Решение № 7273 от 1.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5753/2017 г.

Решение № 7273 от 1.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5753/2017 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт И., против решение № 8 от 23.02.2017 г., постановено от Административен съд - Р., по адм. д. № 132/2016 г. С жалбата и с писмено становище се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд относно незаконосъобразността на процесния административен акт и твърди, че са посочени конкретните фактически и правни основания за издаването му, както и че липсват аргументи за противоречие с материалния закон и целта на приложимата Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за подпомагане на селските райони за периода 2014 - 2010 (Наредба № 9/2015 г.). М. В. административен съд да отмени обжалваното решение, като претендира присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Ответникът - "Е. М." АД, гр. Л., обл. Р., оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Събева, която с писмен отговор пледира за отхвърлянето й. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на постановеното съдебно решение, тъй като в процесната заповед не са посочени фактите и обстоятелствата, въз основа на които административният орган е приел, че част от исканото финансиране е недопустимо, респективно по какъв начин е бил определен размерът на следващото се финансиране. Според участващия по делото прокурор такива данни не се съдържат в нито един документ от административната преписка по издаването на акта, а неизлагането на фактически и правни основания за издаването на административния акт обуславя неговата отмяната. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 8 от 23.02.2017 г. е отменена Заповед № 03-РД/39ЗЗ от 28.12.2015 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в частта, с която е отказано финансирането на заявление за подпомагане по мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. с ИД № № 17/04/1/0/00839, подадено от "Е. М." АД; преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона; осъден е ДФ "Земеделие" - гр. С. да заплати на "Е. М." АД, разноски по делото в размер на 1249,79 лв. (хиляда двеста четиридесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки). За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Р. е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, не без да е спазено изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като издателят на процесния акт не е посочил фактически и правни основания за издаването му. В мотивите на атакуваното съдебно решение е преценено, че липсват аргументи за начина на формиране и изчисляване на субсидията, дължима въз основа на одобрените за финансиране разходи. Съдът е приел, че в заповедта не е описан начинът на формиране на размера на отпуснатата субсидия. В заповедта е посочена стойността на разходите, одобрени за финансиране, респ. стойността на разходите, чието одобряване е отказано, както и общият размер на одобрените субсидии, който се определя въз основа на размера на одобрените разходи. Същевременно нито в оспорваната заповед, нито в приложените към административната преписка писмени доказателства не фигурира подробно описание на начина на формиране на одобрените разходи. Първоинстанционният съд е посочил, че съгласно посоченото правно основание чл. 33, т. 15 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за подпомагане на селските райони за периода 2014 - 2010 (Наредба № 9/2015 г.) не са допустими разходите за инвестиции в частта им, която надвишава определените референтни разходи. В чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. е предвидено, че списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. След анализ на приложимите процедурни правила, съдът е приел, че административният орган е следвало да приложи нормата на чл. 32, ал. 12 от Наредба № 9, според която за всеки заявен за финансиране разход, който към датата на подаване на заявлението за подпомагане не е включен в списъка по ал. 10, кандидатът представя най-малко три съпоставими независими оферти в оригинал, които съдържат наименование на оферента, срока на валидност на офертата, датата на издаване на офертата, подпис и печат на оферента, подробна техническа спецификация на активите/услугите, цена в левове или евро с посочен ДДС. С. също да представи и решение за избор на доставчика/изпълнителя, запитване за оферта по образец съгласно приложение № 9, а когато не е избрал най-ниската оферта - писмена обосновка за мотивите, обусловили избора му. Съдът е приел, че "Е. М." АД е изпълнил тези законови изисквания и въпреки че служители от РА са изискали и получили потвърждение за достоверността на представените оферти, извършили са съпоставка на същите и са изготвили отчет, че проектът съответства на критериите за допустимости има налични бюджетни средства, то с процесната заповед е бил постановен частичен отказ от финансиране. О. Р. административен съд е извел заключение за незаконосъобразност на оспорената заповед и я е отменил в частта в с която са отказани за финансиране разходи на обща стойност разходи на стойност от 97 615.48 лв. по проекта и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че в оспорената част от Заповед № 03-РД/39ЗЗ от 28.12.2015 г., като правно основание за постановения отказ е посочен текста на чл. 33, т. 15 от Наредба № 9/2015 г. Както в оспорения акт, така и в приложени към преписката доказателства липсва посочване на фактическите основания за постановяване на отказ. От заключението на назначена по делото експертиза се установява, че тракторите CARRARO модели 90VL и 100VL имат по-добри технически параметри и дават по-добра възможност за работа като специализирани машини за тесни насаждения. Обосновано съдът приема, че съобразно експертното заключение не може да се приеме, че са налице еднотипни технически характеристики за двата вида трактори и специализираните шредери по смисъла на § 1, т. 46, б. "а" от ДР на Наредба № 9. От заключението на вещите лица А. и А. става ясно също и, че процесната земеделска техника не е била вписана в списъка с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи по чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9/2015 г., към съответния период на прием на заявления за подпомагане. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. С оглед тази процесуална норма не може да се приеме, че в хода на съдебното оспорване, с допустими доказателствени средства, може да се санира пропуска на административния орган да изложи фактическите основания за издаване на оспорения акт. От мотивите към оспорената заповед следва да е ясно какви са определените референтни разходи по всяко перо, за които те са отказани. Както и следва да бъде посочен актът (актовете), с които референтни разходи са определени. Това би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита срещу атакуваната заповед. Освен това би позволило на съда да извърши контрол за законосъобразност на тази заповед, като провери дали и с колко стойностите на заявените от земеделския производител разходи са над определените референтни разходи. Според ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите за издаване на административния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая това означава, че най-малко по преписката е следвало да бъде приложен актът (актовете), с които референтни разходи са определени, както и в оспорената заповед или в документ към административната преписка да бъде направена препратка към определена част от актът (актовете), с които референтни разходи са определени. В случая такива документи не са приложени нито към административната преписка, нито са представени в хода на първоинстанционното производство. Според разпоредбата на чл. 32, ал. 9 от Наредба № 9/2015 г. Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи по чл. 32, ал. 1 чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. В случая доводите на касатора са, че референтните разходи са определени от страна на Разплащателната агенция. В този случай е относима нормата на чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9/2015г, в която нея е регламентирано, че списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Според съдържанието на последната разпоредба референтните разходи следва да бъдат определени в срок до публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане, т. е. те да са включени в одобрения списък по чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9, но доказателства в този смисъл липсват по настоящото дело. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,