Решение № 14142 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13614/2015 г.

Решение № 14142 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13614/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. П., с ЛНЧ **********, гражданка на Кот д`Ивоар, родена на .... г., срещу Решение № 6433 от 23.10.2015 г., постановено по адм. д. № 3463 по описа за 2015 г. на Административен съд С. - град (АССГ). С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящата касационна жалбоподателка против Решение № 343 от 22.01.2015 г., издадено от заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което и е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение, предмет на проверка. Оспорва се възприетият извод за недостоверност на представената бежанска история от кандидата за закрила. Съдът не е отчел погрешните изводи на административния орган във връзка с политическата партия, към която принадлежали родителите на лицето, неправилно е отразил дадените пред него обяснения и не е положил усилия да установи достоверността на бежанската му история. Прави разяснения в тази насока. Наред с това, съдът не отчел, че в административното производство не са спазени процедурните гаранции, невземането на необходимите мерки за провеждане на интервюто с оглед излагане на молбата за закрила по последователен начин, не е извършил качествен анализ на ситуацията в страната на произход на лицето и не е отчел аргументите му във връзка с принципа "забрана за връщане". По така изложените съображения се иска отмяната на обжалваното решение.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалбоподателка се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат, който от нейно име поддържа жалбата. По същество иска да бъде уважена.

Ответникът - заместник - председателят на ДАБ не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в установената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Като е съобразил приобщените по делото доказателства и представената бежанска история от кандидата за закрила, първоинстанционният съд е направил извод, че спорното решение е издадено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Приел е, че по отношение на К. П. не са налице предпоставките за приложение на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Относно бежанския статут, съдът се е мотивирал, че кандидатът за закрила не е преследван лично в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група, партия или поради политическо убеждение. Наред с това, изрично е заявила, че не е била преследвана от властите в родината си. Прието е в решението, че не са подкрепени с доказателства твърденията на лицето за страх от преследване в държавата си по произход предвид това, че управляващата партия е ФПИ, сочена като причина за смъртта на нейните родители. Подкрепен е изводът на административния орган за наличието на разминавания между данните, посочени от К. П. по време на проведените интервюта. Съдът изрично е отхвърлил поддържаното от нея, че в протоколите за проведените интервюта неправилно било записано, че се страхува от членове на партия ФПИ, тъй като тя имала предвид "пи си ай". Като е съобразил предпоставките за приложение на чл. 9 ЗУБ, това, че К. П. изрично е заявила, че не е имала проблеми с властите в Кот ДИвоар, не са отправяни тежки лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт и данните от представената по делото справка относно актуалната обстановка в Кот ДИвоар, съдът е отхвърлил жалбата и в частта, с която е оспорен отказа за предоставяне на хуманитарен статут. Изложил е изрични съображения, че К. П. не е в уязвимо положение като е приел, че по делото не е установено лицето да е преживяло физическо или психическо насилие в страната по произход. Съдът е обсъдил, твърдението на процесуалния представител на жалбоподателката, заявено в съдебно заседание, че в протоколите от проведени интервюта неправилно е записано, че последната се страхува от членове на партия ФПИ, а всъщност е имала предвид "пи си ай", която според твърденията в момента е управляваща. Приел е, че няма данни в материалите по делото в подкрепа на твърдението за неправилно изразяване от административния орган на дадените от жалбоподателката обяснения.

Решението е правилно.

Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АССГ нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и след преценка на бежанската история на чужденеца, а изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон.

Неоправдани са оплакванията, направени в касационната жалба, че съдът неправилно възприел твърденията на К. П. относно партията - ФПИ като субект, извършващ преследване по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗУБ. Тези възражения не кореспондират с отразените данни в протоколите от проведените интервюта. Видно от тях, те са проведени на разбираем за П. френски език, писменият им текст й и е бил прочетен на френски език и спрямо съдържанието му не са направени възражения и допълнения.

Съдът е дал обоснован отговор досежно липсата на предпоставките за предоставяне на закрила на К. П. по чл. 8 и 9 ЗУБ във връзка с твърденията на лицето за наличие на основателно опасение от преследване и излагането й на опасност от тежки посегателства. Съображенията и изводите на първоинстанционния съд в тази връзка се споделят от настоящия състав. Правилно отчетеният от състава на АССГ факт на разминаване между предоставената в хода на проведените интервюта информация досежно момента на напускане на Кот Д`Ивоар от К. П. разколебава представената бежанска история от лицето и според настоящия състав е причина да не й бъде давана вяра. Казаното в първото проведено интервю от К. П. (още на 28.01.2013 г.), че е напуснала нелегално страната си едва през месец 09.2012 г. не дава основание да се кредитират твърденията й за наличие на основателни опасения като следствие на убийството на нейните родители и опожаряването на къщата им, предвид изминалия период от време от тези събития (месец януари - февруари 2012 г., виж интервю от 29.10.2014 г.) и ненапускането на страната до месец 09.2012 г. Не се твърдят и не се обосновават причини, поради които в последващото интервю версията на лицето за момента на напускане на страната му на произход е променена. В този смисъл правилно по същество, съставът на АССГ е приел, че от К. П. не са заявени причини, които да обосновават наличието на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ и не са налице обстоятелства, които да излагат лицето на реална опасност от тежки посегателства в трите проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 ЗУБ: смъртно наказание или екзекуция; изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание или тежки заплахи срещу живота или личността му като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Липсват основания да се приеме, че в Кот дИвоар към настоящия момент е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 г. по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Безспорно обстановката в Кот дИвоар е динамична, но от последните данни за ситуацията в страната, не може да се направи извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Страната не е в гражданска война и е постигнат значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Цялостната оценка на ситуацията там въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Кот дИвоар сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Представените в касационното производство доказателства не дават основание да се направят различни от направените от първоинстанционния съд изводи. П. С. за актуалната ситуация и човешките права в Кот дИвоар, макар да е изготвена формално от името на "Център за правна помощ - глас в България", е съставена от Д. Р., която участва в настоящото съдебно производство като процесуален представител на К. П. Предвид това, според настоящия състав съдържанието на същата обективира твърдения на касационната жалбоподателка досежно ситуацията в държавата й по произход, но не установява положението там.

При съобразяване на гореизложеното, правилни са изводите на състава на АССГ за това, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Обстановката в страната на произход на чужденеца не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да наруши принципа на забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците.

По тези съображения настоящият състав намира, че решението предмет на контрол като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение