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането ѝ е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. Щерева и Щ. Щерев срещу обективиран в писмо изх. 94-00-1155-1/19.04.2021 г. отказ на кмета, постановен по тяхно искане с вх. 94-00-1155/06.04.2021 г. за провеждане на процедура по чл. 34, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) за изземване на имот от лицата, които го ползват без правно основание и предоставянето му на Щереви. Подаденото искане е за поземлен имот с идентификатор 67800.1.219 по КККР на гр. Созопол, м. Герени, за който лицата са посочили, че собствеността им е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ. За да постанови акта си, административният орган е изложил съображения, че от заявлението не става ясно какво се има предвид под неизпълнена процедура по чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ въз основа на решение 1428, издадено на основание чл. 18ж, 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ от ОСЗ - Созопол. Изложил е по какъв начин и от кои органи се извършва въвод във владение на възстановени земеделски земи. Кметът е посочил, че към заявлението е приложен проект за изменение на кадастрална карта за ПИ 67800.1.219 по КККР на гр. Созопол, като по актуални данни този поземлен имот е публична общинска собственост, за който били съставени актове за общинска собственост въз основа на влезли в законна сила решение 914 от 02.09.2002 г. от ОСЗГ Созопол за възстановяване на право на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници и протокол на ПК Созопол за въвод във владение 145 от 03.02.2003 г. В оспореното писмо е посочено още, че съгласно описаните граници и площ на ПИ 67800.1.219 (предходен номер 001219) същият не съответства на описания в представеното решение 459 от 04.04.2008 г. по гр. д. 2136/2007 г. на БРС, като в решението претендираният от жалбоподателите имот никъде не бил описан с номер по КК, респективно предходен номер по Карта на възстановената собственост. Поради това е направил заключението, че имотът не бил идентифициран в Решение 1428 от 17.02.2009 г. на ОСЗ - Созопол. По изложените мотиви кметът на общината е счел, че проектът за изменение на КК за ПИ 67800.1.219 по КККР на гр. Созопол бил изработен неоснователно върху имот публична общинска собственост. Административният съд е приел, че оспореното писмо представлява отказ, постановен от компетентен орган, доколкото кметът на общината бил сезиран от жалбоподателите с изрично искане за провеждане на процедура по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, с конкретно посочен в искането имот, за който да бъде проведено производството. Според съда, отказът е постановен в изискуемата от закона писмена форма, като са изложени фактически констатации и правни изводи за него. Първостепенният съд обаче е приел, че същият е незаконосъобразен, тъй като при постановяването му кметът на Община Созопол е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в нарушаване на разпоредбите на чл. 30, ал. 2 и чл. 35 от АПК, както и чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗСПЗЗ. Съдът е изложил, че след като кметът при разглеждане на преписката е преценил, че искането на жалбоподателите е неясно формулирано или не са представени доказателства относно точното идентифициране на имота или други документи от значение за изясняване на всички факти и обстоятелства за случая, то той е бил длъжен да уведоми заявителите по реда на чл. 30, ал. 2 от АПК, като им предостави възможност в указан срок да направят уточнения и/или да депозират необходимите документи. Съставът на съда е приел също така, че е налице неизпълнение на задължението съгласно чл. 35 от АПК да се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая преди издаването на административния акт, включително неизпълнение на вмененото му чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗСПЗЗ задължение за служебно събиране на данни относно евентуално неправомерно ползване на процесния имот. По тези мотиви административният съд е отменил издадения от кмета на Община Созопол отказ, обективиран в писмо изх. 94-00-1155-1/19.04.2021 г., постановен по искане вх. 94-00-1155/06.04.2021 г. от М. Щерева и Щ. Щерев. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването на касатора за наличие на касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. В атакуваното съдебно решение, съдът, макар да е отнесъл изводите си за характера на обжалваното писмо към компетентността на административния орган, е изложил конкретни мотиви защо счита същото за индивидуален административен акт. Изрично е посочил, че сезиращото искане е за провеждане на процедура по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по отношение на конкретно описания в него поземлен имот, като по аргумент от ал. 2 на разпоредбата заповедта на кмета, както и отказът му да издаде такава заповед подлежат на обжалване по реда на АПК. Поради това не може да се приеме за основателно твърдението в касационната жалба, че писмото не притежава белезите на индивидуален административен акт, доколкото с него се засягат непосредствено права и законни интереси на ответниците. Първоинстанционният съд подробно е изследвал и изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата, включително заключението на допуснатата по делото съдебно техническа експертиза (СТЕ), възраженията на страните и относимата правна уредба. При това, правилно е констатирал, че процесният административен акт е издаден при спазване на установената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновано административният съд е приел, че след като за органът не става ясно какво имат предвид заявителите като твърдят, че е налице неизпълнена процедура по чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ и по този начин е констатирал недостатъци в искането, то същият е следвало укаже отстраняването на същите, вместо да постанови отказ в нарушение на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от АПК. Указания е следвало да бъдат дадени и за представяне на документи, от които да е видно, че описаният в представеното решение 459 от 04.04.2008 г. по гр. д. 2136/2007 г. на Районен съд Бургас имот съответства с ПИ 67800.1.219 (предходен номер 001219). Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. първо от ЗСПЗЗ по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание. Съобразно разписаните правила, в това административно производство следва да се установят материалноправните предпоставки за издаване на акт за административно изземване на земеделски земи. Във второто изречение на чл. 34, ал. 2 от ЗСППП, законодателят е вменил в задължение на административния орган да извърши конкретни действия за изясняване на административноправния спор, а именно за да установи неправомерното ползване, служебно да изиска информация от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури, и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. Към момента на сезиране тези задължения са били изрично законово регламентирани, поради това административният орган е следвало да прояви процесуална активност за изясняване на спора, включително и по силата на общото процесуално правило на чл. 35 от АПК. Законосъобразно решаващият съд е стигнал до извод, че бездействието на кмета на общината съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на процесното писмо, обективиращо отказ. След като е бил сезиран с искане за изземване на конкретно посочени земеделски земи, предмет на постановеното решение 459/04.04.2008 г. по гр. д. 2136/2007 г. от Районен съд Бургас и решение 1428/17.02.2009 г. на Общинска служба по земеделие и гори Созопол, административният орган е следвало да установи предпоставките на чл. 34, ал. 1, изр. първо от ЗСПЗЗ, а впоследствие да пристъпи към изясняване въпроса относно това кой в момента ползва тези земеделски земи и на какво основание. Въпреки задълженията на кмета на общината да изясни административния спор, с който е бил сезиран, той не е предприел необходимите действия. Напротив, в хода на административното производство единствените действия на общинската администрация са да разясни хипотезите на въвод във владение по ЗСПЗЗ и да заяви, че проектът за изменение на КК за ПИ 67800.1.219 на гр. Созопол бил неоснователно изработен върху публична общинска собственост. След като е бил сезиран, административният орган не е предприел никое от процесуалните действия, вменени му като задължение в процедурата по издаване на индивидуален административен акт по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Като е стигнал до този правен извод относно законосъобразността на постановения отказ, обективиран в писмо изх. 94-00-1155-1/19.04.2021 г. на кмета на община Созопол, решаващият съд е постановил правилно решение. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че законосъобразно не е изпълнил задължението си по чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗСПЗЗ, тъй като същото възниква едва когато собствениците или ползвателите на земеделските имоти с възстановено право на собственост са установили по безспорен начин съответното си качество. Преценката дали дадено лице е собственик или ползвател на валидно правно основание на земеделски земи по смисъла на ЗСПЗЗ, административният орган следва да направи като анализира всички относими документи по случая, включително и ако е налице разминаване между данните в някои от тях. Настоящата инстанция намира, че дължимата преценка не е направена в резултат на допуснатите нарушения в производството пред кмета на Община Созопол, поради което изводът, че за него не е налице задължение по чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗСПЗЗ е преждевременен и се явява необоснован. Предвид изложеното, оспореното решение е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Неоснователни са доводите, формулирани в депозираната частна жалба, срещу определение 1876 от 21.10.2022 г., постановено по адм. дело 1148/2021 г., че съдът не бил обосновал приетата от него фактическа и правна сложност на делото и липсвали мотиви за оставяне на направеното възражение за прекомерност без уважение. С облажваното определение, постановено в производство по реда на чл. 248 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, съдът е отхвърлил искането на кмета на Община Созопол за изменение на решение 12/06.01.2022 г. по адм.д. 1148/2021 г. на Административен съд Бургас в частта за разноските. Приел е, че предвид уважаването на жалбата са налице предпоставките по чл.143, ал.1 от АПК. Съобразил е, че в съдебно заседание на 06.12.2021 г. ответната страна е направила немотивирано възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение, което е в двукратния размер на минималния по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при което е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, както и с обема на положения от адвоката труд. Обжалваното определение е правилно. Според настоящата касационна инстанция административният съд обосновано е преценил справедливия размер на адвокатското възнаграждение, дължимо на ответните страни в настоящото производство, с оглед фактическата и правна сложност на спора, както и обема на осъществената правна защита и съдействие от упълномощения адвокат. Действително, в първоинстанционното производството процесуалният представител на кмета на Община Созопол е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, но съдът е съобразил сравнително високата фактическа и правна сложност на спора и обема на осъщественото процесуално представителство. Съдът е направил обоснована преценка на тези обстоятелства и не е длъжен автоматично, при направено възражение за прекомерност, да намали претендираното адвокатско възнаграждение до предвидения в Наредба 1 от 9.07.2004 г. минимум за съответния вид оказана от адвоката правна помощ. Настоящата инстанция счита, че при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение са взети предвид рамките, въведените с Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и същото е правилно определено. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Такива, като своевременно поискани и доказани по основание и размер, следва да се присъдят на ответниците в пълния претендиран размер от 1000 лева, предвид липсата на възражение за тяхната прекомерност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение