Решение № 7170 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3551/2013 г.

Решение № 7170 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3551/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2808 от 18.12.2012 г., постановено по адм. д. № 685/10 г. Административен съд - Пловдив, първо отделение, 12-ти състав, е отхвърлил жалбата на СД "Сисепстрой - Бекир, Топачарова" - гр. Кърджали, представлявано от Исмаил Шевкед Бекир, против ревизионен акт № 900222/16.12.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Кърджали, сега Пловдив, потвърден с решение № 132/2.03.2010 г. на директора на Д "ОУИ" - р. Пловдив, в частта му: за допълнително начислен ДДС в размер на 12 785 лв., непризнато право на данъчен кредит в размер на 22 781,44 лв. и прилежащи лихви за забава в размер на 13 656,10 лв., както и в обжалваната част по ЗКПО, касаеща намаления размер на задължението за корпоративен данък за 2005 г., установената данъчна загуба за 2008 г., и допълнително определения корпоративен данък, ведно с прилежащи лихви както следва: за 2004 г. в размер на 5 005,07 лв., и лихви за забава в размер на 3 187 лв., за 2006 г. в размер на 10 977,80 лв. и лихви в размер на 4 185,93 лв., за 2007 г. в размер на 7 596,06 лв. и лихви за забава в размер на 1 234,72 лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. Пловдив разноски по делото в размер на 2 073 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от СД "Сисепстрой - Бекир, Топачарова" - гр. Кърджали, чрез пълномощника му адв. Николай Стойнов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Пловдив е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В допълнителна молба от 13.02.2013 г. са изложени съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Пловдив и да реши спора по същество, като отмени обжалвания ревизионен акт. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ - гр. Пловдив чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Заинтересованата страна Плума Стратиева Топачарова не е взела становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на СД "Сисепстрой - Бекир, Топачарова" - гр. Кърджали, представлявано от Исмаил Шевкед Бекир, против ревизионен акт № 900222/16.12.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Кърджали, сега Пловдив, потвърден с решение № 132/2.03.2010 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив, в частта му: за допълнително начислен ДДС в размер на 12 785 лв., непризнато право на данъчен кредит в размер на 22 781,44 лв. и прилежащи лихви за забава в размер на 13 656,10 лв., както и в обжалваната част по ЗКПО, касаеща намаления размер на задължението за корпоративен данък за 2005 г., установената данъчна загуба за 2008 г., и допълнително определения корпоративен данък, ведно с прилежащи лихви както следва: за 2004 г. в размер на 5 005,07 лв., и лихви за забава в размер на 3 187 лв., за 2006 г. в размер на 10 977,80 лв. и лихви в размер на 4 185,93 лв., за 2007 г. в размер на 7 596,06 лв. и лихви за забава в размер на 1 234,72 лв. Съдът е описал много подробно фактическите действия, извършени по време на ревизията - издадените заповеди за възлагане, съответно за изменение на ревизия, събраните доказателства по време на ревизията, съставеният ревизионен доклад и ревизионен акт, констатациите и основанията, поради което е прието, че не следва да бъде признато право на данъчен кредит по процесните фактури, съответно следва да бъде преобразуван финансовия резултат на дружеството за отделните данъчни периоди. Възпроизведени са подробно и събраните в хода на съдебното производство доказателства, в това число заключенията на вещите лица по назначените няколко експертизи - комплексна счетоводно-техническа експертиза, отделна съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава и повторна тройна счетоводно техническа експертиза. След това /от стр. 15 и следващите от решението, съответно т. 16 и сл. от мотивите/ съдът е пристъпил към разглеждане на материалната законосъобразност на ревизионния акт. Изложени са изключително подробни мотиви по отделните пера на ревизионния акт - начисляване на допълнителен ДДС по сключена сделка, отказано право на данъчен кредит по отделни фактури, преобразуване на финансовия резултат на дружеството за отделни данъчни периоди на различни правни основания по ЗКПО (отм.) и ЗКПО и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. Съдържанието на мотивите включва обстоятелствено възпроизвеждане на фактическата обстановка, констатациите на органа по приходите, становището на жалбоподателя, събраните по делото доказателства, тълкуване на относимите към конкретното задължение правни разпоредби, в това число отделни разпоредби на счетоводните стандарти по отношение на преобразуване на финансовия резултат, защо съдът не възприема и приема заключенията на вещите лица, какви крайни изводи прави относно законосъобразността на съответната част на ревизионния акт. На база на гореизложеното е направен краен извод за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Пловдив е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на СД "Сисепстрой - Бекир, Топачарова" - гр. Кърджали, се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Тъй като същата е подадена бланкетна, с резолюция е била оставена без движение за посочване на касационните основания съгласно чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК. С допълнителна молба като такова се сочи допуснато нарушение по време на ревизията, изразяващо се в това, че ревизионния доклад не е бил връчен на съдружника Плума Стратиева Топачарова, като по този начин са били сериозно ограничени нейните права в ревизионното производство. Останалите оплаквания в молбата са бланкетни и се изразяват в твърдения за неправилност на решението на административния съд по отношение приложението на материалния закон за определените задължения по ЗДДС и ЗКПО. Направените оплаквания са неоснователни. Възражението за невръчване на ревизионния доклад на съдружника Плума Стратиева Топачарова е неоснователно. Такова възражение не е било правено нито при административното, нито при съдебното обжалване, и е недопустимо то да се прави едва пред касационната инстанция. Отделно от това то е по същество неоснователно. Съгласно чл. 117, ал. 4 от ДОПК, ревизионният доклад, заедно с приложенията се връчва на ревизираното лице в тридневен срок от съобщаването му. Нормата на чл. 29, ал. 6 от същия кодекс определя, че съобщенията се връчват на лицето, негов представител или пълномощник, чл. на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения. В ДОПК не съществува правна норма, която да поражда задължения за органа на приходите да връчва книжа, съобщения, заповеди, ревизионни актове и прочие на лица, извън посочения кръг в чл. 29, ал. 6 от кодекса. Такова задължение не може да бъде изведено и от разпоредбите на глава 11 от Търговския закон, регламентиращи статута на събирателното дружество. Нормата на чл. 89, ал. 1 от ТЗ определя, че всеки съдружник представлява дружеството, ако в дружествения договор не е предвидено друго. От нормата на чл. 88 от ТЗ не може да бъде направен извод, че ревизионният акт или доклад следва да бъдат връчвани и на съдружниците в събирателното дружество, тъй като тази разпоредба предоставя правна възможност при исково производство ищецът да насочи претенцията си и към неограничено отговорните съдружници, но не въвежда такова задължение. От трета страна, в нарушение на установената съдебна практика, че по данъчни дела не са допуска участие на трети лица помагачи, административният съд е конституирал съдружничката Плума Стратиева Топачарова като страна по делото и същата е имала процесуалната възможност да защити правата си. Оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост на решението, както и за извършени съществени процесуални нарушения, са неоснователни. Както бе посочено, административният съд е разгледал подробно всяко едно от перата от ревизионния акт относно установяване на задължения за допълнителен ДДС, отказано право на данъчен кредит и преобразуване на финансовия резултат на различни правни основания по ЗКПО (отм.) и ЗКПО, в резултат на което са определени допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. Изложените от него мотиви са логически обосновани на събраните доказателства по делото и при правилно тълкуване на материалния закон. Първоинстанционният съд е положил старание и е отговорил на всички направени възражения на жалбоподателя. По отношение на заключенията на вещите лица по назначените в съдебното производство няколко експертизи съдът е спазил разпоредбата на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и е обосновал становището си защо не възприема заключенията. По-специално по отношение на задълженията по ЗКПО съдът е обсъдил и отделни разпоредби на действащите за съответния период счетоводни стандарти, определящи начина на осчетоводяване на стопанските операции, въз основа на които е изградил и крайните си изводи за законосъобразност на ревизионния акт в тази му част. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че постановеното решение на Административен съд - гр. Пловдив не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,