Решение № 6683 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9385/2015 г.

Решение № 6683 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9385/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от С. О. Д. от гр. П., срещу заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. и заповед № РД 46-288 от 6.03.2015 г., и двете издадени от министъра на земеделието и храните (сега министъра на земеделието, храните и горите). С първата заповед е одобрен слоя "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. Тази заповед е оспорена в частта й, в която извън специализирания слой са останали: парцел № 61371-47-1-2 с декларирана площ от 23,24 ха; парцел № 61371-56-1-2 с декларирана площ от 11,31 ха и парцел № 61371-81-1-1 с декларирана площ от 4,22 ха, находящи се в землището на с. Р., община П.. Втората заповед № РД 46-288 от 6.03.2015 г. е била оспорена в частта й по отношение на други три парцела, индивидуализирани на лист 7 от делото. С определение № 4093 от 8.04.2016 г. съдът на основание чл. 158, ал. 3 от АПК е оставил жалбата в частта й, насочена срещу тази заповед без разглеждане и е прекратил производството по делото. Това определение не е било обжалвано и е влязло в сила. Поради това предмет на настоящото производство е само заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните (сега министъра на земеделието, храните и горите) за одобряване на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., в частта й, посочен в предходния абзац. В жалбата се съдържа оплакване за незаконосъобразност на заповедта в оспорената част, като постановена в нарушение на материалния закон - чл. 146, т. 4 от АПК. Оспорващата страна прави искане за отмяна на заповедта в оспорената част и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът - министърът на земеделието и храните (сега министърът на земеделието, храните и горите), чрез процесуален представител юрк. Т. К., в съдебно заседание и с представени писмени бележки, изразява становище за неоснователност на оспорването. Прави искане жалбата да бъде оставена без уважение. Настоящият състав на Върховния административен съд, намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е от заинтересовано лице, чието възражение срещу обхвата на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. не е уважено. От фактическа страна по делото е установено следното: Със заповед № РД 09-807 от 5.12.2014 г. министърът на земеделието и храните на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА и чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.) е одобрил обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" (ПДЗС) за кампания 2014 г. Ж. С. О. Д. е подал възражение с вх. № ПО-0З-3047/11.12.2014 г., с което са посочени три парцела с идентификатори 61371-47-1-2; 61371-56-1-2 и 61371-81-1-1, всички в землището на с. Р., община П., за които е подадено заявление за подпомагане с УИН 13/130614/77037. Възражението е било разгледано. По него е даден отговор с писмо с изх. № 94-3807 от 12.06.2015 г. От съдържанието на отговора е видно, че възражението не е било прието за основателно. С обжалваната заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на основание чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. министърът на земеделието и храните (сега министър на земеделието, храните и горите) е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", за кампания 2014 г. По делото са представени доказателства на оптичен и хартиен носител, от които е видно, че изключването на парцелите е в резултат от извършена теренна проверка за референтната година. При извършената теренна проверка е установено, че част от заявените за подпомагане парцели не отговарят на критериите за подпомагане. При тази фактическа обстановка, настоящият състав стигна до следните правни изводи: Заповедта на министъра на земеделието и храните (сега министър на земеделието, храните и горите) е издадена от компетентния орган, съгласно чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. в приложимата й редакция след изменението и допълнението с ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г. Оспорваната заповед е издадена в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. на ОСС на I и II колегии при Върховния административен съд, заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а от ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г., представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. Всеки земеделски стопанин, заявил площи за подпомагане, има правен интерес да установи дали неговите заявени площи попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", защото това установяване е пряко свързано с възможността за заявените площи да бъдат изплатени сумите, предвидени по съответните мерки и схеми за подпомагане. Неоснователно в жалбата се твърди нарушение на материалноправните разпоредби. Оторизирането на заявени за подпомагане площи се извършва след административна проверка чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Тази проверка представлява пространствено съпоставяне на данните от заявленията за подпомагане с данните от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Този регистър се създава, поддържа и обновява от Министерството на земеделието и храните - чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП. По законовата делегация на чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите по ал. 2, в това число и системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП. В изпълнение на тази делегация е приета Наредба № 105/2006 г. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. (отменена, но действала към момента на издаване на оспорваната заповед), в съдържанието й след изменението и допълнението с ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г., което е приложимо към момента на издаване на процесната заповед - чл. 142 от АПК, данните в СИЗП за физическите блокове и за специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" се обновяват ежегодно чрез дешифрация (дистанционно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане, чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях и чрез извършване на проверки на място по чл. 37 от ЗПЗП. При тази подзаконова регламентация, настоящият състав намира, че за разглежданата кампания е допустимо актуализиране на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" чрез извършване на теренни проверки. Текстът на ал. 3 от чл. 16а от Наредба № 105/2006 г. е отменен частично с решение № 1155 от 2.02.2015 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 10538/2014 г., по отношение на израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях". Но това решение има действие от датата на обнародването му в Д. вестник - чл. 194 от АПК. Решението е обнародвано в Д. вестник на 3.07.2015 г., бр. 50/2015 г. и от тази дата отмяната има действие. Видно от приложения по делото протокол за специализирана теренна проверка, такава е извършена на 14.10.2014 г. т. е. при действието на разпоредбата на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. преди посочената частична отмяна. Затова актуализацията на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" по този метод е допустим. В производството не се доказа незаконосъобразно да са били определени като изключени от специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" процесните парцели. В тази връзка неоснователно се явява възражението за нарушаване на процедурата по извършването на теренната проверка. По делото е приложен протокол № PAZ-08-PM-14017 от 29.10.2014 г. за специализирана теренна проверка на място на физически блокове от 14.10.2014 г., извършена в землището на с. Р., община П., както и копия от снимки от извършено GPS заснемане на физическите блокове. Установеното състояние на спорните парцели не отговаря на критериите за подпомагане. От приложените снимки от GPS заснемането ясно се вижда, че изключените парцели са неподдържани, запустели, на места каменисти и обрасли с храсти. В този установен вид парцелите не отговарят на критериите за подпомагане на обработваема земя или за пасище/ливада. В тежест на жалбоподателя бе да установи дали действителното състояние на парцелите към референтната кампания отговаря на критериите за подпомагане. Такива указания бяха дадени на оспорващата страна, включително и указание, че за установяване на твърденията си може да поиска допускане и изслушване на заключение на вещо лице с поставени задачи към него. Въпреки дадените указания такива доказателства не бяха ангажирани от жалбоподателя, поради което настоящият състав приема за необорени констатациите за състоянието на парцелите при извършената теренна проверка. По отношение на твърдението на жалбоподателя, че същият не е бил уведомен за извършените теренни проверки следва да се отбележи, че теренните проверки не са проверки за контрол. Те се осъществяват от служители на ОДЗ и тяхната цел е да се установят границите на референтните парцели, които са включени в системата за идентификация на земеделските земи в Интегрираната система за администриране и контрол. Извършват се по реда на чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105, отменен, но действащ към момента на извършването им. Теренните проверки са различни от проверките на място, за които земеделският производител се уведомява. Последните се извършват от инспектори на съответната териториална структура на ДФЗ и имат за цел да инспектират земеделското стопанство. Поради това фактът, че жалбоподателят не е бил уведомен за извършваната теренна проверка не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила. Неоснователно е и възражението за немотивираност на обжалваната заповед, изразяваща се в липсата на фактически основания. Видно от данните по преписката, мотивите на заповедта, послужили за издаването й, се съдържат в приложенията към нея, а именно в протокола за извършена теренна проверка. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е и настоящият случай. При това положение законосъобразно с оспорената заповед части от заявените парцели са изключени от специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". С оглед на изложеното, настоящият състав счете за неоснователно оспорването, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,