Решение № 4970 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10883/2017 г.

Решение № 4970 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10883/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на И. И. Д. - земеделски производител, с адрес: гр. К., бул. "Р. д." № 16, вх. ..., ет. ..., ап. ..., БУЛСТАТ *********, чрез процесуален представител, срещу решение № 1349 от 24.07.2017 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 25/2017 г., с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт (РА) № Р-16002416000666-091-001/23.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 825 от 27.12.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - П. при ЦУ на НАП. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се позовава на практика на СЕС. В. срещу отхвърлянето на жалбата, като е изложил доводи за реално осъществени доставки, доказателства за които били представени в хода на производствата. Представят се пътни листи за извършен превоз. Иска се отмяна на атакуваното решение и отмяна на издадения на касатора ревизионен акт. Претендира присъждане на направените разноски по списък. Ответникът - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П., чрез процесуалния си представител, в писмена защита, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 100 лв. и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорения РА на И. И. Д. са определени задължения за данъчни периоди 01.06.2015 г. - 31.10.2015 г. по ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит по 13 бр. фактури, издадени от "Б." ЕООД, в размер на 14 740,74 лв. и лихви 1 331,77 лв. с предмет на процесните фактури стоки - слънчогледово кюспе, допълващ фураж, несмлян зърнен отпадък и трици. Констатирано е, че ревизираното лице е регистрирано като земеделски производител и е извършвало дейност по отглеждане на едър и дребен рогат добитък с млечно направление. В хода на ревизията са осъществени насрещни проверки както на прекия доставчик, така и на евентуален предходен доставчик - "И." ООД, които са осъществени по реда на чл. 32 ДОПК, поради ненамирането им на декларирания адрес за кореспонденция. Установено е, че дружествата са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на органите по приходите и имат установени данъчни задължения в особено големи размери. От ревизираното лице са представени доказателства, който са приети за негодни, предвид наличието на разминавания и несъответствия. Органите по приходите са приели, че фактурираните доставки не са подкрепени с надлежните доказателства, които да обосноват наличието на настъпило данъчно събитие, водещо до признаване правото на приспадане на данъчния кредит по тях. Предвид което са установени задължения в посочените по-горе размери, заедно с начислените лихви за забава. За да отхвърли жалбата на И. И. Д., административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните правила, като същият е материално законосъобразен. Съдът се е произнесъл по съществото на правния спор. Обсъдил е представените и ангажираните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е приел за недоказан транслативния ефект на сделките/доставките, предвид множеството несъответствия в представените доказателства от ревизираното лице и събраните от ревизиращите. При съобразяването на горните обстоятелства, съдът е приел РА за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на Д. Решението е правилно. Неоснователни са възраженията на касатора, същите са общи и засягат принципите на механизма на приспадане данъчния кредит и позоваване на практика на СЕС, която не кореспондира по фактология на настоящия казус. В хода на ревизията е установено, че ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, като получател по доставки по фактури, издадени от "Б." ЕООД. Предмет на доставките са стоки, а именно - слънчогледово кюспе, допълващ фураж, несмлян зърнен отпадък и трици. Понятието доставка на стока е дефинирано в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС - това е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Установяването на доставката или нейното реално осъществяване, в случаите когато се касае за минал период спрямо този на проверката, следва да бъде направено след анализ на резултатите от конкретната доставка при получателя. Наличието на действително осъществена доставка е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадне данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. С оглед преценката за реално осъществена доставка по конкретните фактури е необходимо да се установи дали е налице предвиденият в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват съответните правни последици. В случая следва да се има предвид, че с издадените фактури от посочения доставчик е документирана покупко-продажба на 196 864 кг. слънчогледово кюспе, допълващ фураж, несмлян зърнен отпадък и трици. Доколкото посочените стоки представляват родово определени вещи, прехвърлянето на собствеността следва да се извърши при спазване на правилото на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно цитираната разпоредба, при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова - когато бъдат предадени. От друга страна, търгуваните стоки в случая представляват и родово-заместими вещи, поради което собствеността се прехвърля при тяхното фактическо предаване, поради невъзможността да бъдат индивидуализирани на по-ранен етап. От представените документи се установява, че към фактурите е приложен договор за покупко-продажба на фураж от 27.05.2015 г., с клаузи че видът, количествата, цената на фуража се посочват в издадените фактури, а мястото на доставката е в гр. С. З. и следва да е предварително уговорено от страните. В договора е посочено, че превозът до мястото на предаване е за сметка на продавача, а след този момент - за сметка на купувача. Предвидено е издаване на приемо-предавателни протоколи (ППП) при предаване на стоките. В представените такива е посочено място на предаване гр. С. З., без същото да е конкретизирано в никой от представените документи. Ревизираното лице е представило списък на пътни листа за извършения превоз като такива не са представени в първоинстанционното производство. Последните са представени едва с касационната жалба, като въпреки че същите не следва да бъдат коментирани на основание забраната за нови фактически установявания в касационното производство, предвидена в чл. 220 АПК, част от представените такива са явно недостоверни, предвид непопълване на данните в тях относно водач, излизане и прибиране в гараж, документи за превоза; отразените показания на километропоказател за разстояние в километри по маршрут с. Б. - гр. С. З. и обратно от 5 или 6 км.; липсата на промяна в показанията на километропоказателя, освен за датите на процесните доставки; поради което същите се ценят като създадени с цел доказването в настоящия процес и не се кредитират. Първоинстанционният съд е констатирал и несъответствие в количеството по ППП по фактури № 304/26.06.2015 г., 334/26.08.2015 г. и 346/24.09.2015 г. Мястото на предаване на стоките не е посочено от ревизираното лице и данни за него не се установяват от никой от представените документи. Представените като доказателства за извършени плащания по процесните фактури фискални бонове са издадени от свързани с НАП фискални устройства, но за посочените дати не са постъпили данни за налични обороти в информационния масив ФУ с дистанционна връзка. Органите по приходите са установили, че две от посочените фискални устройства са с място в гр. Ч., обекти кафе аперитив и плод-зеленчук и един в обект плод-зеленчук в гр. С. З.. Констатирано е, че както прекият така и изследваният евентуален предходен доставчик не са декларирали дейност през ревизирания период. Множеството разминавания, несъответствия и противоречия, разколебават доказателствената тежест на ангажираните доказателства. Същите не са достатъчни да оборят констатацията на органа по приходите. Действително произходът и транспортът не са елемент от фактическия състав на индивидуализиране на родово определени вещи по чл. 24, ал. 2 ЗЗД, но същността на доставките на този вид стоки изисква да бъде доказано тяхното складиране, превоз и предаване. Същевременно, както бе отбелязано по-горе доказателствата, които са взаимно противоречащи си, водят до извод за липса на реално осъществена доставка. Във връзка с приетото заключение по съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде посочено, че единствено с фактури и счетоводно отразяване не може да се обори констатацията на органа по приходите за липса на действително осъществени доставки на слънчоглед от посочения доставчик "Б." ЕООД. В действителност жалбоподателят не може да отговаря за действията на своя доставчик, но не и за реалното им изпълнение, тъй като икономическата логика предполага да се сключват договори само с коректни търговци и след като получателят претендира правото на приспадане на данъчен кредит, той трябва да се снабди с необходимите доказателства за реалното осъществяване на доставката, тъй като посоченото материално право възниква само вследствие на такава, а не само въз основа на документално оформена в счетоводството доставка. В случая от представените писмени доказателства и от изслушаната и приета ССчЕ с оглед убеждаващото въздействие не са от такова естество, че да формират безпротиворечив извод относно реалност на получените от жалбоподателя доставки на стоки. Важно е да се посочи, че наистина обстоятелствата относно наличие на понятията в данъчен аспект техническа и ресурсна обезпеченост, жалбоподателят действително няма задължение да проверява, но това не го освобождава с оглед доказателствената тежест, която носи в процеса, да докаже правопораждащите юридически факти, въз основа на които ще бъде реализирано неговото право на приспадане на данъчен кредит. Документалното обосноваване на сделката е въпрос на воля и търговски взаимоотношения, които при спор за материално право, което произтича от същите, следва да се докажат от страната, която черпи изгодни за себе си правни последици. Материалните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит следва да се преценят в зависимост от наличието на доставка на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. П. силата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, респ. услугата е извършена. Същото може да се види и от разпоредбите на Директива 2006/112/ЕС - съгласно чл. 14, § 1 доставка на стоки означава прехвърлянето на правото на разпореждане с материално имущество като собственик. От значение в случая за правилното прилагане на закона е да се отговори на въпроса към мой момент възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС това право възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът става изискуем, когато настъпва данъчното събитие, което по смисъла на чл. 25, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 ЗДДС в случая е доставка на стока. Предвид гореизложеното, настоящата инстанцията намира, че изводът за липса на доставка е изграден на базата на анализ и правилна преценка на фактите и обстоятелствата, и при съвкупната преценка на ангажираните доказателства. От събраните по делото доказателства не се установява реалното предаване на стоките именно от процесния доставчик на ревизираното лице. Поради това, останалите събрани относими доказателства, включително и евентуално осъщественото плащане, не са достатъчни да установят обективното извършване на спорната доставка. Следва да се има предвид, че в основата на прилагане на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаема доставка, което в случая не е доказано. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, а именно на основание чл. 154, ал. 1 ГПК ревизираното лице следва да докаже благоприятния за него положителен факт от обективната действителност за наличие на реална доставка. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12). В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, а следва да се извърши съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. Настоящата инстанция счита, че от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства не следва категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките по процесните фактури. От изложеното следва, че независимо, че жалбоподателят притежава данъчен документ, съставен в съответствие на изискванията на чл. 114 ЗДДС, след като този документ не е съставен във връзка с доставка на стока, по която е получател, основателно е отказан данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗДДС по издадените от "Б." ЕООД фактури. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 1 100,00 лв. (хиляда и сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,