Решение № 12 от 5.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4544/2025 г.

Образувано е по искане на В. Г. И. от гр. Казанлък, чрез адв. Стоянов, за отмяна на влязлото в сила съдебно Решение 950/ 12.03.2025 г., постановено по адм. дело 110/2025 г. на Административен съд Стара Загора, с което е била отхвърлена жалбата на И. срещу Решение 1040-23-3 от 15.01.2025г. на Директор на ТП на НОИ Стара Загора, с което е било потвърдено разпореждане 232-00-603-3 от 04.11.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в същото поделение на НОИ. В искането за отмяна е заявено конкретно основание с позоваване на нормата на чл.239,т.1 АПК. Твърди се, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за правния спор, а именно: удостоверение по образец от дата 21.03.2025г., подписано от орган по приходите в НАП. Значението на това обстоятелство за правилното разрешаване на правния спор, респ. за обосноваване на основанието по чл. 239 т.1 АПК според искателя, се състои в даденото с писмото различно разбиране за правилното прилагане на материалния закон в сравнение с изложеното в съдебното решение, чиято отмяна се иска. Претендира разноски. Ответникът по искането за отмяна Директор ТП на НОИ Стара Загора, чрез гл. юриск. Иванова, оспорва налачието на основанието за отмяна и настоява за отхвърляне на така депозираното искане за отмяна. Върховният административен съд, състав на VI-то отделение, като обсъди доводите на страните и данните, относими към допустимостта и основателността на искането за отмяна, намира че искането, макар и ДОПУСТИМО, е НЕОСНОВАТЕЛНО. Преди всичко следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткритите документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В конкретния случай искателят поддържа наличието на това основание, позовавайки се на представеното с молбата Удостоверение, издадено за ЕС/ЕИП (бланка-образец), в което е налице е потвърждение от орган по приходите в НАП на следните обстоятелства: за 2024г., че данъчнозадълженото лице-В. И. И. е била с постоянно местоживеене на територията на държавата ни и че няма сведения, противоречащи горепосочените данни за самоличността и за доходите на лицето. Настоящият състав намира, че представеният новосъздаден документ, след приключване на съдебното дирене по делото, респ. след постановяване и влизане в сила на съдебното решение, е без съществено значение за изхода на приключилия правен спор. Това е така на първо място, защото заверената част от бланката образец за българско место лице, която се издава, за да му послужи пред данъчната администрация на съответната посочена държава(в случая Германия), се основава на дефинитивната норма на чл.4 ал.1 ЗДДФЛ, според която местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, когато е изпълнена поне една от следните хипотези: лицето има постоянен адрес в България, или пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или чийто център на жизнени интереси се намира в България. Т.е. в случая е безспорно, че В. И. е българска гражданка, която има постоянен адрес в България, а видно от подаденото от нея заявление за търсене на обезщетение за безработица, че същата от 01.07.2024г. и до края на годината пребивава в страната. Или това са общо 184 дни, поради което и на това отделно основание същата е место физическо лице(чл.4, ал.1, т.3 ЗДДФЛ). Това удостоверяване обаче е неотносимо към разрешаване на въпросите, свързани с правото и на парично обезщетение за безработица, по нейното заявление от 01.07.2024г., което е било отказано за отпускане, поради това, че България не е държава по последната заетост на лицето, респ. И. не е осъществявала дейност по прилагане на българското законодателство, нито е пребивавала, но по смисъла на регламентите в областта на социалната сигурност. В представеното като ново писмено доказателство не се удостоверяват нови обстоятелства, касателно напр. центъра на жизнени интереси на И. или въобще на обстоятелствата, послужили за мотиви към издадения неблагоприятен административен акт, досежно възникване на правото на парично обезщетение за лицето, с оглед изискванията и предпоставките при приложение на сочените в молбата: Регламент(ЕО) 883/2004г. и Регламент(ЕО) 987/2009г. Или това удостоверение по образец(с което страната спокойно е можела да се снабди или да поиска да и се даде възможност да се снабди преди приключване на съдебното дирене на 24.02.2025г.) обаче се явява без съществено значение за разрешаване на основания въпрос, послужил като основание за постановяване на влязлото в сила съдебно решение. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, поради което подаденото искане следва да бъде отхвърлено, като неоснователно. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.143 ал.3 АПК, във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на писмени бележки, без явяване в съдебно заседание. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на VI-то отд.,