Решение № 13542 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2880/2014 г.

Решение № 13542 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2880/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Тодор Борисов Гълъбов и Валентина Борисова Гълъбова, чрез адв. В. Велинова, срещу решение № 811/21.12.2013 г. на МС на РБ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София, обн. ДВ, бр. 2 от 07.01.2014 г., в частта, с която са отчуждени от поземлени имоти № 68134.501.1095 и № 68134.501.1096, урбанизирана територия, намиращи се в землището на кв. Бенковски, район "Сердика", Столична община и в частта, с която е определено обезщетение за отчуждените части. В жалбата излагат доводи, че решението следва да се отмени в частта, с която се отчуждават части от имоти, собственост на Тодор и Валентина Гълъбови и по отношение на определеното парично обезщетение за отчуждената част от 0.797 дка от имот № 68134.501.1095 с обща площ 0.819 дка и за отчуждената част от 0.256 дка от имот № 68134.501.1096 с обща площ от 1.297 дка, поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС за изплащане на собствениците на отчуждени имоти на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Възразява относно определянето на пазарната цена на имотите към период, който е отдалечен от момента на отчуждаването и не отразява действителната им пазарна цена. Ответникът по жалбата - Министерски съвет и заинтересованите страни - министър на регионалното развитие, министър на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена. Изискването на закона е равностойното парично обезщетение да се определи в съответствие с предназначението на имота преди влизане в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждането на националния обект. Считат, че е неприложим методът на оценяване по пазарни аналози по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС, поради това че заключението на вещото лице не е изготвено на базата на сделки с подобни характеристики. Твърдят, че оценката правилно е определена от административния орган. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежни страни в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В процедурата по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и чл. 34б ЗДС с решение № 811/21.12.2013 г. на МС на РБ са отчуждени части от поземлени имоти № 68134.501.1095 и № 68134.501.1096, урбанизирана територия, намиращи се в землището на кв. Бенковски, район "Сердика", Столична община, собственост на Тодор Борисов Гълъбов и Валентина Борисова Гълъбова. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателит относно периода за определяне на пазарната цена. Разпоредбата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС конкретизира кои сделки и за кои периоди следва да се вземат предвид при определяне на обезщетението за отчуждения имот, а именно- възмездните сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката. Както административният орган, така и съдът са длъжни да се съобразят с този период. Дори и да е налице неправилно определен период, през който административният орган е преценявал възмездните сделки, това е нарушение на закона, което може да бъде отстранено от съда чрез възлагане на техническа експертиза за преценка на сделките през законоустановения период. Неоснователно и е възражението за нарушаване на разпоредбата на чл. 205 и чл. 206 от ЗУТ, респ. разпоредбата на чл. 19 от ЗУТ. Площта от имотите на жалбоподателите, която е отредена за изграждане на обект "Северна скоростна тангента", е определена с влезлия в сила подробен устройствен план, предвиждащ съответното трасе. Ако жалбоподателите са имали възражения относно площта от имота, която се отрежда за това мероприятие, е следвало да обжалват този план. Площта на отчуждаваните части вече са определени с този план и не е възможно с обжалваното в настоящото производство решение да се отчужди повече от това, което е отредено по устройствения план. По искане на жалбоподателя съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото е представило съдебно-оценителна експертиза на 19.09.2014 г., с която са определени пазарните стойности на отчуждените части от двата имота на жалбоподателите. От заключението е видно, че по делото не са представени доказателства за вписани сделки с поземлени имоти в землището на кв. Бенковски. Поради това вещото лице прилага сравнителен метод на базата на пазарни свидетелства за сделки с имоти, находящи се в район "Сердика" - гр. София: ипотека, Учредителен акт на ЕООД, договор за продажба на общински нежилищен имот на публичен търг и нотариален акт № 152/30.07.2012 г. за покупко-продажба на два недвижими имота, намиращи се в район "Сердика", Промишлена зона "Илиянци". С оглед посочените в тези актове пазарни цени, вещото лице определя цена на отчуждената част от имот 68134.501.1095 в размер на 166 390 лв. и на частта от имот 68134.501.1096 - в размер на 53 445 лв. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост, равностойното парично обезщетение на отчуждения имот се определя от предназначението на имота и въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Поради това съдът приема, че определящи и достоверни за пазарната цена на имота, предмет на отчуждаване за държавна нужда, са сделките с имоти, които се намират в непосредствена близост. Освен това при преценката на заключението на вещото лице съдът взема предвид, че първите три пазарни свидетелства не представляват сделки с имоти с подобни характеристики. Ипотеката не е сделка, а вид обезпечение и при нея стойността на имота се определя едностранно с оглед охраняване на интереса на ипотекарния кредитор. Учредителният акт не е двустранна сделка, при която цената се определя на пазарен принцип, а договорът за продажба на общински нежилищен имот се отнася до урегулиран поземлен имот, а вещото лице изрично определя отчуждените имоти като урбанизирани, но не урегулирани. Дори и да се извърши сравнение със сделката по нотариален акт № 152, т. IV, рег. № 15393, представляваща покупко-продажба на два имота, находящи се в район "Сердика", местност Промишлена зона "Илиянци", тя не води до извод за незаконосъобразно определена оценка на отчуждените части от имотите на жалбоподателите. Двата имота с обща площ от 665 кв. м. са закупени на обща стойност от 21 432 лв. и както е определило вещото лице, са на средна пазарна цена от 32.72 лв. за кв. м. Оценката, определена от административния орган за частта от 797 кв. м. е в размер на 31 177 лв., което е средно по 39.12 лв. на кв. м., а за частта от 256 кв. м. е 11 941 лв., което е 46.64 лв. на кв. м. От това следва извод, че оценката на административния орган е съобразена и е по-висока от представения по делото пазарен аналог, отнасящ се за сделка с подобни характеристики. Поради тези съображения съдът приема за законосъобразна и достоверна оценката, определена от административния орган, с която е определено равностойно обезщетение за отчуждените имоти на Тодор Борисов Гълъбов и Валентина Борисова Гълъбова. Подадената от тях жалба срещу решение № 811/21.12.2013 г. на МС на РБ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента", в частта, с която е определено обезщетение за отчуждените части от поземлени имоти № 68134.501.1095 и № 68134.501.1096, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,