Решение № 389 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5765/2007 г.

Решение № 389 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5765/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. и К. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Добрич/ ОС/ по гр. д. № 391/2006 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му. Ответниците по жалба М. М., К. К., Г. М., Г. Т., Д. Х., Н. Т., Т. К., А. А., Р. П., К. А. и С. Д. не изразяват становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е допусната делба на два наследствени недвижими имота - нива и лозе в землището на с. З., общ. Шабла, описани по делото и в решението, като касаторките са изключени от делбата. Прието е, че техният и на Т. К. пряк наследодател Д/ поч. през 1998 г./ се е отказал от наследството на общия за страните наследодател К/ поч. през 1962 г./ и отказът е породил действие за процесните земеделски земи като новооткрито наследство по см. на чл. 91а от ЗН. Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни: не е спорно и от доказателствата по делото се установява, че процесните имоти са възстановени на наследниците на К. М. с решение на поземлената комисия /ПК/ от 10.09.93 г. Наследодателят на касаторките Д. М. се е отказал от наследството на покойния си баща К. М. с молба от 20.02.95 г., с официална заверка на подписа от 2.08.94 г. от кмета на Шабла, по чл. 158, ал. 4 от ЗСВ и отказът е вписан в специалната книга за откази от наследства под № 4/20.02.95 г. /удостоверение на л.79/. Неоснователни са оплакванията на касаторките, че отказът не е направен от Д. М. - молбата не носи неговият подпис и евентуално - че не е произвел действие, тъй като отказалият се вече бил приел наследството на баща си с конклудентни действия / л.137 от делото на ОС/. От приетите по делото медицинска и графологическа експертизи се установява, че към датата на официалната заверка - 2.08.2004 г. физическото състояние на Д. М. му е позволявало да подпише молбата за отказ - той е бил със силно намалено зрение, без да е констатирана практически пълна слепота. Оспорването на официално удостоверения подпис на Д. М. върху молбата за отказ от наследство не е проведено успешно - според графологическата експертиза подписът върху молбата вероятно е положен от него, с което официалното удостоверяване не е преодоляно. Датата на посоченото в молбата удостоверение за наследници следва тази на заверката, но доколкото пред инстанциите по същество не са наведени доводи и съответно - събрани доказателства за подправка на документа чрез неистински текст върху бланкет, извод за такава не може да се направи, още повече, че официалната заверка на подписа прави бланкета малко вероятен. Не се установява с категоричност Д. М. да е приел наследството на покойния си баща К. М. веднага след смъртта му с конклудентни действия, заемайки по наследство едно от дворните места, принадлежали на наследодателя и получавайки част от движимите му вещи. Установено е, че Д. М. /род. през 1917 г./ завладял едно от двете дв. места, с които баща му бил оземлен приживе през 1941 г. и си построил къща / св. Д, вещо лице/. За правото на собственост върху мястото и къщата Д. М. се е позовал само на давност - нот.акт № 174/93 г., която е изтекла още преди смъртта на бащата. Показанията на св. П /л.83/ също сочат на приживна делба на имотите, които К. М. разпределил на синовете си. Няма категорични данни Д. М. да е взел част от движимите вещи на наследодателя - обосновано ОС е приел показанията на св. Я, на които се позовават касаторите за недостатъчни и недостоверни, с оглед заинтересоваността на св. от спора, преценена по чл. 136 от ГПК. Но дори и Д. М. да е приел наследството на баща си при откриването му през 1962 г., възстановените процесни земи са новооткрито наследство, по силата на законовата фикция в чл. 91а от ЗН, ред. 1992 г. и направеният след възстановяването отказ произвежда действие, както е приел и въззивният съд - ТР № 1/98 г. С пълномощно от 24.02.93 г. Д. М. е упълномощил дъщерите си - касаторки да го представляват пред ПК - Шабла и ТКЗС- З. С. във връзка с връщането на земята, на която е собственик. Няма данни, че той не е притежавал такава на лично основание, извън наследствената, от която се е отказал след възстановяването й от ПК, придаващо й правното качество на обект на собственост -/97 г. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.