Решение № 6245 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6058/2018 г.

Решение № 6245 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6058/2018 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от В. Д., чрез пълномощника му адв. В. С., против заповед № 8121 К-2437 от 12.03.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "старши инспектор" - началник на участък (Криминална полиция) в Участък Б. и А. към Четвърто Районно управление (РУ) - В. при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - В..

В жалбата са развити доводи за издаване на оспорения акт при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяната й. В писмено становище, с характер на писмена защита от пълномощника на жалбоподателя адв. Ставрев са развити подробни доводи за отмяната за заповедта. Претендира се присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Райкова, изразява становище, че оспорената заповед е законосъобразна, не страда от пороците по чл. 146, т. 1 - 5 АПК и не са налице твърдените от жалбоподателя основания за отмяната й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Със заповед № 8121 К-7751/30.10.2017 г. на министъра на вътрешните работи, по повод данните, отразени в предложение рег. № 365 р-43720/18.10.2017 г., е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), срещу В. Д., за извършено нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 1 и 2, т. 7, пр. 2 и т. 13 от ЗМВР. В заповедта са описани фактическите обстоятелства, послужили за основание за започване на дисциплинарната процедура. Определен е дисциплинарно разследващ орган (ДРО) в посочения персонален състав и са дадени разпореждания на същия относно реда и срока на дисциплинарното разследване. Служителят е запознат със заповедта на 31.10.2017 година, което е удостоверил с подписа си и след връчена покана. Същият е поканен да даде обяснения. Димитров не се е явил за даване на писмени обяснения, което е удостоверено с протокол № 365 р-49786 от 27.11.2017 година.

Дисциплинарноразследващият орган е обективирал резултатите от работата и констатациите си в обобщена справка рег. № 436 р-34784/19.12.2017 г. Установил е релевантните факти за дисциплинарната отговорност на жалбоподателя и подробно ги е отразил в обобщената справка. Посочил е писмените доказателства и сведенията на лицата, съпричастни към разследвания дисциплинарен случай, събрани в хода на дисциплинарната процедура, на които се е позовал в справката и след цялостен анализ на данните по преписката е предложил на дисциплинарно наказващия орган да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" на служителя. Жалбоподателят се е запознал със справката и материалите от дисциплинарното производство, което е удостоверил със саморъчен подпис на 29.12.2017 г. На основание чл. 207, ал. 11, във вр. с ал. 7 и 8 от ЗМВР на Димитров е връчена покана за обяснения, като при връчването същият е направил искане да бъде отложено запознаването с материалите за друга дата, тъй като желае да бъде подпомогнат от друг служител на МВР. Предвид удовлетворяване на искането, със заповед № 8121 к-6 от 03.01.2018 г. министърът на вътрешните работи е удължил срока за приключване на дисциплинарното производство, с която заповед жалбоподателят се е запознал на 16.01.2018 г., видно от саморъчния му подпис и след връчване на покана. Димитров е депозирал писмени възражения по констатациите в справката.

Дисциплинарно разследващият орган е изготвил становище рег. № 436 р-2485 от 23.01.2018 г. до министъра на вътрешните работи за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Въз основа на подробно описани фактически обстоятелства, дисциплинарно разследващият орган е предложил на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 1 и 2, т. 7, пр. 1 и т. 13 ЗМВР и се прекрати служебното му правоотношение.

Дисциплинарно наказващият орган е възприел изцяло установената от помощния орган фактическа обстановка, която е инкорпорирана в оспорената заповед, както и предложените правни изводи и квалификации относно основанията за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя.

С обжалваната заповед № 8121 К-2437/12.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 204, т. 1 от ЗМВР, за дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2, т. 2 и 4 от ЗМВР във вр. чл. 9, т. 2 във вр. чл. 8, 10 и 102 от Инструкция № 8121 з-470/27.04.2015 г. във вр. чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗМВР - неизпълнение на издадените въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове, неизпълнение на служебните задължения, както и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР по т. 13, 15, 19, 20, 57 и 83, съставомерни по чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 1 и 2, т. 7, пр. 2 и т. 13 ЗМВР - "злоупотреба с власт или доверие", "използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица", "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР на В. Д. е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното правоотношение за длъжността началник на участък (Криминална полиция) в Участък Б. и А. към Четвърто РУ - В. при ОДМВР - В..

