Решение № 3276 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6055/2018 г.

Решение № 3276 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6055/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Виденов от [населено място] против Решение № 2095 от 29.03.2018 г., постановено по адм. дело № 12327/2017 г. по описа на Административен съд София – град. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, които съставляват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения в жалбата моли решението да бъде отменено и да се уважи оспорването против административния акт. Ответникът – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София град (ТП на НОИ – София град) в писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С Решение № 2095 от 29.03.2018 г. постановено по адм. дело № 12327/2017 г., административният съд е отхвърлил жалбата на А. Виденов против Решение № 2153 – 21 - 250/09.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ - София град, с което е оставена без уважение негова жалба против Разпореждане № [номер]/65 от 22.08.2017 г., издадено от длъжностно лице по пенсионно осигуряване (ПО), с което е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност, поради трудова злополука и професионална болест. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че административното производство по издаване на акта е започнало по инициатива на жалбоподателя. С Разпореждане № [номер]/65 от 22.08.2017 г. на длъжностно лице по "ПО", искането за отпускане на пенсия на основание чл. 78 КСО е прието за неоснователно и съответно е постановен отказ. След анализ на спорните факти, съдът е посочил, че към момента на заявлението за изплащане на пенсия за професионално заболяване, не е налице стабилен административен акт, с който на А. Виденов да е определена трайно намалена работоспособност по причина професионално заболяване 50 или повече процента. По тези съображения е формирал извод за законосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ - София град. Решението на административния съд е правилно. За да възникне субективното право на пенсия за инвалидност, което е регламентирано в чл. 78 КСО, е необходимо на лицето да бъде призната 50 и повече % трайна нетрудоспособност поради трудова злополука или професионална болест. Според формираната съдебна практика на Върховен административен съд (Решение № 9201/26.06.2012 г. по адм. дело № 4542/2012 г., 6 отд., Решение № 16660/12.12.2013 г. по адм. дело № 1134/2013 г., 6 отд.), в производството по отпускане на пенсия за инвалидност, не могат да бъдат определяни нито процента на намалената работоспособност, нито вида на увреждането, респективно, не може да бъде правена преценка дали същото се дължи на професионално или общо заболяване. Установяването на тези обстоятелства е от компетентността на органите, които извършват експертиза на работоспособността. На осн. чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето решенията на органа на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Съобразен с материалния закон и обоснован се явява изводът на административния съд, че жалбоподателят няма право на пенсия за инвалидност, поради обстоятелството, че няма установен с решение на ТЕЛК, респ. НЕЛК процент загуба на работоспособността. Съображенията за липса на правопораждащите факти по чл. 78 КСО не се опровергават и от представеното с касационната жалба Експертно решение № 0325 от 14.02.2018 г. на НЕЛК, защото с него е отменено предходното решение на ТЕЛК и е върнато за ново освидетелстване на А. Виденов. С оглед на тези мотиви настоящата инстанция приема, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,