Решение № 8981 от 19.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5067/2023 г.

Когато административният акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно - удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин. Ако това не стане, засегнатото лице има право на обезщетение. Разпоредбата не изисква отправяне на покана от страна на потърпевшия до административния орган. За административният орган съществува задължение в посочения едномесечен срок или да възстанови нарушеното право, или, ако това е невъзможно, да удовлетвори засегнатото лице по друг законен начин. В конкретния случай, административният орган не е изпълнил това свое задължение, поради което основателно и при правилно приложение на материалния закон, съдът е присъдил обезщетение на ищцата за претърпени от нея имуществени вреди в размера на платената глоба, произтекли от незаконосъобразния ЕФ и бездействието на ответника за възстановяване на нарушеното право. В конкретния случай, ответникът не е изпълнил задължението си да възстанови нарушеното на ищцата право в едномесечния срок по чл.301, изр. първо АПК, поради което следва да дължи лихва за забава върху размера на присъденото обезщетение за срока на забавата. Редакцията на чл.301 АПК повдига въпрос, откога следва да се дължи лихвата за забава, дали от денят следващ деня, в който изтича едномесечният срок по чл.301 АПК или от деня, следващ деня на отмяната на незаконосъобразния акт, или пък от деня на плащането на глобата. Както се посочи и по-горе в мотивите на настоящото решение, чл.301 АПК включва във фактическия си състав, както незаконосъобразен акт, който е отменен, така и бездействие на издалия го административен орган да възстанови положението преди да започне изпълнението на акта Наличието на незаконосъобразен административен акт е основание лихвата върху обезщетението за причинените от него вреди, да се присъди от момента на отмяната му, както е прието в Тълкувателно решение 3/2004г. на ВКС по т.д.3/2004 година. Следва да се посочи, че е налице е практика на Съда на Европейския съюз - Решение от 11 юни 2024г. по дело С-221/22Р, Решение от 12 февруари 2015г. по дело С-336/13Р, Решение от 10 октомври 2001 г. по дело Т-171/99г., Решение от 5 септември 2019г. по дела С-447Р и С-479/17Р и др., според която при отмяна на акт на институция, институцията трябва да предприеме необходимите мерки за изпълнение на съдебното решение и когато въз основа на този отменен акт са събрани суми, изпълнението на съдебното решение изисква, институцията да плати сумата, която е недължимо събрана на основание на този акт, както и плащането на лихви. Съда на ЕС сочи, че плащането на лихви представлява мярка за изпълнение на съдебното решение и цели да обезщети във фиксиран размер този, който е бил лишен от възможността да разполага с вземането, и освен това след постановяване на това съдебно решение за отмяна, да подтикне длъжника да го изпълни във възможно най-кратки срокове. В Решение от 11 юни 2024г. по дело С-221/22Р СЕС посочва, че задължението за връщане на недължимо събрани парични суми с лихви се прилага не само за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, но и за органите на държавите членки. В решението СЕС казва "...съгласно постоянната съдебна практика всеки субект, на който национален орган е наложил плащане на такса, мито, данък или друг налог в нарушение на правото на Съюза, по силата на последното има право този орган да му възстанови не само недължимо платената парична сума, но също и лихви, предназначени да компенсират невъзможността тя да се използва...Следователно, когато парични суми са събрани в нарушение на правото на Съюза, независимо дали от национален орган, или от институция, орган, служба или агенция на Съюза, тези парични суми трябва да бъдат върнати, и то заедно с лихвите за целия период от датата на плащане на тези парични суми до датата на тяхното връщане, което е израз на общия принцип на възстановяване на недължимо платеното." В конкретния случай, глобата е платена въз основа на акт, който не е издаден в приложение на право на Съюза, а на национално право, но разрешаването на въпроса с дължимостта на лихвата и периода й, върху недължимо събраната сума следва да е аналогично, за да не се допусне различно третиране на еднакви от обективна страна случаи. Предвид диспозитивното начало в съдебния исков процес, съдът следва да се съобрази с поисканото от ищеца, а в конкретния случай, лихвата се претендира от момента на съдебната отмяна на ЕФ, от който момент първоинстанционния съд правилно я е присъдил. С оглед изхода на спора в касационната инстанция, на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатска защита, които са доказани с Договор за правна защита и съдействие от 31.07.23г., съдържащ в себе си и уговорка, имаща характер на разписка за платените договорени 500 лева за осъществената адвокатска защита в касационното производство.