Решение № 13522 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14245/2017 г.

ВАСIII отделение06.11.2018 г.докладчик Владимир Първанов

Диспозитив

ИЗМЕНЯ Решение № 699/30.10.2017 г. по адм. дело № 233/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково в частта, в която ГД "Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да заплати на С. Дончев сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени в периода 1.06.2016 г. - до 23.12.2016 г. неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на затвора [населено място] ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба 20.02.2017 г. до окончателното и изплащане като НАМАЛЯВА размера на присъденото обезщетение от 500 лв. на 200 /двеста/ лева, ведно със законна лихва върху главница 200 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба - 20.02.2017 г. до окончателното и изплащане. ИЗМЕНЯ Решение № 699/30.10.2017 г. по адм. дело № 233/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково в частта, в която ГД "Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да заплати на С. Дончев сума в размер на 51 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, като НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски от 51 лева на 26 /двадесет и шест/ лева, от които 16 лв. направени разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска и 10 лв. държавна такса. ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 699/30.10.2017 г. по адм. дело № 233/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково в останалата му част. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13522 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14245/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към МП срещу Решение № 699/30.10.2017 г. на Хасковския административен съд по адм. дело № 233/2017 г. в частта, в която Дирекцията е осъдена да заплати на С. Дончев обезщетение за претърпени от лицето неимуществени вреди в размер на 500 лв. Твърди се, че решението е необосновано и неправилно – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът не е взел предвид установената по делото фактическа обстановка, според която не са установени по категоричен начин вреда, бездействието на администрацията и причинна връзка. Моли съда да отмени решението в осъдителната му част и да отхвърли изцяло претенцията на ищеца, като неоснователна. Ответната по касационната жалба страна не дава становище. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за основателна. Излага доводи по същество. Делото пред първоинстанционния съд е образувано по иск на С. Дончев с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ГД "Изпълнение на наказанията" – гр. София, с който е поискано ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди през периода 01.06. -23.12.2016 г. в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица - служители на ответника ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Пред първоинстанционния съд ищецът е твърдял, че не му е била осигурена минималната по закон жилищна площ при пребиваването му в затвора [населено място], че килията му не била достатъчно осветена и с висока влажност, без санитарен възел и течаща вода. Бил заключван за времето от 20. 00 до 06. 00 ч., което принуждавало него и останалите затворници в помещението да удовлетворяват естествените си нужди в кофа. Твърдял е че храната не отговарял на изискванията за грамаж и калоричност. С оспореното пред настоящата инстанция решение Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София е осъдена да заплати на лицето сумата от 500 лв., представлява обезщетени за претърпени през исковия период вреди с неимуществен характер в резултат на незаконосъобразни бездействия на администрацията на затвора [населено място] ведно със законната лихва считано от 20.02.2017 г. върху сумата. В останалата част искът е отхвърлен като неоснователен. На Дончев са присъдени и разноски в размер на 51 лв. за да постанови акта, съдът е приел, че е безспорно установено неспазване на изискванията на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС за минимална жилищна площ на един лишен от свобода от не по-малко от 4 кв. м. Преценил е, че този минимален стандарт не съответства на възприетия от Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, който е 7 кв. м. При установената в хода на производството площ на помещението, в което първоначално е пребивавало лицето от 23, 7 кв. м. и в следващо помещение с размери 21, 45 кв. м. не можело да се приеме като отговаряща на минимално изискуемия стандарт от 4 кв. м. по българското законодателство, което ограничавало възможността на задържаното лице свободно да се движи в помещението. Твърденията на Дончев за липса на санитарен възел и течаща вода в килиите са приети за неоснователни, тъй