Решение № 8014 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2745/2015 г.

Решение № 8014 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2745/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Назъм Назми Азиз - понастоящем в Затвора в Пазарджик, против решение № 14/15.01.2015 г., постановено по адм. дело № 645/2014 г. по описа на Административния съд - Пазарджик. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Поискано е да бъде отменено със съответните законови последици. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуални представители юрк. С. Донов и юрк. Ю. Шемширов, с писмени становища оспорва касационната жалба като неоснователна. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение е отхвърлен, като неоснователен, искът на Назъм Назми Азиз против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") - гр. София, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лв. вследствие на това, че в помещението, което обитава, не е подсигурена течаща вода, санитарен възел - имало определен график за ползване на тоалетна и течаща вода - сутрин, на обяд и вечер по 10 минути. За да отхвърли предявения от Назъм Назми Азиз иск, съдът е приел, че по делото не е установена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно не е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в неосигуряване на санитарно-хигиенни условия за постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в спалното помещение и на условия за поддържане на лична хигиена през периода от 14.04.2014 г. до 21.04.2014 г. Също така ищецът не е доказал по безспорен начин и реално причинени неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от твърдяното незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, респективно не се е установила и третата, основна предпоставка за реализиране на отговорност по ЗОДОВ - причинно следствена връзка между незаконосъобразно бездействие и причинена вреда. Решението е правилно. Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварително установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да са при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират неимуществени вреди като резултат от незаконосъобразно бездействие на длъжностните лица от администрацията на затвора, изразяващи се в неосигуряване на хигиенно-санитарни условия на лишен от свобода - на санитарен възел и на течаща вода в спалното помещение, в което ищецът е бил настанен в затвора в периода от 14.04.2014 г. до 25.04.2014 г. - неудобство, което може да бъде квалифицирано като причиняващо страдание и унижаващо достойнството, ограничение на броя и часовете за дневно ползване на санитарен възел - три пъти през деня - сутрин, обед и вечер по 10 минути, за кратки интервали от време, като по този начин ищецът е бил принуден или да се въздържа от удовлетворяване на естествените си потребности, или се е налагало да ползва предоставена кофа за облекчаване на физиологичните си нужди. Правилно първоинстанционният съд, позовавайки се на събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, е приел, че Назъм Назми Азиз не е успял да се справи с доказателствената тежест по установяването на основателността на иска. В конкретния случай е установено, че не са налице незаконосъобразни бездействия от страна на ГД "ИН". Действително, както и административният съд е посочил, в помещението, в което е бил настанен Назъм Назми Азиз липсват самостоятелен санитарен възел, но това обстоятелство не може да обоснове директно нечовешко или унизително отнасяне, съгласно чл. 3 от ЕКПЧОС, защото както ищецът, така и всички останали лишени от свобода, са били подчинени на установения режим за посещение на санитарните помещения и помещенията за поддържане на хигиената. Също така по делото не е доказано на ищеца да е било отказано за предявения исков период посещение до тези помещения извън утвърдения график по негово искане. В настоящия случай следва да се вземе под внимание разпоредбата на чл. 71, ал. 3 от ЗИНЗС, съгласно която осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна, поставени на строг режим се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. В случая затворническата администрация е предприела действия, в рамките на възможното, за подобряване положението на осъдените лица, което е безспорно установено по делото, включително и в хигиенно отношение. По времето на престоя на Назъм Назми Азиз в спално помещение № 122 в ЗПС в Затвора гр. Пазарджик е била създадена от затворническата администрация организация за осигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода именно поради факта, че в това помещение не е имало санитарен възел. Следва да се отчете момента, че за периода на исковата претенция Назъм Назми Азиз е обитавал помещение, което е било обособено като приемно отделение за настаняване на новопостъпилите лица по смисъла на чл. 26 от ППЗИНЗС, като през този период лицата се подлагат на медицински преглед, психологическо изследване и санитарно-хигиенен контрол, запознават се с правилата за вътрешен ред и дисциплина, с основните им права и задължения. Едва след това същите се разпределят по спални помещения за изтърпяване на наложеното им с присъда наказание, като в конкретния случай ищецът е бил преместен в спалното помещение, което му е определено за изтърпяване на наказанието и което е разполагало със собствен санитарен възел. Касационният жалбоподател не е успал да докаже и наличието на останалите две предпоставки по ЗОДОВ, а именно: причинена вреда и причинно-следствена връзка между твърдените незаконосъобразни бездействия и причинената вреда. Като цяло в заключение може да се изведе обоснован извод, че Назъм Назми Азиз не е успял да докаже наличието на която и да било от кумулативните предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ. Анализирайки и оценявайки правилно фактите по делото, законосъобразни са изводите на съда за недоказаност на твърдените от Назъм Назми Азиз неимуществени вреди. Затова следва да се приеме, че правният извод на съда, че ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, е законосъобразен и обоснован. Оспореното решение като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора основателно се явява претенцията на процесуалния представител на ответната страна юрк. Шемширов за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съобразно размера на исковата претенция и съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза в размер на 300 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,