В заповедта са описани подробно фактическите обстоятелства, както следва: Във връзка с извършени кражби от магазини на територията на 02 РУ - В. и 04 РУ - В., на 30.08.2017 г. около 07, 00 часа служители от участък Б. и А. при 04 РУ - В., са задържали Д. А. със заповед за задържане рег. № 442 зз-524/2017 г., на основание, чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок до 24 часа. Заповедта за задържането на Атанасов е въведена в АИС "Бюлетин" за 04 РУ – В., в раздел "задържани лица и основание за това", за времето от 29.08.2017 г. 00: 00: 00 ч. до 30.08.2017 г. 23: 59: 59 часа.

Около 9, 30 часа началникът на участъка старши инспектор В. Д. е бил уведомен за задържането от младши експерт Стефанов. Във връзка с необходимостта от конвоиране на задържаното лице до 02 РУ - В. за снемане на обяснения, началникът на участъка е поискал номера на заповедта за задържане, за да бъде издадена заповед за конвоиране.

Главен инспектор Б. Б. - началник на сектор "Криминална полиция" в 04 РУ - В. е издал заповед за конвоиране рег. № 442 з-1065/2017 г. на задържаното лице.

Старши инспектор В. Д. разпоредил на подчинения си служител младши експерт С. С. да конвоира задържания Атанасов до 02 РУ - В..

Около 11, 35 часа С. С. приключил работата си със задържаното лице и го оставил да изчака в двора на участъка, тъй като го познавал отдавна и никога преди това не е създавал проблеми.

Към 12, 00 часа мл. експерт С. С. докладвал по телефона на младши експерт И. Г. – младши оперативен дежурен в ОДЧ 04 РУ – В., че задържаният Атанасов е избягал. В 12, 05 часа Стефанов се обадил и на инспектор В. Д. и го уведомил, че задържаното лице е избягало и вече го търсят в гр. В..

Младши експерт И. Г. докладвал на старши инспектор Димитров, че задържаният е избягал.

Към 12, 45 часа старши инспектор В. Д. събрал служителите в участъка и служители от 04 РУ – В., изпратени от инспектор Бойчев, за да предприемат действия по издирване на лицето. Поради това че издирването било безрезултатно, около 16, 00 часа служителите на 04 РУ се върнали в управлението, а по разпореждане на инспектор Димитров около 16, 30 часа в участъка Б. и А. се прибрали служителите Стефанов и Ялъмов.

По разпореждане на инспектор Димитров около 17. 00 часа, след като казал на служителите че е "оправил нещата", разпоредил на служителя П. Ялъмов да попълни в книгата и заповедта за задържане като дата и час на освобождаване на задържания Атанасов - 30.08.2017 г., 11, 40 часа, а към 17, 30 часа отново по разпореждане на инспектор Димитров в графата "подпис на задържаното лице" в заповедта за задържане се подписал бившият служител на МВР И. И., специално извикан за целта.

Служителят Ялъмов, в изпълнение на разпореждане на инспектор Димитров, около 17, 30 часа попълнил книгата за задържани лица на участък Б. и А. като записал час на освобождаване на задържания Атанасов – 11, 40 часа. След това се обадил по телефона на младши експерт И. Г. и обяснил, че по разпореждане на инспектор Димитров е записал час на освобождаване 11, 40 часа. Около 18, 00 часа инспектор Димитров взел заповедта за задържане и другите съпътстващи документи и ги занесъл в 04 РУ - В..

Дисциплинарно наказващият орган е обсъдил в заповедта представените сведения от служителите по преписката и въз основа на направения анализ на същите е приел, че инспектор В. Д. е бил информиран за бягството на задържаното лице, при което е направил опит за прикриване на допуснатото нарушение като не е изпълнил задълженията си, предвидени в длъжностната характеристика, както и е нарушил етичните правила.

Изложените фактически обстоятелства кореспондират със събрания доказателствен материал по дисциплинарната преписка и коректно са отразени в оспорената заповед.

При тези фактически обстоятелства, дисциплинарно наказващият орган правилно и обосновано е приел, че служителят е извършил следните дисциплинарни нарушения:

На 30.08.2017 г. за времето от около 12. 00 часа до около 18. 00 часа с гр. Б., В. Д., в качеството си на началник на участък КП в Участък Б. и А. към Четвърто РУ - В. на ОДМВР - В., след като е установил, че задържанията Д. А. е избягал не е уведомил писмено компетентния дисциплинарно наказващ орган (директорът на ОДМВР - В.) за допуснатото нарушение от негов подчинен и не е докладвал писмено за настъпилото произшествие (бягство на задържан), по реда на подчинение. Димитров е получил информация за допуснатото дисциплинарно нарушение от служител в ръководения от него участък, което е съставомерно по чл. 201, ал. 1, т. 5 от ЗМВР - нарушаване на служебни задължения, довели до бягство на задържан, за което се налага дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР - забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години, като Димитров не е уведомил компетентния дисциплинарно наказващ орган. Същевременно бягството на задържано лице, съгласно чл. 99, т. 9 във вр. чл. 97 от Инструкция № 8121 з – 470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкцията) се квалифицира като произшествие в МВР.

Димитров вместо да уведоми е предприел действия по укриване на случая, като е злоупотребил с властта си на началник на участък и е разпоредил на подчинените си Стефанов и Ялъмов до попълнят или да намерят лице да попълни невярна информация, отразяваща датата и часа на освобождаване на задържания в заповед за задържане на лицето Д. А., както и да положи подпис от името на задържания в графата за освобождаване на лицето. Датата и часът са били изписани от младши инспектор Ялъмов, а подписът не е на задържания Атанасов, а на друго лице. С получаване на информацията за бягството за Димитров за се породили задължения:

1. по чл. 9, т. 2 от Инструкцията, във вр. с чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като заемащ ръководна длъжност да не допуска укриване или омаловажаване на допуснатото дисциплинарно нарушение от подчинените му служители и да не укрива произшествието - бягството на задържано лице.

1. по чл. 10 от Инструкцията - при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение писмено да уведоми компетентния дисциплинарно наказващ орган - директорът на Областна дирекция на МВР – В.

1. по чл. 102 от Инструкцията - незабавно писмено да докладва по реда на подчиненост и уведоми "Човешки ресурси" в ОДМВР – В..

С посоченото, служителят е нарушил вменените му с длъжностната характеристика служебните му задължения, които подробно са цитирани Вместо да изпълни същите, служителят е предприел действия за прикриване на произшествието и осъщественото дисциплинарно нарушение от негов подчинен.

С това си поведение, правилно е прието, че жалбоподателят е осъществил състава на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2 и т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на издадените въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове и неизпълнение на служебни задължения, във вр. чл. 9, т. 2, във вр. с чл. 8, 10 и 102 от Инструкция № 8121 з – 470/27.04.2015 година. С поведението си Димитров е осъществил състав на чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 1 и пр. 2 и т. 7, пр. 2 от ЗМВР - злоупотребил е с власт и доверие - предоставените му правомощия като началник на участък и доверието на ръководството на МВР, използвал е служебното си положение за облага на трето лице - да не се търси дисциплинарна отговорност на негов подчинен, за което е предвидено дисциплинарна наказание "уволнение".

Дисциплинарно наказващият орган вярно и мотивирано е приел, че Димитров виновно е нарушил и правилата за етично поведение, посочени в обжалваната заповед, както следва:

По т. 13, съгласно която дейността на държавните служители се осъществява при спазване на етичните принципи за поведение – законност, лоялност и почтеност - като началник участък не е спазил правата на подчинените му като им е разпоредил да извършат противоправни действия против волята им, както и не е уважил мнението им, против извършването им.

По т. 15, съгласно която държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме – разпоредил е на подчинените си служители да извършат действия, за да бъде прикрито допуснатото нарушение.

По т. 19, която изисква държавният служител да пази доброто име на институцията, която представлява – с неправомерното си поведение служителят е създал впечатление, че ръководните служители на МВР, за да укрият станалите им известни нарушения не се спират пред нищо и са готови да участват в подправянето на официални документи.

По т. 20, според която държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си и по т. 57, която гласи, че държавният служител в качеството си на ръководител е пример за професионално, безпристрастно и ефективно изпълнение на служебната дейност – Димитров е дал лош пример на служителите си разпореждайки и убеждавайки ги да извършат неправомерни действия по подправяне на официални документи, за да бъде прикрито нарушението.

По т. 83 от Етичния кодекс, съгласно които служителят не прикрива доведено до знанието му правонарушение – като служител информиран за бягство на задържано лице, е направил опит да прикрие случая. Деянието води до загубване на доверие в полицейската институция, станало е достояние на други лице извън МВР - прокурори и следователи, с което е уронен престижа на МВР.

Поведението на служителя е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата.

В заповедта са обсъдени доводите и възраженията на жалбоподателя и мотивирано са отхвърлени като неоснователни. Съобразно правната квалификация на дисциплинарните нарушения, при отчитане на критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган, на основание чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 1 и 2, т. 7, пр. 2 и т. 13 ЗМВР, е наложил на старши инспектор В. Д. най - тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение.

Върховният административен съд намира за неоснователни доводите и възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на уволнителната заповед. С оглед събрания доказателствен материал по дисциплинарната преписка, счита, че не са налице сочените от оспорващия основания по чл. 146, т. 1 - 5 АПК за отмяната й.

Оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Неоснователни са доводите в жалбата, че заповедта не съответства на изискванията по чл. 210, ал. 1 ЗМВР. В същата са описани подробно фактическите обстоятелства, съобразно които е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя, обсъдени са поотделно и в съвкупност и въз основа на направения анализ са подведени към съответните правни разпоредби. Противно на твърденията в жалбата, в акта са уточнени времето и мястото на извършване на дисциплинарните простъпки, т. е. налице са реквизитите по чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Посочени са точно нормативните и етични правила, които са нарушени от жалбоподателя, фактическите състави на дисциплинарните простъпки и правното основание за налагане на дисциплинарното наказание.

Дисциплинарното производство е проведено в съответствие с регламентираната процедура в чл. 207, ал. 1 – 12 ЗМВР. Жалбоподателят е запознаван с издаваните заповеди в хода на дисциплинарната процедура. Имал е възможност да упражни правата си, като е запознат със събраните материали по дисциплинарната преписка, представил е обяснения и възражения от 20.12.2017 г., 02.01.2018 г. и 04.01.2018 г., направил е искания по процедурата, като относимите са уважени.

Не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с формиране на персоналния състав на дисциплинарната комисия. Възраженията относно издадената заповед за назначаване на дисциплинарна проверка от директора на ОДМВР са неотносими, тъй като е издадена нарочна заповед от министъра на вътрешните работи - № 8121 К-7751/30.10.2017 г. за образуване на дисциплинарното производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Не са налице нарушения на изискванията на чл. 37 от Инструкция № 8121 з-470/2015 г.

Охранено е правото му на защита, съгласно правилото на чл. 205, ал. 3 от ЗМВР. Заповедите във връзка с производството са издавани от компетентните органи и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както се поддържа в жалбата. Не е налице и нарушение на правото на защита по чл. 56 от Конституцията на Република България, във връзка с искането за ползване на адвокатска защита. Не намира опора в данните по преписката твърдението, че такава е отказана на жалбоподателя. Същият е подпомаган от друг служител в МВР, като липсва изрично искане за извършване на някои процесуални действия с участието на адвокат, което искане да е било отхвърлено.

Служителят е депозирал писмени обяснения по време на дисциплинарното производство, които са инкорпорирани в обобщената справка, подробно са обсъдени от дисциплинарно разследващия орган и аргументирано е отговорено защо не се кредитират. След запознаване с обобщената справка, жалбоподателят е направил писмено възражение. Писменото обяснение и възражението са приети и коментирани от дисциплинарно наказващият орган, който е посочил защо не ги приема за основателни.

Обжалваната заповед е издадена в рамките на сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Дисциплинарното наказание е наложено преди да изтекат две години от извършване на нарушението и в двумесечния срок от постъпване на материалите при дисциплинарно наказващия орган. Изложеното разбиране в жалбата, че двумесечният срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР започва да тече от момента на извършване нарушението – 30.08.2017 г., не почива на нормативната уредба. Съгласно чл. 196, ал. 1 ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а в ал. 2 на чл. 196 ЗМВР е дефинирано, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая дисциплинарната преписка е постъпила при дисциплинарно наказващия орган на 24.01.2018 г., когато със съпроводително писмо са постъпили материалите от дисциплинарното производство, в това число и становище на ДРО с рег. № 436 р-2485/23.01.2018 г., а обжалваната заповед е издадена на 12.03.2018 г., т. е. в рамките на двумесечния срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР.

Неоснователно е и възражението че и връчването на заповедта следва да бъде извършено в рамките на двумесечния срок по чл. 195 от ЗМВР. В закона липсва подобно задължение, поради което оплакванията на оспорващия в жалбата и писмената защита, че са нарушени правата му при провеждане на дисциплинарното производство, не намират опора в данните по дисциплинарната преписка и са неоснователни.

Обжалваната заповед е материално законосъобразна. Установените факти и изградените въз основа на тях правни заключения са базирани на приобщените по дисциплинарната преписка материали. Независимо от употребената в заповедта условност на изказа при обсъждане на сведенията на полицейските служители, във връзка с бягството на задържаното лице и предприетите действия от Димитров като началник на участък по прикриването му, фактическите обстоятелства, в т. ч. поведението на дисциплинарно привлеченото лице са установени и описани точно и конкретно. Изяснени са действията на всеки един от служителите, както и тези на жалбоподателя и въз основа на обективната им оценка дисциплинарно наказващият орган е достигнал до обоснован извод, че Димитров не е изпълнил служебните си задължения и е нарушил етичните правила за поведение по начина, описан в оспорената заповед. Релевантните факти са субсумирани към фактическите състави на съответните правни разпоредби. Обосновано дисциплинарно наказващият орган е приел, че жалбоподателят е бил запознат своевременно с фактическата обстановка по задържането на лицето и бягството му и вместо да предприеме необходимите действия, следващи от нормативните и вътрешно служебните правила, е насочил усилията си към прикриване на дисциплинарната простъпка на подчинените му служители с цел да избегне търсене на дисциплинарна отговорност. Соченото обстоятелство, че действията са извършени със знанието на горестоящия ръководител не могат да служат за извинително обстоятелство. Опитите да бъде разколебана достоверността на сведенията, дадени в рамките на дисциплинарното производство от подчинените му служители с лошо отношение към жалбоподателя (например тези, дадени от С. С.) и даването им под натиск от служители на "Вътрешна сигурност" не се подкрепят от данните по делото. Сведенията са конкретни, не си противоречат, подкрепени са и от писмените доказателства, снетите ВДС, като ясно очертават фактите, релевантни за носене на дисциплинарната отговорност. Поведението на жалбоподателя е в нарушение и на етичните правила, визирани в оспорената заповед, то показва злоупотреба с доверие, станало е известно на широк кръг лица и е довело до уронване авторитета на службата. С действията си оспорващият е нарушил основни законови и етични принципи и правила, които изискват от служителите на ведомството да спазват нормативните разпоредби и служебната етика. При определяне тежестта на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган е обсъдил релевантните обстоятелства и при правилно прилагане на критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание на служителя.

Предвид изложеното, не са налице сочените основания по чл. 146, т. 1 – 5 АПК за отмяната на обжалваната заповед, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за производството, определен на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложими на основание чл. 144 от АПК.

По тези съображения, Върховният административен съд, пето отделение,