Решение № 8386 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3479/2009 г.

Решение № 8386 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3479/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Любица Миланова от гр. София срещу решение без номер от 2.11.2008 година, постановено по адм. дело № 657 по описа за 2005 година на Софийски градски съд, III-е състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу ДРА № 414 от 8.11.2004 година на ТДД София, частично потвърден с решение № 290 от 2.2.2005 година на директора на РДД - София. Твърди неправилност на решението на касационните основния по чл. 209, т. 3 от АПК и иска отмяна. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба предвид разпоредбите на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е Предмет на съдебен контрол пред градски съд е бил ДРА № 414 от 8.11.2004 година на ТДД София, частично потвърден с решение № 290 от 2.2.2005 година на директора на РДД - София, с който акт на лицето са били определени допълнителни данъчни задължения за периода от 1.1.2001 г. - 31.12.2003 г. в размер на 218,46 лв. и такса битови отпадъци в размер на 493,15 лв. за същия период със съответните лихви върху сумите. В обжалваното решение съдът е приел за неоснователна жалбата против ДРА относно определените данъчни задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2001г,. 2002 г. и 2003 г. За да обоснове този извод съдът е изложил, че съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти са облагат разположените на територията на страната сгради, дворни места, парцели и други, като е посочил, че за целите на данъчното облагане като сграда следва да се приеме всяка постройка, която е трайно прикрепена към земята. Според чл. 15, ал. 1 ЗМДТ за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, през който са завършени или е започнало ползването им. Приел е, че не съществува ограничение за приложение на чл. 109, ал. 1 и ал. 2 ДПК по отношение на облагането по ЗМДТ. В случая е установено, че за ревизирания субект е налице основание за приложение на особения ред за определяне на данъчната основа. Този ред е приложен правилно, тъй като основата е определена по критерия посочен в чл. 109, ал. 2, т. 16 ДПК - други обстоятелства, които могат да послужат за определяне на основата за облагане. Съдът е приел, че такова обстоятелство е изготвената при данъчната ревизия оценителна експертиза, съгласно която изцяло завършен и обитаем е само първия етаж от жилищната сграда. Експертизата е определила, че довършителните работи и инсталации са изградени през 2000 г., поради което датата 1.01.2001 г. е приета за начален момент, от който обектът - сутерен и първи етаж е обитаем съгласно чл. 10 и чл. 62 ЗМДТ. По съображения в посочения смисъл съдът е приел, че законосъобразно са определени задълженията за данък сгради и такса битови отпадъци за 2001 г., 2002 г. и 2003 г. Така постановеното решение е неправилно. Ревизираното лице притежава в съпружеска имуществена общност строяща се жилищна сграда в гр. София, кв. "Горна баня", за която е установено въз основа на назначената в хода на ревизията експертиза, че изцяло е завършен и обитаем само първия етаж, като довършителните работи и инсталации на първия етаж са извършени през 2000 г., поради което е направен извода, че съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ данък се дължи от 1.01.2001 г. Прието е, че е налице основание по чл. 109, ал. 1, т. 7 ЗДП поради това, че данъчният субект не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания от ревизиращия данъчен орган срок, както и че на основание чл. 109, ал. 2, т. 16 ДПК данъчната основа за облагане следва да бъде определена въз основа на оценителната експертиза, която е взета предвид за определяне на данъчна оценка на имота, както следва: за 2001 г. - 52824,42 лв., за 2002 г. - 119228, 10 лв. и за 2003 г. - 119228, 10 лв. Съобразно това са изчислени съответните задължения - за данък върху недвижимите имоти, съответно за трите години - 39, 62 лв., 89, 42 лв. и 89, 42 лв. и за такса битови отпадъци - 105, 65 лв., 193, 75 лв. и 193, 75 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ се предвижда, че за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им, но с оглед установените факти и обстоятелства, неправилна е преценката на съда относно приложимостта на тази норма в конкретния случай. Както е видно от съдържанието на разпоредбата, за да се дължи данък за сградата или за част от нея е необходимо същата да е завършена или да е започнало използването й, като двете условия са предвидени алтернативно, т. е. достатъчно е да е налице едно от тях, за да се дължи данък за сградата или за част от нея. В конкретния случай не е доказано наличието на нито едно от тези условия. Безспорно е, че цялата сграда не е била завършена, а според експертното заключение бил е годен за ползване само първия етаж. Завършването на сградата или на част от нея и годността й за ползване се констатират и удостоверяват със съставянето на протокол обр. 16 и разрешение за ползване на сградата, каквото в случая не е било издадено към ревизираните данъчни периоди 2001 - 2003 г. Няма данни първият етаж от сградата да е използван фактически, въпреки че не е имало разрешение за ползване. Само при наличие на такива констатации, би могло да се приеме, че е налице втората хипотеза, при която се дължи данък съгласно чл. 15, ал. 1 ЗМДТ. Не е достатъчно сградата или част от нея да са годни за ползване (за обитаване), а за да е налице посочената хипотеза е необходимо да е започнало използването. От факта, че етажът е бил годен за обитаване, което е посочено в оценителната експертиза, не може да се направи извод, че е започнало използването на същия. Данните от "Софийска вода"АД и "Електроразпределение - Столично" ЕАД също не обосновават подобен извод, доколкото посочените консумативи (ел. енергия и вода) се потребяват и при строежа на сградата, а на същия адрес е съществувала и друга сграда, съгласно данните за плащане на данък сгради и такса за нея. Поради това в случая неправилно е начислен данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци. Следва да се приеме, че ДРА в тази част е незаконосъобразен и съдът неправилно е отхвърлил подадената против него жалба. Делото е изяснено от фактическа страна и съгласно чл. 222, ал. 1 АПК спорът следва да бъде решен по същество, като бъде отменен ДРА в частта относно допълнително начислените задължения по ЗМДТ. Само за пълнота следва да се отбележи, че по отношение същите факти и суми, определени като недължими за останалата 1/2 ид. част от имота, съсобствен със съпруга на жалбоподателката Александър Петров има влязло в сила решение, правилно цитирано в касационната жалба. При този изход на спора не се присъждат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като касаторът не е претендирал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо "А" отделение,