Решение № 7 от 5.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3874/2015 г.

Решение № 7 от 5.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3874/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Касационното обжалване по делото е допуснато с определение № 1006/3.11.2013 г. по касационна жалба на С. Иванова П. от [населено място], [община], обл. Р., чрез адв. Т. В. против решение № 189/17.04.2015 г., постановено по гр. д. № 173/2015 г. на Русенския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 113/26.11.2014 г., постановено по гр. д. № 824/2014 г. на Беленския районен съд и производството по делото е прекратено. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос: "Кога е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за съществуването на трудово правоотношение по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 357 КТ." Прието е, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р № 458/29.06.2010 г. по гр. д № 1526/2009 г. на ВКС, постановено при усл. на чл. 290 ГПК . В отговор на поставения правен въпрос Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о., приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 357 КТ трудови са споровете между работника и служителя от една страна и работодателя от друга относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. Следователно цитираният законов текст изрично предвижда правната възможност за предявяване на иск относно съществуването на трудово правоотношение. С Р № 458/29.06.2010 г. по гр. д № 1526/2009 г. на ВКС е прието, че наличието на изрична законова разпоредба за правото на установяване на съществуването на трудови правоотношения, легитимира интереса на ищците от търсената съдебна защита. Прието е, че когато такъв иск е предявен съдът не може да излиза извън пределите на дължимите от него действия по чл. 7 ГПК и субективно да преценява целесъобразността на търсената защита като с това накърни правото на избор на правна защита съгласно чл. 6 ГПК и диспозитивното начало в процеса. Следователно в отговор на поставения правен въпрос следва да се приеме, че при наличие на законова регламентирано право на иск е налице правен интерес от неговото предявяване. По касационната жалба: В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост. Излагат се съображения относно наличието на правен интерес от предявяване на исковете както срещу Кмета на [населено място], [община], обл. Р., така и срещу [община]. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на въззивната инстанция за постановяване на решение по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - [община], оспорва касационната жалба. Счита, че постановеното по отношение на общината решение е правилно, доколкото тя не е страна по трудовия договор с ищцата. Счита, че ако нормата на чл. 105, ал. 1 ИК (отм.) има конститутивен ефект последният изключва правният интерес и процесуалната възможност да се установява съществуването на трудово правоотношение. Моли решението да бъде оставено в сила. Другият ответник по жалбата - Кметът на [населено място], [община], обл. Р. не взема становище по касационната жалба. Касационната жалба е основателна: В случая ищцата е предявила иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 357, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на ответниците, че между нея и Кмета на [населено място] съществува трудово правоотношение, възникнало по силата на закона и въз основа на подадена молба с вх. № 104/7.11.2011 г., за длъжността секретар "Главен специалист канцелария", при пълно работно време с място на работа Кметство [населено място] за неопределен срок, при възнаграждение съгласно утвърдено щатно разписание, което трудово правоотношение съществува и понастоящем. Първоинстанционният съд е разгледал субективно съединените установителни искове по същество и ги е уважил. Въззивният съд е обезсилил постановеното решение и прекратил производството по делото . За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск, установителен по своя характер, е недопустим поради липса на правен интерес. Прието е, че ищцата има правен интерес от друг вид защита с оглед пропуснатото от нея трудово възнаграждение и причинени вреди от недопускането й да работи на процесната длъжност - напр. за обезщетение по чл. 213 КТ. Срещу втория ответник - [община], според въззивният съд искът е недопустим и на второ основание - същата не е работодател на ищцата, поради което не се явява надлежен ответник. С оглед възприетият отговор на поставения правен въпрос, тези изводи на въззивната инстанция не могат да бъдат споделени. Доколкото е предявен иск, който цели да установи със съдебно решение съществуването на трудово правоотношение и този иск е изрично предвиден от законодателя следва да се приеме, че интереса на ищцата от търсената защита е законово предвиден /легитимиран/ и съдът няма правото на преценка относно наличието на интерес от друг вид защита. С оглед на това решението е постановено при нарушение на процесуалния закон и следва да бъде отменено като делото бъде върнато на въззивната инстанция за разглеждане на спора по същество. Решението следва да бъде отменено и по отношение на [община]. Съображението, че предявеният установителен иск срещу Общината е процесуално недопустим поради липсата на правен интерес и за това, че същата не е работодател на ищцата е релевантно в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, 2 и 3 КТ, но не и в настоящото, доколкото ищцата принципно може да има друг интерес извън отношенията "работодател - служител" за установяване на трудовото правоотношение по отношение и на този ответник, който следва да бъде посочен. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази и възраженията направени от този ответник в отговора на исковата молба с оглед правилното приложение на разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от Изборния кодекс (отм.) и данните за заемане на друга длъжност от ищцата по делото. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по исканията за направени разноски, които следва да се присъдят с оглед изхода от спора. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.