Решение № 15395 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3186/2012 г.

Решение № 15395 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3186/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационни жалби на Христо Стефанов Иванов, представен от адв. Данаил Ненов и на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Велико Търново срещу решение № 13/25.01.2012 г. на Административен съд Велико Търново по адм. д. № 831 по описа за 2011 г., с което е изменен ревизионен акт № 051003417/7.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново в частта му, потвърдена с решение № 264/3.06.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Велико Търново, като вместо определения данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. от 58 423, 80 лв. е определен данък за довнасяне по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 57 706, 04 лв. ведно със съответните лихви. Оплакванията и на двамата касатори са за противоречие на решението с материалния закон, а първият твърди и необоснованост. Първият касатор определя като неправилно включването в данъчната основа при облагане с прекия данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ на стойността на недвижим имот, правото на собственост върху който е отречено за него с влязло в сила съдебно решение. Вторият касатор определя като неправилно намаляването на размера на данъка с позоваване на особения ред за определяне на данъчната основа по чл. 123, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 122, ал. 2 от ДОПК, което дерогира определянето му на годишна база по общите правила. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и съответно отмяна на РА/отхвърляне на оспорването срещу него. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Велико Търново ревизионен акт е установено в тежест на Христо Иванов задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер 58 423.80 лева и лихви в размер 20 555.20 лева при определена по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа. За определяне на данъчната основа е прието начално салдо за 2007 г. 16 702.05 лева, при общ размер на разходите на годишна база 279 211.09 лева. Разликата между приходите и разходите в контекста на правилото на чл. 123, ал. 2, т. 2 от ДОПК е дефинирана като доход в размер 246 282.53 лева. Изчисляването на началното салдо и разполагаемите парични средства в данъчен период 2007 г. се основава на анализ на паричните потоци, като са включени средствата за издръжка на жалбоподателя по данните от НСИ. В обхвата на разходите е включена сумата 272 700 лева, представляваща посочена от лицензиран оценител при извършена в ревизионното производство експертиза пазарна оценка на придобит от ДЗЛ недвижим имот - апартамент в гр. Несебър, ул. "Хан Крум" № 11. Тази оценка се различава от посочената в нотариален акт № 54/18.07.2007 г. продажна цена, която е 63 960 лева. Възприемането й е с позоваване на чл. 122, ал. 2, т. 7 от ДОПК. Като основание за прилагане на особения ред за ревизия по чл. 122 - 124 от ДОПК администрацията е посочила наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК /наличие на данни за укрити доходи и несъответствие на декларираните и/или получени приходи, доходи с имущественото и финансовото състояние на ДЗЛ/. Първоинстанционният съд е възприел твърденията за фактите в мотивите на оспорения РА, както и изводите на администрацията относно наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съдът е отчел несъответствието на движението по банковите сметки на жалбоподателя с отразения в нотариалния акт от 18.07.2007 г. начин на плащане - по банков път, както и с обясненията на пълномощника на продавача за извършено плащане в брой. За стойността на имота и съответният на това размер на плащането от Иванов е ценил приетата в извънсъдебната фаза на производството експертиза с позоваване на чл. 77 от ЗДДФЛ и чл. 16 от ЗКПО. Като индиция е обсъдена стойността на отпуснатия кредит с реално обезпечение ипотеката върху имота на стойност 64 600 евро. Според съда при факта на плащането е без значение за определянето на данъчната основа и източника на задължението за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ последващото отричане с влязло в сила решение на правото на собственост на жалбоподателя. Инстанцията по същество е преизчислила данъчната основа съобразявайки годишният характер на задължението - 243 291.85 лева като разлика между приходите в размер 35 919.24 лева и разходите от 279 211.09 лева. Към тази основа е отнесена данъчната ставка, за да се определи размерът на данъка. Решението е правилно. Съдът ясно е дефинирал правния спор като несъгласие на страните относно предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК и установяване на задължение по ЗДДФЛ за 2007 г. по повод на придобиването или не от ДЗЛ на недвижимия имот в гр. Несебър и свързаното с него имуществено разместване и неговите параметри. Касационната инстанция възприема изцяло предложеното от АС Велико Търново правно разрешение. В съответствие със събраните доказателства е изводът на съда за наличие на несъответствие на финансовото състояние на жалбоподателя с получените от него доходи. При неясният произход на доходите изводът за укриването им е обоснован. Така подходът за определяне на данъчната основа от приходната администрация по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е съобразен с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от кодекса. Специалният ред на определяне на данъчната основа изключва приложимостта на този по ЗДДФЛ. Общият ред на чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ предполага определяне на облагаемия доход и данъчната основа поотделно за всеки източник в съответствие с правилата на гл. V от ЗДДФЛ /при неустановен източник на доходите няма как да се казусът да се отнесе към хипотезата на съответния раздел от гл. V на ЗДДФЛ/. Разминаването между посочената в нотариалния акт от 18.07.2007 г. цена и пазарната определена от експерта в ревизионното производство се възприема като отклонение от данъчното облагане. Преодоляването му се осъществява по реда на чл. 77 от ЗДДФЛ във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО с вземане предвид при формиране на данъчната основа на пазарните цени. Определената от експерта цена е тази предмет на имущественото разместване. При преразпределената от презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказателствена тежест ДЗЛ не е установило доходи съответни на извършения разход. Разликата между приходите и разходите в съответствие с чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК е подлежащ на облагане презюмиран доход. Вън от обсега на доказване е дали срещу своята парична престация Иванов е придобил собствеността върху имот в гр. Несебър. Не фактът на придобиването на имота, а наличието на средствата за придобиване и техният източник са от значение за определянето на данъчното задължение. Това изключва относимостта на установителното действие на сочените в жалбата съдебни решения за отричане на правото на собственост на Христо Иванов върху процесния имот. Съответно на закона /вж. чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ/ е разбирането на административния съд за годишния характер на подоходния данък на физическите лица. Затова определения с постановеното от него решение размер на данъчната основа и на данъка върху годишна база е правилно (в тази посока р. № 9562/2.07.2012 г. на ВАС, I о., по адм. д. № 16310/2011 г.). В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение. При този изход на спора на никоя отстраните не се следват разноски за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение