Решение № 656 от 1.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1641/2008 г.

Решение № 656 от 1.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1641/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.). Образувано е по молба на Н. Х. С. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския районен съд от 1.03.2006 г. по гр. д. № 4225/2005 г., с което на основание чл. 21, ал. 1 СК съдът е признал за установено по отношение на Н. Х. С., че М. Г. Т. е изключителен собственик на недвижим имот - вътрешна двуетажна къща в гр. С., бул. "Д." № 64, със застроена площ 57,20 кв. м, придобит с договор по нотариален акт № 98/2003 г. на нотариус с район на действие Софийски районен съд. Молителят се позовава на нарушени от съда процесуални правила, които са го лишили от възможността да участвува в делото и да обжалва решението. Ответницата М. Г. Т. оспорва допустимостта на молбата, като просрочена и по същество нейната основателност. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата и провери решението, с оглед на изложеното отменително основание. По допустимостта на молбата. Молителя твърди, че е узнал за решението, чиято отмяна иска през м. ноември 2007 г., когато е било представено от бившата съпруга в друго производство по гр. д. № 392/2007 г. на Софийския районен съд. Представя молба от 23.11.2007 г. депозирана от пълномощник на М. Т. по гр. д. № 392/2007 г. на СРС, с която се представя решението по настоящето дело с правно основание чл. 21, ал. 1 СК. Предвид така представените доказателства, настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна е подадена в тримесечния срок от узнаване на решението по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) и следва да се разгледа по същество, като процесуално допустима. По основателността на молбата за отмяна. В развилото се пред Софийския районен съд производство по иск на М. Г. Т. против Н. Х. С. с правна квалификация чл. 21, ал. 1 СК, приключило с решение по гр. д. № 4225/2005 г. на същия съд, чиято отмяна се иска, първото съдебно заседание е проведено на 4.10.2005 г. Ответникът С. е бил призован с призовка получена на 21.06.2005 г. от лицето К. П. посочен като пълнолетен син от адрес София, бул. "Д" № 64 (вътрешна къща). Съдът е приел, че призовката е оформена съобразно изискванията на чл. 46, ал. 2 ГПК (отм.) и е дал ход на делото. За следващите съдебни заседание ответникът е бил призоваван по реда на чл. 41, ал. 6 ГПК (отм.). Решението с мотивите е съобщено на ответника на 6.03.2006 г., като съдът е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.). При тези обстоятелства молителят поддържа, че е бил лишен от възможността на участвува в делото, поради допуснати нарушения от съда по призоваването му, като основание за отмяна на решението по чл. 231, б. "е" ГПК (отм.). Настоящият съдебен състав намира, че не са били нарушени процесуалните правила за призоваване на молителя в производството по делото по постановеното решение, чиято отмяна се иска. За първото проведено съдебно заседание призоваването на молителя е било редовно. Призовката е била оформена съобразно изискванията на чл. 46, ал. 2 ГПК (отм.) и съдът е бил длъжен да се съобрази с доказателствената сила, с която се ползува призовката, като официален свидетелстващ документ удостоверяващ, че фактите предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице по връчването са се осъществили така, както е посочено в документа. След това призоваване, съдът е приложил разпоредбата на чл. 41, ал. 6 ГПК (отм.), с което не е нарушил процесуалните правила по отношение на ответника - настоящ молител. Твърденията за неправилно прилагане на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.) по връчване на съобщението, че решението е изготвено не са основания за отмяна. Ако страната смята, че връчването е неправилно, тя разполага с други процесуални средства за защита. При тези съображения молбата за отмяна на предявеното основание е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.