Решение № 16676 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12067/2019 г.

Решение № 16676 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12067/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 11866 от 14.08.2019 г., постановено по адм. дело № 12200/2018 г. по описа на Върховния административен съд. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Я. Р., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд отменя заповед № 8121 К-8916/21.08.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР, е прекратено служебното правоотношение на Я. Р. и осъжда министерството на вътрешните работи да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. Незаконосъобразен е изводът на съда, че обжалваният административен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Служебното правоотношение на Я. Р. е прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР - по собствено желание. От събраните по делото доказателства е установено, че на 01.08.2018 г. служителя депозира молба, с която иска служебното му правоотношение да бъде прекратено по собствено желание. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на тричленния състав на Върховния административен съд, че е налице опорочаване на волята на служителя и същият е бил принуден да подаде молба за прекратяване на служебното му правоотношение. Неправилно съдът се позовава на показанията на разпитаната свидетелка Дедикова, тъй като тя не дава показания за собствени възприятия. Същата не е присъствала на срещата между жалбоподателя и директора на Главна дирекция "Гранична полиция", а възпроизвежда казаното й от Русинов. Оказан натиск над служителя не се установява и от показанията на свидетеля Бакърджиев. За евентуално оказана принуда за подаване на молбата сочи изявлението на министъра на вътрешните работи, че директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" е дал месечен срок на Русинов да си подаде оставката. Изявлението на министъра на вътрешните работи, във вечерните новини на 29.06.2018 г. на bTV, преценено в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства не обосноват извод, че на служителя е оказан натиск, който опорочава неговата воля до степен на невалидност. Напротив видно от приложената по делото заповед, издадена на 25.06.2018 г. е, че за извършеното дисциплинарно нарушение на Русинов, за което говори административния орган в интервюто, е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от три години". Следователно на служителя не е упражнена принуда за напускането му, тъй като преди подаване на молбата за освобождаване по собствено желание същият е наказан, като за едно и също нарушение се налага само едно дисциплинарно наказание, поради което за него не може да има други последици от дисциплинарното нарушение, по повод на което се твърди, че на същия е поискана оставката. Освен това молбата за освобождаване е депозирана на 01.08.2018 г., а оспорената заповед е издадена на 21.08.2018 г., като не е налице оттегляне на същата в периода между подаването й и издаване на заповедта. Тези факти обосновават извод, че дори и да се приеме, че има въздействие, то не опорочава волята на служителя до степен на невалидност т. е. на липса на воля. Ето защо изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, е незаконосъобразен. Неправилно съдът приема, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като преди издаването й не е извършена проверка дали срещу служителя е налице образувано дисциплинарно производство и дали същият не се намира в законоустановен отпуск. За тези факти съдът не е събрал доказателства, а както бе посочено по-горе дисциплинарно производство е образувано, но същото е приключило с издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание, връчена на служителя на 26.06.2018 г. От приложеното към касационната жалба становище се установява, че към момента на издаване на оспорената заповед спрямо жалбоподателя не са образувани други дисциплинарни производства и същият не е бил законоустановен отпуск. Следователно при издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Я. Р., да заплати на министерството на вътрешните работи сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение и сумата 70 лв., представляваща заплатена държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав,