Решение № 3541 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6007/2012 г.
ВАСV отделение13.03.2013 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 790/17.02.2012 г., постановено по адм. дело № 3947/2011 г. по описа на Административен съд София - град. ОСЪЖДА Иванка Костадинова Искрева, ЕГН ********** да заплати на Българска агенция по безопасност на храните разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3541 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6007/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иванка Костадинова Искрева срещу решение № 790 от 17.02.2012 г., постановено по адм. дело № 3947/2011 г. по описа на Административен съд (АС) София - град. В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед да бъде призната за незаконосъобразна. Ответникът - изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и развива доводите си за правилност на обжалваното решение в писмено възражение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за незаконосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди наведените в касационната жалба доводи, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Иванка Костадинова Искрева срещу заповед № ОСОС-30/04.04.2011 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която е прекратено служебното й правоотношение като младши инспектор в отдел "Контрол по храните" при Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Пловдив, с ранг IV мл., длъжностно ниво Б 6, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и утвърдено длъжностно разписание от 01.04.2011 г. - поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената от закона писмена форма с посочване на фактическото и правно основание за постановяването й, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Решението е правилно. По делото е безспорно установено, че към момента на издаване на заповедта жалбоподателката заема длъжността младши инспектор в отдел "Контрол на храните" в ОДБХ - Пловдив. Съгласно длъжностното разписание, в сила от 01.04.2011 г., в отдел "Контрол на храните" е запазена общата численост на персонала, но броят на младшите инспектори е намален от 30 на 14 щатни бройки, а са увеличени бройките, предвидени за длъжността главен инспектор от 49 на 60 бр. и за длъжността старши инспектор - от 1 на 6 бр. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл регламентира прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да се приеме, че е изпълнено предвиденото в закона основание, следва да се докаже, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност. Във всяка от двете хипотези е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В случая при правилно изяснената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд постановява решението си в съответствие с приложимия материален закон. С новото длъжностно разписание са закрити 16 от общо 30 щатни бройки за длъжността младши инспектор в отдел "Контрол на храните" на ОДБХ - Пловдив, една от които заема Искрева. При тези данни обосновано съдът приема, че с оглед извършените промени длъжността на жалбоподателката е съкратена. Действително длъжността продължава да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, но е намален броят на служителите, които изпълняват същата. В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, като закрива едни длъжности и разкрива други или увеличава броя на съществуващи длъжности в рамките на общата численост, която в случая е нормативно установена в чл. 9, ал. 3 от Устройствения правилник на БАБХ. След като липсват законово определени критерии за подбор между служителите, заемащи длъжността, то в правомощията на органа по назначаването е да прецени кои от тях да останат и кои са бъдат освободени, като тези негови действия не подлежат на съдебен контрол. Направеното в касационната жалба възражение, че функционалните задължения са едни и същи за младши, старши и главен инспектор, не се споделя от настоящия съдебен състав. Видно от представените длъжностни характеристики старшите и главните инспектори имат задължения да извършват одити на изпълнението на добри практики за производството и търговия с храни от неживотински продукти; на процедурите, основани на системата за самоконтрол в обектите за производство, преработка и съхранение, пакетиране и препакетиране на суровина и храни от неживотински произход; на обектите за търговия на едро с храни от неживотински произход; на обектите за търговия на дребно, в които се предлагат суровини и храни от неживотински произход; изготвят доклади за проведените одити. Младшите инспектори нямат изброените задължения, което се установява при съпоставяне на длъжностните характеристики. Различието в задълженията за трите длъжности се основава на чл. 6, ал. 3, т. 8 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор за длъжностите в администрацията (отм. ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г.), според който младшите инспектори осъществяват контролни функции по прилагане на законодателството и дейността на администрацията и на други физически или юридически лица под прякото ръководство на инспектори от по - високи длъжностни нива, докато според чл. 6, ал. 3, т. 6 и 7 от същата Наредба старшите и главните инспектори осъществяват тези функции самостоятелно. Налице е различие в изискванията за заемане на длъжностите - за младши инспектор е необходим минимален ранг V младши, за старши инспектор IV младши, за главен инспектор III младши. Различни са и длъжностните нива - Б6 за младши инспектор, Б5 за старши инспектор и Б4 за главен инспектор. Изложеното налага извод, че новосъздадените бройки в отдел "Контрол на храните" в ОДБХ - Пловдив не са идентични като длъжностно ниво и функционални задължения с длъжността, заемана от жалбоподателката. Ето защо е правилна констатацията на съда, че в случая е налице реално съкращаване на длъжността, изпълнявана от Искрева, поради което е осъществен материалноправният състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното й правоотношение на посоченото основание. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила. АС София - град обосновава извода си за законосъобразност на оспорения акт, след като обсъжда събраните по делото доказателства, наведените в жалбата възражения, доводите на страните в процеса и аргументирано прави заключение за съответствието му с материалния закон. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и при направено своевременно искане, жалбоподателката следва да заплати на Българската агенция по безопасност на храните сумата 150 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2