Решение № 9503 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15633/2013 г.

Решение № 9503 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15633/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 185 - чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Сдружение с нестопанска цел "Граждански контрол - защита на животните" със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив срещу разпоредбите на чл. 28, ал. 2 до ал. 9 включително, чл. 29, чл. 30, чл. 31, чл. 33, т. 2, б. "г" и т. 3, б. "д", както и Приложение № 6 към чл. 28, ал. 4 от Наредба № 20 от 01.11.2012 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им, издадена от министъра на земеделието и храните и обнародвана в ДВ, бр. 87 от 09.11.2012 г., в сила от 01.01.2013 г. С жалбата са релевирани доводи за това, че оспорените текстове на подзаконовия нормативен акт противоречат на законовите разпоредби на чл. 160, ал. 2, чл. 179, чл. 180 и чл. 181 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, както по отношение регламентираните случаи на умъртвяване на опитни животни, така и по отношение методите за умъртвяване и компетентните за това лица, което води до незаконосъобразност на разпоредбите като постановени в нарушение на материалния закон. По тези доводи с жалбата е направено искане за отмяна на оспорените текстове от нормативния административен акт. Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят СНЦ "Граждански контрол - защита на животните" - гр. Пловдив, не се представлява. От представляващия сдружението д-р Георги Литов е представено писмено становище с подробно развити съображения за основателност на жалбата, съответно - незаконосъобразност на подзаконовия нормативен акт в оспорената му част. Ответникът, министърът на земеделието и храните, се представлява от юриск. Хаджийска, която оспорва жалбата като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмени бележки по същество. Твърди, че атакуваните разпоредби на Наредба № 20/01.11.2012 г. не са в противоречие със законовите норми на ЗВМД и съответстват напълно на предвиденото в транспонираната с наредбата Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно защитата на животните, използвани за научни цели /ОВ 276 от 2010 г./. По тези доводи ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага отхвърлянето й. Жалбата е предявена срещу разпоредби от нормативен административен акт, подлежащ на оспорване и от сдружение с нестопанска цел, което, с оглед предмета си на дейност и приетото с ТР № 2 от 12.02.2010 г. на ОС на съдиите във Върховния административен съд по т. д. № 4/2009 г. има правен интерес от оспорването, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Предмет на оспорване са разпоредбите на чл. 28, ал. 2 до ал. 9 включително, чл. 29, чл. 30, чл. 31, чл. 33, т. 2, б. "г" и т. 3, б. "д", както и Приложение № 6 към чл. 28, ал. 4 от Наредба № 20 от 01.11.2012 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им, издадена от министъра на земеделието и храните и обнародвана в ДВ, бр. 87 от 09.11.2012 г., в сила от 01.01.2013 г. /Наредбата/. Видно от изразеното в писмените становища на жалбоподателя и на ответника, страните не спорят че атакуваните разпоредби от Наредбата транспонират съответно Приложение IV "Методи на умъртвяване на животни", чл. 6, т. 4 и 5 и чл. 23 от Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно защитата на животните, използвани за научни цели /ОВ 276 от 2010 г./. Оспорените текстове на подзаконовия нормативен акт са издадени от компетентен орган при предвидената в чл. 149, ал. 3 и чл. 153, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ делегация. Нормативният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с изискванията за писмена форма и е обнародван в Държавен вестник. Видно от представените по делото доказателства - публикация на проекта за наредбата в Интернет, справка за отразяване на становищата, постъпили при съгласуване на проекта за наредбата, доклад от зам.-министъра на земеделието и храните и др., спазени са всички изисквания на чл. 77 от АПК, чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Атакуваните разпоредби от Наредбата обаче не съответстват на законовите разпоредби на ЗВМД, които се ползват с приоритет съгласно установената в чл. 15 от ЗНА йерархия на нормативните актове, поради което подлежат на отмяна като издадени в противоречие с материалния закон. Въпреки обстоятелството, че оспорените текстове от наредбата са издадени с цел транспониране на Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. и всички от тях /с изключение на атакуваното Приложение № 6 към чл. 28, ал. 4 от Наредбата/ приповтарят дословно текстовете на директивата, отново са нарушени материалноправните разпоредби. С атакуваните разпоредби от наредбата са определени случаите, в които опитни животни подлежат на умъртвяване, методите за умъртвяването им, както и лицата, които могат да решават и извършват това умъртвяване. Видно от Приложение № 6 към чл. 28, ал. 4 от Наредбата, същото като текст и специфициране условията за позволените форми на умъртвяване, приложими към различните видове животни, не съответства и не съдържа минималните изисквания по Директивата, гарантиращи хуманност при умъртвяването, явяваща се основна нейна цел, поради което само на това основание Приложение № 6 е незаконосъобразно и не подлежи на отмяна. Останалите атакувани от жалбоподателя разпоредби на наредбата, независимо от това, че дословно възпроизвеждат текстовете на директивата, се явяват незаконосъобразни, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от същата директива държавите-членки, при спазване общите правила по ДФЕС, могат да запазят разпоредби, които са в сила на 09 ноември 2010 г., насочени към гарантиране на по-голяма защита на животните, попадащи в нейния обхват, в сравнение с разпоредбите, предвидени в настоящата разпоредба. Именно такъв е конкретният случай - разпоредбите на чл. 160, чл. 179, чл. 180 и чл. 181 от ЗВМД са в сила към 09.11.2010 г. и предвиждат по-строги национални мерки спрямо тези в директивата, поради което и на основание чл. 2, ал. 1 от същата директива приложение намират националните норми, а не тези, които биха били приети в транспониране на акта на общностното право. По-рестриктивните мерки, установени в ЗВМД, се изразяват в това, че случаите на умъртвяване на животни са изчерпателно изброени в чл. 160 и чл. 179 от ЗВМД. По отношение опитните животни съгласно чл. 179, ал. 3, т. 3 от ЗВМД е допустима само евтаназия, и то само в случаите, в които приключилите с тях опити са довели до необратими патологични изменения, причиняващи на животните болки и страдания. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 27 от ДР на ЗВМД "евтаназия" по смисъла на този закон е: умъртвяване на животните без болка и стрес с лицензиран лекарствен продукт. Предвид гореизложеното всички методи на умъртвяване, предвидени в чл. 28, чл. 29, чл. 30 и Приложение № 6 към чл. 28, ал. 4 от Наредба № 20/01.11.2012 г. като несъответстващи на понятието "евтаназия", доколкото предвиждат умъртвяване не чрез лекарствени средства, противоречат на разпоредби от по-висок ранг и като такива се явяват незаконосъобразни. Изхождайки отново от евтаназията като метод за умъртвяване на опитните животни извън хипотезите на чл. 160 от ЗВМД, който изисква прилагането й само от ветеринарен лекар, основателни се явяват доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност и на разпоредбите на чл. 33, т. 2, б. "д" и т. 3, б. "г" от Наредбата, съгласно които определянето необходимостта едно животно да бъде умъртвено или не и самото умъртвяване може да се осъществява и от лица, различни от ветеринарните лекари. С оглед гореизложеното жалбата на СНЦ "Граждански контрол - защита на животните" - гр. Пловдив е основателна. Оспорените от сдружението разпоредби от Наредбата са незаконосъобразни, тъй като са в противоречие с действащи разпоредби от по-висок ранг - цитираните по-горе текстове от ЗВМД, поради което следва да бъдат отменени като незаконосъобразни по смисъла на чл. 146, т. 4 във вр. с чл. 196 от АПК . Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение