Решение № 8862 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12825/2015 г.

Решение № 8862 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12825/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на община Хисаря, представлявана от кмета П. Г. и чрез проц. представител адв. Иванка Георгиева, против решение № 1645/13.08.2015 г., постановено по адм. д. № 679/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени становища по касационната жалба са депозирани в законовия срок от "Нова Био Енерджи" ООД, с изявление за основателност на жалбата и от М. С. С., която оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението като незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. С. С., гр. Пловдив, против заповед № РД-05-59 от 11.02.2013 г., на кмета на община Хисаря, поправена със заповед № РД-05-123 от 27.03.2014 г. на кмета на община Хисаря, с която е отказано да бъде извършено попълване на действащия кадастрален план/кадастрална основа на "Стопански двор" - с. Черничево, общ. Хисаря в пределите на УПИ /парцел/ № 33 - 25, 25-1, 25-2, 25а, 25а-1, 25б, 25б-1, 25в, 25в-1, 25г, 25г-1, 25г-2, 25г-3, 25г-4, като бъде нанесен обект - двуетажна масивна стоманобетонова жилищна сграда /2Мсбж/, със застроена площ 143,75 кв. м., граници - местоположение и застроен контур, конструкция и етажност, посочени в геодезическо заснемане от м. 09.2011 г. и комбинирана скица по чл. 59, ал. 2 от ЗКИР към техническа експертиза от 20.01.2014 г. и свързаната с това - промяна на границите и площта на имот № "25-г-1", включен в пределите на УПИ /парцел/ № 33 - 25, 25-1, 25-2, 25а, 25а-1, 25б, 25б-1, 25в, 25в-1, 25г, 25г-1, 25г-2, 25г-3, 25г-4. Съдът е отменил заповедта и е осъдил общината за разноски. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, е достигнал до неверни правни изводи. Относно наведения от касатора и поддържан в становището на дружеството довод касателно валидността на процесния административен акт. Правилни, в тази връзка, са мотивите на обжалваното решение, изложени в пункт 16. От заключението на вещото лице се установява безспорно, че за процесния имот е налице заповед № РД-06-28/01.02.2000 г., с която е одобрен ПУП-частично застроително решение на "Стопански двор, с. Черничево", в който върху процесната територия е отреден УПИ № 33 - 25, 25-1, 25-2, 25а, 25а-1, 25б, 25б-1, 25в, 25в-1, 25г, 25г-1, 25г-2, 25г-3, 25г-4, с представена по делото извадка от този план, следователно е налице материална, функционална и местна компетентност за този административен орган да стори това. Решаващият съд е преценил, че не може да се приложи хипотезата за наличие на "непълноти и грешки" в кадастралната основа, тъй като няма несъответствие в кадастралните данни по смисъла на § 1, т. 10 от Наредба № 3 от 28.04.2015 г. Излага доводи и, че наличието на несъответствие между визата от 06.01.2011 г. и кадастралната основа на ПУП, одобрен със Заповед № РД-06-28/01.02.2000 г., също не би могло да се възприеме като непълнота или грешка в КП от 1994 г. на Стопански двор, с. Черничево, община Хисаря, тъй като по делото не се представят доказателства, масивната едноетажна стопанска сграда да е съществувала в граници съответстващи на новата 2Мсбж, преди одобряването на този КП. Воден от тези съображения съдът е направил извод, че новият обект на кадастъра -2Мсбж с 143,75 кв. м., следва да се нанесе в КП по реда на поддържането му в актуално състояние, съгласно чл. 57, т. 6 от Наредба № 3/2005 г. и за него не следва да се процедира изменение по чл. 53 ЗКИР и съставяне на акт за непълноти и грешки, респективно да се отчита липса на съгласие на заинтересованите лица. В този смисъл администрацията е следвало да действа съобразно изискването на чл. 57, т. 6 от Наредба № 3 с отразяване на настъпилите изменения и издаването на заповед по чл. 54, ал. 1 ЗКИР. Достигнатия в решението извод е, че в случая не става реч за непълнота или грешка в КП, която да се дължи на спор за материално право между собственика на дворното място, в което е извършено новото строителство и собственика на постройката. Съгласие на собственика на дворното място е необходимо за разрешаване на строителството по законоустановения ред, за което е налице влязло в сила разрешение за строеж, но не и за отразяване на кадастрални данни за новото строителство. Правилен е изводът на решаващия съд, че нанасянето в кадастралния план, в случая, ще е съобразно хипотезата на чл. 57, т. 6 от Наредба № 3 от 28.04.2015 г., съобразно която норма поддържането на КК и КР се състои в отразяване