Решение № 7909 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15630/2013 г.

Решение № 7909 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15630/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Румен Михайлов Русев против решение № 109 от 08.07.2013 г., постановено по адм. дело № 205/2013 г. по описа на Административен съд гр. Добрич. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - полицейски орган при Районно управление "Полиция" - Каварна не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Добрич е отхвърлил жалбата на Румен Михайлов Русев против заповед № 4/01.02.2013 г., издадена от полицейски орган при РУП - Каварна, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправната норма на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. От доказателствата по делото е установено, че на 01.02.2013 г. около 15.30 ч. в полицейското управление е получен сигнал от Красимира Койчева, че съседите й - Румен Русев и съпругата му Албена се опитват да се саморазправят с нея, като са замервали нея и сградата с кал, нагрубявали са я и са я заплашвали с убийство. Дежурният екип е поискал съдействие от свои колеги и всички заедно посетили адреса на подателката на сигнала, при което установили, че входната врата и стените непосредствено до нея са изцапани с кал, а Койчева била видимо притеснена, след което посетили намиращия се в съседство апартамент, в който живеели Румен и Албена Русеви. Полицаите се представили и поискали да снемат обяснения какво се е случило между Русеви и Койчева, при което установили, че Русеви видимо са употребили алкохол, държали се агресивно, а при поискване от Румен Русев да представи документ за самоличност същият отказал и ударил по ръката полицая. След поканата за проверка на документа за самоличност и надлежното предупреждение и след неизпълнение на предупреждението жалбоподателят бил задържан за срок от 24 часа. Така установената фактическа се подкрепя от всички събрани поделото доказателства, като не са ангажирани доказателства, които да я опровергават. С оглед на установеното изводът на съда, че спрямо жалбоподателят е осъществен фактическият състав на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е законосъобразен и обоснован. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР регламентира мерки за административна принуда с цел обезпечаване на дейността на полицейските органи, подсигуряване на своевременно протичане на мероприятията по установяване на самоличността на проверяваните лица, както и по опазване на обществения ред. Тези мерки нямат характер на мерки за наказание и за назидание на лицата за осъществено от тях поведение в разрез с установените обществени правила. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Ето защо правилно съдът е приел, че са били налице основанията за задържане на жалбоподателя. Доводите на касатора, че е оспорил датата на приложените по делото докладни, установяващи извършеното нарушение, поради което спрямо същият не е осъществен фактическият състав на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, са неоснователни. Докладните са депозирани след издаването на оспорената заповед и изложените в тях факти се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. От събраните по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен начин е установено, че след надлежно предупреждение жалбоподателят е отказал да представи документа си за самоличност, с което е възпрепятствал полицейския орган да изпълни задължението си по чл. 61, ал. 1 от ЗМВР. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като съдържа задължителните реквизити по чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР. В нея са изложени фактически и правни основания за издаването й, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доводите на касатора, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, са неоснователни. В административният акт изрично е описано фактическото и правното основание за постановяването му. Фактът, че в заповедта не е посочено в какъв срок и пред кой орган може да бъде обжалвана не обосновава нейната незаконосъобразност, тъй като жалбата е депозирана в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК и правата на жалбоподателя не са накърнение. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни оплаквания в тази насока не са изложени в касационната жалба. Съдът е обсъдил доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическия състав на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и е направен обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховния административен съд, пето отделение,