Решение № 12622 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6613/2020 г.

Решение № 12622 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6613/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Е., жив. в [населено място], срещу решение № 1035/18.02.2020 г. по адм. дело № 13198/2019 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлено оспорването му против заповед № 6008/06.11.2019 г. на управителя на Националния осигурителен институт. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени съдопроизводствени нарушения и необосновано, иска отмяната му, отмяна на заповедта, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - управителят на НОИ, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е установил, че с оспорената заповед е прекратено служебното правоотношение на Е. на длъжността "държавен експерт по осигуряването" в отдел "Методология на отпускане на пенсиите", дирекция "Пенсии", Централно управление на НОИ, считано от 07.11.2019 г. поради съкращаване на длъжността, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), като в заповедта е посочено, че в изпълнение на решение от 09.03.2017 г. по дело С-406/2015 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС), с оглед закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, е взето предварително разрешение от инспекцията по труда и мнение на трудово - експертната лекарска комисия. АССГ е изложил мотиви, че е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2, тъй като щатните бройки за заеманата от Е. длъжност са намалена с 1 бройка по силата на новоутвърденото длъжностно разписание преди прекратяване на служебното правоотношение - а именно от 2 на 1, като липсва и незаета бройка на същата длъжност. Според АССГ административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на административно - процесуалните правила по издаването й, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването за неправилна преценка на АССГ относно спазването на административно - процесуалните правила при издаване на заповедта от органа по назначаването. Управителят на НОИ е приложил по аналогия нормата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ спрямо касатора - държавен служител предвид цитираната от него практика на СЕС, като е спазил изискването на чл. 3 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, представяйки получените от работника медицински документи за мнение пред ТЕЛК на втора МБАЛ София и е получил мнение, че Е., страдащ от синдром на вертебробазиларната артериална система, със 72 процента трайно намалена неработоспособност, не може да изпълнява длъжността си "държавен експерт по осигуряване", тъй като е подложен на психическо напрежение, което е противопоказно. Впрочем представеното от самия Е. пред работодателя му решение на ТЕЛК на пета МБАЛ е със същото съдържание. От формулировката на чл. 3 от цитираната Наредба № 5 не може да се изведе, че работодателят е бил длъжен да изпрати медицинските документи на ТЕЛК при пета МБАЛ, тъй като цитираният текст на подзаконов нормативен акт съдържа изискване за изпращане на съответната ТЕЛК, а не на същата. Неоснователно е оплакването, че мнението, съдържащо се в експертно решение на ТЕЛК на втора МБАЛ е от некомпетентен орган. Същото е изпратено на Главна инспекция по труда (ГИТ) съгласно чл. 333, ал. 1 КТ, заедно с представеното от жалбоподателя експертно решение, двете длъжностни разписания, от които е видно съкращаването на длъжността и списък на длъжностите в НОИ, подходящи за заемане по служебно правоотношение от лица с трайни увреждания. ГИТ е дала на 05.11.2019 г. предварително разрешение за прекратяване на служебното правоотношение на Е. поради съкращаване на длъжността, с което е спазено изискването на чл. 333, ал. 1 КТ. Неоснователни са твърденията на касатора, че липсва реално съкращаване на длъжността. Позициите на заеманата от касатора длъжност са намалени с една и съответно с една по - малко са станали длъжностите като система от изисквания за заемането, функции и задължения, което е довело до обоснован извод на АССГ за наличие на реално съкращаване на длъжността и правилно приложение на материалния закон. От отсъствието на името на Е. в поименното разписание от 01.04.2019 г., когато все още не е бил възстановен на работа след предходното прекратяване на служебното му правоотношение и поради това не е фигурирал в него, не може да се направи извод за неправилна преценка на АССГ относно наличието на 1 брой съкратена длъжност "държавен експерт по осигуряване". По делото е установено, че Е. е възстановен на работа на 14.06.2019 г. на същата длъжност, както и че през периода от 20.06.2019 г. до прекратяване на служебното му правоотношение Е. е бил освободен със заповед № 5594/18.06.2019 г. на управителя на НОИ от изпълнение на задълженията си по служба поради представеното от него експертно решение на ТЕЛК при пета МБАЛ, но този факт не сочи на твърдяната от касатора неправилност на съдебното решение. Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На НОИ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 ( сто и петдесет ) лева за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,