Решение № 10 от 4.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 1101/2011 г.

Решение № 10 от 4.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 1101/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. С определение № 30/29.ХI.2011 г. е била допусната до разглеждане по същество молбата на Б. М. Ц. от [населено място] с вх. № 9107 от 14.VI.2011 г., съдържаща искане за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение № 564 на Плевенския районен съд от 25.II.2009 г., постановено по гр. дело № 3061/08 г., с което - като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен нейният иск с правно основание по чл. 254 ГПК (отм.), предявен срещу Ц. С. Р. -Д. от [населено място] за признаването за установено, че на последната не се дължи сума в размер на 5 900 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 3 юни 2007 г., както и сумата 121 лв., представляваща разноски по ч. гр. дело № 2262/07 г. по описа на Плевенския РС, по което е бил издаден изп. лист в полза на "поемателката" по същата ценна книга. Този съдебен акт е бил изцяло потвърден с въззивното решение № 643 на Плевенския ОС, ГК, III-ти с-в, от 29.ХII.2010 г. по гр. дело № 362/2009 г. и последното, като необжалваемо, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /в редакцията на този текст към 21.ХII.2010 г./, е влязло в сила. Ответницата по молбата за отмяна Ц. С. Р. -Д. от [населено място] в писмени бележки по делото изразява становище за оставяне на молбата за отмяна без уважение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази доводите и становищата на страните намира, че молбата на Б. М. Ц. от [населено място] за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е основателна. Съображенията за това са следните: Видно от приложено към молбата за отмяна /с щемпел за влизането му в сила на 27.IV.2011 г./ постановено в пр-во по чл. 375 НПК решение № 208 на РС-Плевен, НК, III-ти с-в, от 21.II.2011 г. по н. а. х. д. № 153/2011 г., с което ответницата в настоящето извънинстанционно пр-во Ц. С. Р. -Д. е била освободена от наказателна отговорност и на основание чл. 78а, във вр. чл. 2, ал. 2 НК й е било наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на хиляда лева - за това, че на 3 юни 2007 г. в [населено място] тя била преправила съдържанието на частен документ, посредством заличаването на изписания в него текст "На 27.05.005 г. ми бе върнат печат на ф. Е. " и на същия документ изписала съдържанието на запис на заповед без разноски и протест за сумата от 5 900 лв. с издател Б. М. Ц. и себе си като кредитор, като на датата 09.07.2007 г. тя употребила така преправения документ пред Районен съд - Плевен, за да докаже съществуването на правоотношение по записа на заповед от 3 юни 2007 г., като така описаното деяние е имало за предмет ценна книга - престъпление по чл. 315, ал. 1, във вр. чл. 309, ал. 2 и ал. 1 НК. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, върху който е било основано влязлото в сила решение, вкл. като резултат от престъпно деяние на страна по спора, т. е. документно престъпление, насрещната /заинтересованата/ страна може да поиска отмяна на това съдебно решение. В случая както въззивното решение № 643/29.ХII.2010 г. на Плевенския ОС по гр. дело № 362/2009 г., така и потвърденото с него първоинстанционно решение № 564/25.II.09 г. на РС-Плевен по гр. дело № 3061/08 г. са били постановени по отрицателния установителен иск на Б. М. Ц. за недължимост на сума, за която срещу нея е бил издаден изп. лист по реда на чл. 237, б. "е" ГПК (отм.): по запис на заповед от датата 3 юни 2007 г. Следователно влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира в настоящето производство, е било основано върху същия този частен документ, представляващ ценна книга, за който е било установено по надлежния съдебен ред - този на чл. 375 НПК, че е бил подправен и то именно от ответницата по настоящата молба за отмяна Ц. С. Р. -Д. от [населено място]. Съгласно чл. 413 във вр. чл. 375 НПК влезлите в сила решения, вкл. и на районните съдилища, постановени по реда на гл. ХХVIII от същия кодекс, са задължителни за гражданския съд по следните въпроси: 1/ извършено ли е деянието; 2/ виновен ли е деецът; 3/ наказуемо ли е деянието. Достатъчно в случая е това, че ответницата по молбата за отмяна Ц. С. Р. -Д. от [населено място] е била надлежно призната за виновна в това да е подправила съдържанието на процесния запис на заповед от 3 юни 2007 г. С оглед изложеното както влязлото в сила въззивно решение № 643 на Плевенския ОС от 29.ХII.2010 г. по гр. дело № 362/09 г., така и потвърденото с него първоинстанционно решение № 564/25.II.2009 г. на РС-Плевен по гр. д. № 3061/08 г. ще следва да бъдат отменени на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение