Решение № 59 от 4.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2300/2013 г.

Решение № 59 от 4.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2300/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на Г. А. Ч. -подсъдим по нохд № 470/2012 г. на Свиленградския районен съд и внохд № 220/2013 г. на Хасковския окръжен съд-за възобновяване на наказателното производство без да е направено уточнение, възобновяването на кое дело се иска. В съдебно заседание Ч. се явява с упълномощен защитник, чието искане е или въззивното решение да се отмени и Ч. да се оправдае, или решението да се измени и да се намали наложеното наказание лишаване от свобода. Представителят на ВКПр не намира основания за възобновяване на наказателното дело както с оглед съдържанието на направеното от осъдения искане, така и с оглед казаното от защитника му в съдебно заседание. ВКС установи, че искането на осъдения е допустимо да бъде разгледано: решението, чиято отмяна се иска, е постановено на 12.VIII.2013 г., искането е заведено във ВКС /поради подаването му направо до касационната инстанция/ на 25.ХI. с. г., т. е. 6-месечният срок по чл. 421, ал. 3 НПК е спазен; искането е направено от страна, която има това право; атакува се съдебен акт от изброените в чл. 419 НПК; атакуваният акт не е проверяван по касационен ред. Искането за възобновяване е неоснователно. С присъдата на районния съд-№ 196 от 26.II.2013 г. - Г. А. Ч. е признат за виновен в това, че в съучастие като съизвършител с осъдения със същата присъда С. М. Ч., на 6.IV.2011 г. в района на ГКПП "име" е държал в лек автомобил "марка" с рег. № акцизни стоки, за които се изисква бандерол съгл. чл. 25, ал. 1 ЗТТИ-870 кутии цигари "марка" и "марка. " с обща стойност 4 515.30 лв. -за което и на основание чл. 234, ал. 1 НК е осъден на 1 г. лишаване от свобода и на 1000 лв. глоба. Ч. е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място си е служил с контролен знак-регистрационна табела с цитирания по-горе номер-неиздаден от съответния орган, за което и на основание чл. 345 НК е осъден на 3 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК на Ч. е определено общо наказание от 1 г. лишаване от свобода, търпимо при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип, към което общо наказание е присъединена и глобата от 1000 лв. Отделно от общото наказание е постановено, на основание чл. 68, ал. 1 НК, изтърпяването от Ч. при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип и на наказанието от 3 месеца лишаване от свобода, наложено му с присъдата по нохд № 431/2009 г. на Пловдивския военен съд. С решението на окръжния съд-№ 120 от 12.VIII.2013 г. -е потвърдена първоинстанционната присъда. Твърдението на осъдения, че е "невинен" следва-при липсата на каквито и да било подкрепящи го доводи-да се обсъжда или на плоскостта на материалната незаконосъобразност-няма деяние изобщо; деяние има, но то не е общественоопасно; макар и общественоопасно, е обявено за ненаказуемо-или на процесуалната такава-ако деяние има, то не е извършено от дееца, или не е виновно извършено от него. Фактите, които и двете съдебни инстанции са приели за установени, налагат безспорно, че на датата 6.IV.2011 г. в двигателния отсек на автомобил "марка" с рег. №, управляван от осъдения Ч. и пътник осъдения Ч., влизащ в страната ни от Гърция, са били укрити инкриминираните количества цигари на посочената в обвинителния акт и експертно установена стойност. По същото време бил проверен и втори автомобил "марка" с рег. №, управляван от С. К., в чийто двигателен отсек също били укрити цигари. Цигарите, открити и иззети от двете превозни средства, били без изискващия се от ЗТТИ бандерол. При проверката било установено още, че предната регистрационна табела на автомобила, с който са пътували Ч. и Ч., който автомобил е собственост на Р. М. Гънов, предоставил го на Ч. за управление с нотариално заверено пълномощно № от дата, не била издадена от надлежния орган. От тези фактически констатации следва, че деяния има и те са обявени за общественоопасни и наказуеми с чл. 234, ал. 1 и чл. 345 НК. За да приемат, че Ч. е автор и на двете деяния, предходните съдебни инстанции са кредитирали показанията на полицейските служители В. И. и Б. К. -първи установили наличието на цигари в двигателните отсеци на двата автомобила-пред първия от които Ч. и Ч. са заявили не само знанието си за укритите цигари, но и че са били закупени от А. и са ги укривали те самите заедно със С. К. Ч. е заявил още, че след като преди време е загубил предната регистрационна табела на предоставения му за управление автомобил, после "направили друга" /показания на Б. К./. Знанието си относно наличието на цигари в двата автомобила, Ч. и Ч. потвърдили и пред извиканите от И. и К. митнически служители Н. Н. и Я. Н., които след оглед на автомобилите и опис и изземване на цигарите съставили протокол, а по-късно и акт. Съдилищата са констатирали противоречията между показанията на изброените четирима свидетели, от една страна, и, от друга, показанията на С. К. -вече осъден за извършеното престъпление по чл. 234, ал. 1 НК-и обясненията на Ч. и Ч. по отношение, по-конкретно, знанието на последния за цигарите, укрити в предоставения му за ползване автомобил, при което обосновано се отхвърлили истинността на заявеното и от К., и от двамата подсъдими. Дори само съвместното придвижване на тримата /според свидетелствата на полицаите и митническите служители, в управлявания от К. автомобил е имало и пътник, чиято самоличност е останала неизвестна на съда/ и еднаквия подход, който са приложили при укриването на намерените акцизни стоки, е сериозна индиция за достатъчна близост помежду им, а не познанство "само на здрасти-здравей", каквото С. К. се е опитвал да внуши. Нелогичността пък на заявеното от Ч., че Ч., с когото по признания на двамата са приятели, не знаел за укритата стока, се е проявила още в проведеното на 14.ХI.2012 г. в първата инстанция съдебно заседание, където Ч. не е могъл да даде не убедителен, а дори отговор на поставения му въпрос за начина, по който би могъл да вземе закупените за себе си цигари от чуждия автомобил, без за това Ч. да узнае и без да го злепостави. Обобщено се налага заключението, че при анализа на фактите от значение за ангажиране отговорността на Ч. и по двете повдигнати и поддържани обвинения не са допуснати нарушения, ограничили което и да било от правата му като подсъдим. Не е основателно и поддържаното в съдебно заседание от защитника на Ч. оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание лишаване от свобода. При законов толеранс от 3 месеца до 6 години за престъплението по чл. 234, ал. 1 НК е наложено наказание при подчертан превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което решение на първоинстанционния съд-неоспорено, обаче, от страна на обвинението-е твърде снизходително при значително обремененото съдебно минало на Ч. не само с факта на предходното му осъждане, но и с факта на извършените преди това престъпления. Съобразявайки дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС