Решение № 395 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 170/2008 г.

Решение № 395 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 170/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на А. Л. З. против въззивното решение на Б. окръжен съд № 573 от 27.11.2007 г. по гр. д. № 642/2006 г., с което е оставено в сила решение № 480 от 15.10.2002 г. по гр. д. № 1541/2000 г. на Районен съд гр. г., с което е отхвърлен иска на жалбоподателя за признаване право на собственост и предаване владението на дворно място съставляващо имот пл. № 1* от кв. 6 по плана на гр. г. с площ за урегулиран парцел ****т 285 кв. м при посочени съседи. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост с искане за неговата отмяна. Ответникът Община гр. Г. оспорва касационната жалба. Ответниците А. Г. Л. и В. Н. Л. не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли иска на жалбоподателя за признаване право на собственост и предаване на владението на парцел ****, пл. № 1* кв. 6 по плана на гр. г. поправяне на исковата молба) съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява идентичност между възстановената с решение на П. комисия в полза на жалбоподателя-ищец нива с площ 0,600 дка, намиращи се в строителните граници на гр. г., м. "Г", представляваща имот пл. № 1*в кв. 6 по кадастралния план на града от 1992 г. с претендирания имот пл. 1596, за който е отреден парцел **** в кв. 6 по плана на гр. г. П. е, че възстановената земя с площ 0,600 дка, се включва в УПИ * (предоставен на ищеца и продаден от него) и УПИ *, кв. 6 по плана на града с площ от около 300 кв. м, а останалите 300 кв. м. попадат в улица, докато претендирания с исковата молба имот пл. 1596 за парцел **** е образуван изцяло от отчуждената през 1972 г. площ от 1365 кв. м, отредена за обществени нужди (магазин), имотът е актуван като държавен през 1993 г. и предоставен за стопанисване на СД "Т" гр. г. Л. на установена идентичност между реституирания имот на ищеца с претендирания от него по исковата молба е мотивирало съдът да отхвърли ревандикационния иск с правно основание чл. 108 ЗС. Решението е правилно. Ищецът извежда материалноправната си легитимация за собственост върху спорния урегулиран имот от решение № 619Г/2.12.1997 г. на П. комисия гр. г. за 0,600 дка нива в м. "Г", землището на гр. г., понастоящем в строителните граници на града, отразен с пл. № 1* кв. 6 по кадастралния план от 1992 г., като поддържа, че част от възстановената земя попада в претендирания с исковата молба парцел ****, пл. № 1* кв. 6 по плана на града от 1992 г., върху който ответниците физически лица са реализирали жилищно строителство въз основа на отстъпено от Община гр. г. право на строеж. Изслушаната по делото тройна съдебно-техническа експертиза е установила, че от възстановените на ищеца 600 кв. м, - 275 кв. м са включени в УПИ *, предоставен на ищеца и 25 кв. м са включени в УПИ *, т. е. около 300 кв. м от възстановените, ищецът е получил с парцел ****. По отношение на останалите 300 кв. м няма категорични доказателства да са включени в образуването на процесното УПИ *, кв. 6 по плана на града. Според вещите лица (А. и Г. ) тази част от възстановената на ищеца площ попада в улици, а според вещото лице А. подписал тройната техническа експертиза с особено мнение, УПИ * в кв.6 с площ 290 кв. м е образуван от отчуждената част от имот пл. 166 по плана от 1960 г. за мероприятие "магазин". Вещите лица не са дали еднозначен отговор, че останалите 300 кв. м, от възстановените на ищеца 600 кв. м, попадат в имот пл. 1596, за който е отреден парцел ****. Напротив, налага се извода, че спорния парцел **** образуван от отчуждената част от 1365 кв. м от имот пл. 166 по плана от 1960 г. за мероприятието "магазин". Отчуждената част е била актувана като държавна с акт за държавна собственост от 23.03.1972 г. г., преактувана с акт за държавна собственост от 15.05.1993 г. и към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ е загубила статута си на земеделска земя - аргумент от чл. 2, т 1 ЗСПЗЗ. Правилно съдът е посочил, че за ищеца е съществувала правна възможност да реализира правата си по реда на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ, предвид обстоятелството, че при отчуждаването той не е получил обезщетение. При тези фактически обстоятелства извода на съда, че от възстановените на ищеца с решение на П. комисия 600 кв. м, попадащи в имот пл. 1597 по кадастралния план от 1992 г., не е установено по несъмнен начин, че 300 кв. м са включени в урегулиран имот III, пл. № 1* в кв. 6 по плана на гр. г. е обоснован, което има за правна последица отхвърляне на ревандикационния иск, като неоснователен. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.