Решение № 4414 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12062/2009 г.

Решение № 4414 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12062/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Милчо Ангелов Янудов от гр. Благоевград, чрез пълномощника му адв. Ангел Тодоров, срещу решение № 374 от 4.06.2009 г., постановено по адм. д. № 1601/2008 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-БД-109/2.12.2008 г. на началника на РДНСК - гр. Благоевград. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Началникът на РДНСК - гр. Благоевград, чрез юрк. София Петкова, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Благоевград Милчо Ангелов Янудов е оспорил заповед № ДК-02-БД-109/2.12.2008 г. на началника на РДНСК - гр. Благоевград, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Подпорни стени 2 бр.", находящ се в поземлен имот № 001015, м. "Кури дере", землището на с. Изгрев, община Благоевград. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че след 1998 г. жалбоподателят е извършил строителство на две подпорни стени, които предвид местонахождението им имат функцията и на оградни такива. Установено, че за изграждането на тези стени не е издавано разрешение за строеж. Не е правено искане за узаконяване на строежа по реда и в срока по § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че извършеното строителство е незаконно по смисъла на чл. 159, ал. 1, т. 3 от ЗТСУ (сега отменен, но действащ към момента на извършване на строителството), е законосъобразен. Цитираната разпоредба предвижда, че строеж или част от него е незаконен, когато е извършен без необходимите одобрени проекти и/или разрешение за строеж. Незаконното строителство подлежи на премахване. Като е издал заповед в смисъл като посочения, административният орган е установил релевантните факти и правилно ги е подвел под съответната правна норма. Административният съд, приемайки заповедта за законосъобразен административен акт, правилно е приложил материалния закон. Обоснован е извода на административния съд, че за изграждането на подпорни стени е било необходимо издаването на разрешение за строеж. Твърденията на оспорващия, че разрешението за строеж на подпорните стени се съдържа във визата за проектиране на двуетажната жилищна сграда и архитектурните проекти за нея, не са били установени. По делото, включително и пред касационната инстанция, не са представени и доказателства относно наличието на решение на общинския съвет, взето по реда на чл. 225, ал. 3 от ППЗТСУ (отм.) за премахване на изискването за издаване на разрешение за строеж при изграждането на подпорни стени. Липсата на такива доказателства не се дължи - както неоснователно се твърди в касационната жалба, на допуснато съществено процесуално нарушение на съда, тъй като последният не веднъж е давал възможност на Янудов да се снабди с тях. Неоснователно е и възражението на касатора досежно това, че съдът е следвало да изиска по реда на чл. 186 от ГПК от Общински съвет - гр. Благоевград да представи решение по посочения ред. Съдът не би могъл да изиска представянето на такива доказателства, защото жалбоподателят не е посочил нито номера на взетото решение в този смисъл, нито датата, на която е прието решението. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,