като от представената от ответника в първоинстанционното производство справка с изх. № 715/28.03.2017 г. се установявало, че помещенията в които ищецът е пребивавал са били оборудвани със съответните съоръжения и инсталации за физиологични нужди и хигиена. Въз основа на представената и описана по-горе справка, съдът е приел, че помещенията са отговаряли на изискванията за чистота, влажност и осветеност. Съдът е съобразил липсата на задължение за затворническата администрация за осигуряване на дрехи и обувки на конкретния лишен от свобода, тъй като същият е разполагал с такива и не е било необходимо предоставянето им служебно от администрацията на затвора. Обезщетението в размер на 500 лв. съдът е приел за отговарящо на изискванията на чл. 52 от ЗЗД като справедливо и адекватно на интензитета, вида и продължителността на предполагащите се по силата на закона търпяни от Дончев негативни усещания. Разноските са уважени съобразно уважената част от иска. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от оспорване на неблагоприятен за него съдебен акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е частично основателна, по следните съображения: Съобразно трайната практика на ЕСПЧ във връзка с чл. 3 от ЕКПЧ всяко отношение, което не отговаря на изискванията на този текст от Конвенцията трябва да се счита за причиняващо неимуществени вреди на пострадалото лице. Това обстоятелство е изрично отбелязано от първоинстанционния съд, като е взета предвид и разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. При тези обстоятелства първоинстанционния съд обосновано и правилно е приел, че са налице данни за бездействие от страна на администрацията на затвора [населено място] свързано с неосигуряване на изискуемата по закон площ за пребиваване на лишен от свобода по време на изтърпяване на наказанието си. Липсата на осигуряване на изискуемото по закон изискване автоматично води до извод за настъпили за лицето пребиваващо в затвора [населено място] вреди от неимуществен характер, които по силата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ подлежат на обезщетяване. В този смисъл, твърденията за неоснователност и недоказаност на исковата претенция на Дончев във връзка с липсата на достатъчно площ в килията, в която е изтърпявал наказание, са необосновани, тъй като е безспорно, че на лицето не са осигурени изискуемите по силата на закона 4 кв. м. Основателни са доводите на касационния жалбоподател по отношение на размера на присъденото обезщетение, обуславящи искането му за намаляване на същото, като несъобразено с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че на Дончев е била осигурена площ от около 3, 3 кв. м. и същият по собствено желание се е прехвърлил в по-малка килия, в която осигурената площ също не е била намалена под 3 кв. м. във връзка с така безспорно установено в хода на съдебното следствие, първоинстанционният съд е следвало да извърши и мотивира обоснована преценка за интензитета на търпените от лицето вреди във връзка с относително малката площ, на която е бил принуден да пребивава в килията. Настоящият съдебен състав намира, че негативните усещания на лицето са били минимални с оглед цялостната обстановка, в която е изтърпявал наказание, а именно че помещенията си били изцяло и съвсем скоро ремонтирани, че същите са били достатъчно добре хигиенизирани с осигурен санитарен възел и течаща вода във всяко едно от тях. Следвало е първоинстанционния съд да съобрази размера на обезщетението с практиката както на българския, така и на европейския съд по правата на човека в сходни казуси. При детайлна преценка на практиката в тази насока, би достигнал до извод, че справедливото обезщетение за търпените от Дончев негативни усещания през процесния период от около 7 месеца, от около 1 лв. на ден, т. е. за целия период обезщетението не следва да надхвърля 200 лв. Поради описаното, настоящата инстанция счита, че жалбата на ГДИН следва да бъде уважена в частта, в която се иска намаляне на присъденото в полза на Дончев обезщетение от 500 лв. на 200 лв., като това по размер обезщетение в най-пълна степен ще отговаря на изискванията на закона за присъждане на обезщетение по справедливост. Съобразно редуцирането на присъденото в полза на С. Дончев обезщетение следва да бъде редуциран и размерът на направените от лицето разноски, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3, изр. 2 от ЗОДОВ, т. е. на лицето следва да бъдат присъдени разноски за адв. възнаграждение в размер на 16 лв. съобразно уважената част от иска, както и заплатената от него държавна такса за образуване на първонистанционното производство в размер на 10 лв или общо в размер на 26 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Трето отделение

Цитирани разпоредби

2