на настъпилите изменения при (т. 6) изградени, надстроени и пристроени сгради, премахнати сгради, както и преустроени сгради или самостоятелни обекти в тях. В същото време, измененията в КККР - чл. 58 от Наредбата, се извършват по заявление на заинтересуваното лице (т. 1 на ал. 1), какъвто е процесния случай и служебно (т. 2 на същата алинея), но служебно само в случаите на чл. 57, т. 5 или при служебно получаване на информацията по чл. 56, ал. 1 от Наредбата, каквито хипотези не са налице в този казус. Неправилен е крайният извод, че административният орган е следвало служебно да извърши вписването, съобразно подаденото от Мария Светлева заявление вх. № 94-00-М-506/05.12.2013 г. без да отчита данните за наличие на материално правен спор за собственост, установен в административното производство. В този смисъл цитираната практика на ВАС е неотносима по настоящото дело. За всеки обект на кадастъра би могъл да възникне спор за собственост, и това, в определени хипотези на ЗКИР (ред. ДВ, бр. 109 от 20.12.2013 г.) и Наредба № 3 от 28.04.2015 г. може да е пречка за попълване на кадастралната основа. Това е хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, чл. 43, ал. 2 и чл. 62, ал. 6 от Наредба № 3/2005 г., така също и в хипотезата на чл. 59, ал. 1, т. 2 б. "а" от Наредбата, тъй като спорът за материално право е свързан с някоя от основните данни за местоположението, границите и размерите на недвижимия имот и това обективно възпрепятства отразяването на новия обект на кадастъра. От доказателствата по делото се установява такова несъответствие в местоположението и размерите. Отделно, за имота са налице противопоставими титули за собственост - постановление за възлагане от съдебен изпълнител във връзка със заявената претенция от "Нова Био Енерджи" ООД спрямо собствеността на процесната сграда и нотариален акт от заявителката досежно собствеността на сградата Нотариален акт № 8, том II, рег. № 824, дело № 178 от 2012 г., вписан в СВ - Пловдив, чиято доказателствена сила не е оборена по съответния ред. В нормата на чл. 59, ал. 1, т. 2 б. "а" от Наредбата, изрично е уредено, че вписване не се извършва до отстраняването на разликите по реда на отстраняване на непълноти и грешки. В тази връзка - кметът на община Хисаря е действал законосъобразно като е отказал вписване до разрешаване по съответния ред на материалноправния спор. Границите на сградата - 2 МСБЖ на М. С., със застроена площ 143.75 кв. м. по геодезическо заснемане от месец септември 2-11 г. са повече от два пъти по-големи от петното на имот (парцел) № 25г-1 с площ от 58 кв. м. Сградата - обект 02 с площ 143 кв. м. попада в границите на ПИ 210068 по КВС, новообразуван имот 38 по плана от 1994 г. Кадастралната единица 25г-1 е заснета в плана от 1994 г. като навес 58 кв. м. по графични данни в новообразуван имот 38, който е включен в парцел 33 по плана, одобрен със заповед № РД-06-28/01.02.2000 г., действал по времето на изготвянето на НА на сградата. В тази връзка е налице пълна липса на идентичност в описанието на имота в документа за собственост на М. С., в симсъл на идентичност между граници и квадратура на имот 25г, което неправилно е игнорирано от съда. Решението е валидно, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд е изложил коректно фактическата обстановка, извършил е цялостна и обстойна преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, но е достигнал до погрешни крайни изводи. Това е довело до формираното на незаконосъобразен краен диспозитив. Постановеният административен акт е от компетентен орган и е законосъобразен. Като го е отменил АС Пловдив е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната Заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на касационния жалбоподател община Хасково и на ответника "Нова Био Енерджи" ООД ще следва да се присъдят направените пред двете инстанции разноски в размер на 3250 лв за общината, формирани от хонорарите за адвокатска защита пред първата и настоящата инстанции, съобразно представените договори за правна помощ и вноската за назначената и приета СТЕ (списък за разноски не е представян) и в размер на 1055 лв за "Нова Био Енерджи" ООД - адвокатски хонорар и вноска за СТЕ (представен списък за разноските). В отговора на Мария Светлева към касационната жалба е направено възражение за прекомерност на разноските на община Хисаря, което този съд, с оглед сложността на процесния казус, намира за неоснователно, поради което не следва да бъде уважено. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав