Решение № 7678 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1120/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Благоевград, чрез процесуалния представител С. Митова - главен юрисконсулт против Решение 4242/06.12.2024 г. по адм. дело 1282/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответниците А. О. Т. и Интерпласт груп 2011 ЕООД не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд Благоевград е отменил Решение 1040-01-235/29.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ Благоевград, както и потвърденото с него Разпореждане 5104-01-35/16.07.2024 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ Благоевград и е изпратил административната преписка на органа за определяне на нов състав на комисията за разследване на трудова злополука по декларация 5101-01-22/17.04.2024 г. при ТП на НОИ Благоевград и провеждане на производство по разглеждане на декларацията по съответния ред и съобразно дадените в мотивите на съдебното решение указания, и е присъдил разноски. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че на 17.04.2024 г. А. О. Т. е сезирал ТП на НОИ Благоевград по реда на чл. 57, ал. 2 от КСО с декларация за трудова злополука. Декларирано е било травматично увреждане на крайниците, получено след падане от височина от 2,7 метра на 17.10.2023 г. по време на изпълнение на трудовите му задължения към Интерпласт груп - 2011 ООД, изразяващи се в изграждане на щанд на дружеството в палатата Метрополитен експо , гр. Спата, Република Гърция. Изрично е посочено, че трудовите задължения са били изпълнявани при условия на командироване, но без връчена заповед за командироване . Посочени са били свидетелите на злополуката. На 30.04.2024 г. от страна на Интерпласт груп - 2011 ООД е бил представен пред ТП на НОИ - Благоевград Протокол 1/29.04.2024 г., съставен от т.н. комисия по разследване. Разследващата комисия при Интерпласт груп - 2011 ООД не е установила данни за трудова злополука, съгласно декларираните от лицето данни. Като част от административната преписка са били представени писмени обяснения от А. О. Т., датирани към 15.04.2024 г. и свидетелите. Със Заповед 1015-01-65 от 07.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ Благоевград е било образувано производство по разследване на декларираната злополука. Със заповедта е бил определен състав на разследваща комисия. Била е приобщена и медицинска документация, включваща резултат от образно изследване към рентгенография от 26.10.2023 г.; Болничен лист Е20233925895 от 05.01.2024 г.; Амбулаторен лист 240263016923/26.01.2024 г. с диагноза [заличен текст], код по МКБ [номер]; Амбулаторен лист 24061 DO 162DD/01.03.2024 г.; Служебна бележка 00025/04.01.2024 г. за посещение от А. О. Т. на консултативно - терапевтичен център Живот без болка . За резултатите от разследването е бил съставен Протокол 5103-01-6 от 26.06.2024 г., подписан от комисията по заповед 1015-01-65/07.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ Благоевград. С Протокола е бил направен извод, че падането не е довело до временна неработоспособност. Било е посочено, че няма настъпила временната неработоспособност, тъй като няма издаден болничен лист, удостоверяващ внезапно травматично увреждане. Първичен болничен лист за временна неработоспособност е бил издаден на 05.01.2024 г. с диагноза [заличен текст] и причина: 01 общо заболяване, т. е. 2 месеца и 20 дни след декларирания инцидент. Ето защо, Комисията е изключила наличие на травматично увреждане, поради факта, че няма издаден болничен лист . След връчване на протокола, А. О. Т. е подал възражение, с което по същество е била оспорена истинността на обясненията на свидетелите, обоснована е била тяхната заинтересованост и са били посочени непълноти относно изясняването на фактическата обстановка изискване на информация от представители на процесното изложение, провеждане на разпит на д-р Н. Александруполос и установяване чрез медицинска експертиза на причинната връзка между декларираната злополука и здравословното състояние на Т.. На 16.07.2024 г., е било издадено Разпореждане 5104-01-35/16.07.2024 г. от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, определено със Заповед 1015-01-118/02.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ Благоевград, с което декларираната трудова злополука не е била приета. Недоволен от постановения акт, Т. е подал жалба по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО. С Решение 1040-01-235/29.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ Благоевград е било потвърдено Разпореждане 5104-01-35/16.07.2024 г. Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, дефинираща трудовата злополука , кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, са: 1/ внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2/ злополуката да е станала с осигурено лице; 3/ неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт; 4/ причинна връзка-неблагоприятният резултат да е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства; 5/ увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и 6/ наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Неспазването на административнопроизводствените правила по чл.35, чл.36 от АПК е съществено и води до нарушаване на принципа по чл.7 от АПК. Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти тоест на фактите, които биха допринесли за изясняването и правилното решаване на спора. Разпоредбата на чл.35 АПК е проявление на принципа за участие за страните, както и за постигане на обективната истина. Нормата на чл.35 от АПК създава насрещно задължение на административния орган да приеме и разгледа обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Тази превантивна защита се намира в пряка връзка с разпоредбите на чл.34 АПК и се явява тяхно логическо продължение, както и във връзка с принципа на истинност, установен в разпоредбата на чл.7 АПК. Не на последно място, значение има и фактът, че пълното изясняване на фактическата обстановка има определящо значение за коректната правна квалификация на всеки конкретен случай и хипотеза. Мотивите за отказа са изцяло основани на съображенията, изложени в Протокол 5103-01-6 от 26.06.2024 г. като отново е прието, че: От събраните в хода на разследването доказателства не се потвърждава декларираното от пострадалия обстоятелство, че същият е паднал по време на командировката в Атина и няма издаден болничен лист, удостоверяващ внезапно травматично увреждане. Възраженията на Т. от 12.07.2024 г. не са обсъждани при издаване на разпореждането. По делото е установено, че на 12.07.2024 г. лицето е подало възражение срещу изготвения Протокол по чл. 10 от НУРРОТЗ, което съдържа конкретни аргументи против установените в него факти, а именно оспорена е истинността на обясненията на свидетелите, обоснована е тяхната заинтересованост и са посочени непълноти относно изясняването на фактическата обстановка изискване на информация от представители на процесното изложение, провеждане на разпит и установяване чрез медицинска експертиза на причинната връзка между декларираната злополука и здравословното състояние на Т.. Обоснован и правилен е и крайният извод на съда за допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При разследването на злополуката не са установени всички релевантни факти и обстоятелства, включително не са ясно и безпротиворечиво констатирани съществени обстоятелства около възникването й. Следва да бъде споделено заключението на съда за нарушение на административнопроцесуалните правила по чл. 35 АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, като на основание чл. 36, ал. 1 от АПК при необходимост е следвало да бъдат събрани доказателства служебно. Неспазването на изискванията на цитираните разпоредби, респ. на принципа за служебното начало, намерил проявление в тях, обуславя наличието на пороци на административния акт, чието последващо отстраняване в хода на съдебното производство е невъзможно. Съдът законосъобразно е върнал преписката за ново произнасяне от административния орган. С оглед изложените по-горе съображения следва при новото произнасяне административният орган да изпълни изискванията по чл. 35 и чл. 36 АПК. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че възраженията в касационната жалба не обосновават касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, не се дължи присъждане на претендираните от касатора разноски, а ответниците не са поискали присъждане на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,