Решение № 15770 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12272/2017 г.

Решение № 15770 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12272/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Тринити пропъртис" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив срещу Решение № 1480/10.08.2017 г. по адм. дело № 2912/2016 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № МД-АУ-272/11.07.2014 г., издаден от главен инспектор в отдел "Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране" на дирекция"Местни данъци" при Община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на дирекция "Местни данъци и такси при Община Варна и дружеството е осъдено да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 036 лева. Касаторът претендира неправилност на съдебният акт, като релевира доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд не е събрал безспорни доказателства, от които да е видно как са определени дължимите данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО). Счита, че не е обсъдено и доказано, че имотите, предмет на данъчно облагане попадат в границите на селищното образувание "Ален мак". Твърди още, че обложените с данък сгради са частично унищожени, което обстоятелство не е проверено от установяващия орган съобразно чл. 18 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). По отношение на определеното задължение за ТБО касаторът счита, че и при новото разглеждане не са представени достатъчно доказателства по отношение на предоставянето на услугите по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ в местността, в която се намират процесните имоти. Изложено е, че въпреки подадената декларация по чл. 19 от Наредба № 3 за индивидуално сметосъбиране за 2012 г., за периода 01.01.2013 г. до 01.06.2013 г. са включени задължения за ТБО, които са обложени на общо основание. Релевира и доводи за нищожност на административния акт. Оспорва като неправилни изводите на съда за наличие на предпоставките на чл. 107, ал. 3 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за установяване на задължения по декларация. Твърди неправилност на обжалваното решение и в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова не е претендирано. Ответната страна - Директор на дирекция "Местни данъци" при Община Варна оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок за оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: Обжалваното съдебно решение е постановено в производство по чл. 226 АПК. Първоначалното производство е започнало по жалба на дружеството-касатор против АУЗД № МД-АУ-272/11.07.2014 г., издаден от главен инспектор в отдел "Контролно ревизионни дейности и принудително събиране" на дирекция "Местни данъци" при Община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на дирекция "Местни данъци" при Община Варна. С процесния АУЗД, на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК в тежест на "Тринити пропъртис" ЕООД се установяват задължения за ДНИ и ТБО за периодите: - м. 01. 2009 г. – м. 05. 2013 г. и м. 06. 2013 г. – 30.06.2014 г. за обекти: - земя с площ от 10023. 00 кв. м., представляваща ПИ № 61, и два търговски обекта с идентификатори №№ 10135.2515.61. 1 и 10135.2515.61. 2 по партида 2025582830001, находящи се в гр. Варна, с. о. "Ален мак", местност "Баба Алино". Първоначалната жалба е била отхвърлена от първоинстанционния съд с решение № 1858/18.09.2015 г. по образуваното адм. д. № 3552/2014 г., като съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна форма, при спазване на процедурата, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е обжалвано пред Върховния административен съд, който с решение № 11329 от 26.10.2016 г. по адм. дело № 373/2016 г. е отменил обжалвания съдебен акт поради съществени процесуални нарушения и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. За да постанови този резултат ВАС е приел, че АС Варна не е разпределил тежестта на доказване в процеса и е ограничил проверката си единствено с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, без да укаже на страните за кои релевантни за спора факти не сочат доказателства. При новото разглеждане на делото е постановено обжалваното пред настоящия състав решение. Съдът, съобразно указанията, дадени от касационната инстанция е разпределил доказателствената тежест, събрал е и приел доказателства относими към установяване на фактите. Допуснал е съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение, че имотът, предмет на декларациите по оспорения акт, попада в урбанизирана територия, с трайно предназначение на сградите "курортна туристическа сграда". Според СТЕ към деня на постановяване на решението територията, в която е разположен имотът, е с одобрени ПУП-ПУР от 10. 2009 година и ОУП от 09. 2012 година. При произнасянето си, съдът е кредитирал и приетата при първоначалното разглеждане и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, която извършва изчисления на задълженията на жалбоподателя, като съобразява действащите разпоредби за различните години от процесния период по отношение начина на формиране на данъчната основа за имота: Почивна станция "Орловец" м-ст "Баба Алино" гр. Варна, декларирана от "Тринити пропъртис" ЕООД с коригираща декларация по чл. 14 ЗМДТ; взема предвид представените от дружеството две експертни оценки на лицензирани оценители, внесени заедно с декларациите в дирекция "Местни данъци" при община Варна за периода 2011 г-2014 г., където са определени корекционни коефициенти и данъчните оценки на недвижимия имот. Изложено е, че съгласно извършените от експертизата изчисления общият сбор на задълженията на жалбоподателя за данък недвижими имоти е в размер на 5 472, 57 лв., а за такса битови отпадъци в размер на 7 269, 66 лв. или общо 12 742, 23 лв. Разликата от 0, 02 лв. между установеното от експертизата и начислените задължения с АУЗД за ДНИ, е приета за незначителна и резултат на различния начин на аритметичното изчисление. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че в случая, тъй като е налице подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ, както и коригираща декларация по чл. 14 ЗМДТ за имота на дружеството, неизплатените задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци от 2009 до 2014 година от "ТП-Холдинг" АД, чийто правоприемник е жалбоподателят, както и задълженията на "Тринити пропъртис" ЕООД за 2013 година, наред с обстоятелството, че на дружеството не е извършена ревизия, са достатъчно основание за служебно издаване на акт по ал. 3 на чл. 107 ДОПК. Относно дължимостта на определените с оспорения акт ДНИ съдът е приел, че дружеството, в качеството му на собственик на имот, попадащ в урбанизирана територия (чл. 10 ЗМДТ), съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ е задължено за плащане на данък върху недвижими имоти, съгласно чл. 16 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна (НОАМТЦУТОВ), както и за плащане на ТБО. Изложено е, че съдебно-счетоводната експертиза е изчислила задълженията на жалбоподателя, съобразявайки се с действащите разпоредби за различните години от процесния период по отношение начина на формиране на данъчната основа за имота, находящ се в м-ст "Баба Алино", както и данните по декларациите по чл. 14 ЗМДТ и представените от дружеството две експертни оценки на лицензирани оценители, при определяне на корекционните коефициенти и данъчните оценки на недвижимия имот, така както те са направени и от Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Варна. Посочено е, че заключението на експертизата изрично съобразява дължимата ТБО за 2013 г и 2014 година с подадените декларации, че имотът няма да се ползва целогодишно. Обоснован е извод, че съобразяването на приложимите законови норми при определянето на данъчната основа и формирането на размера на данъчното задължение прави неоснователни оплакванията в жалбата за неправилно определяне на размера на данъка върху недвижимите имоти за процесните години. По отношение на ТБО съдът е приел, че доказателствата по делото установяват местоположението на процесния имот в урбанизирана територия - населено място град Варна, в частност в границите на район "Приморски", където за процесните 2009 -2014 години общината е организирала и осъществила чрез изпълнение на договорите с "Адиан" ООД сметосъбиране, като е възлагала задания за видовете дейности по поддържане на чистотата на район "Приморски" до фирма "Адиан" за всички месеци на процесните години и е отчитала дейностите с приемо-предавателни протоколи. Посочено е, че в представените задания и протоколи изрично е посочена местността "Ален мак", в частност "Баба Алино". Предвид местонахождението на имота в територия, където Община Варна е организирала и предоставяла услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, съдът е приел, че плащането от дружеството на такса битови отпадъци за процесните 2009 - 2014 година е в изпълнение на изискуемо задължение, на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 вр. чл. 62 ЗМДТ вр. чл. 19 НОАМТЦУТОВ. Изложено е, че възникването на задължението за заплащане на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е поставено в зависимост от наличието на актовете на общинския съвет и кмета по чл. 66, респ. чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и от фактическото й предоставяне. С оглед определения обхват на действие на заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, в случая заповеди на Кмета на Община Варна № 4059 от 30.10.2008 година, № 3558 от 30.10.2009 година, № 3434 от 29.10.2010 година, № 3825 от 28.10.2011 година, № 4260 от 26.10.2012 г., № 3918 от 30.10.2013 година, с които са определени границите на районите, в които през 2009-2014 година Община Варна организира сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, действието й се разпростира и върху процесния имот, попадащ в границите на район "Приморски", гр. Варна, т. е. в териториалния обхват от компетентността на кмета на общината. Обоснован е извод, че имотът на жалбоподателя попада в терен, в който се поддържа чистотата на териториите за обществено ползване, поради което са налице предпоставките на закона за възникване на задължението му за заплащане на определената такса. Съдът е приел още, че събраните по делото доказателства категорично установяват, че за процесния период Община Варна ползва депо за неопасни отпадъци в ПИ 000207 по КВС на землище с. Въглен, съгласно Разрешение за ползване № СТ-05. 1584/2013 година на ДНСК. Процесните имоти на жалбоподателя попадат в района на Община Варна, в границите на действие на Заповеди на Кмета на Община Варна № 4059 от 30.10.2008 година, № 3558 от 30.10.2009 година, № 3434 от 29.10.2010 година, № 3825 от 28.10.2011 година, № 4260 от 26.10.2012 г., № 3918 от 30.10.2013 година № 3558 от 30.10.2009 година, поради което е направен извод, че за дружеството е налице задължението за заплащане за процесните години на таксата и за компонентата "депо". По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата на "Тринити пропъртис" ЕООД като неоснователна и е присъдил разноски на ответника с оглед изхода на спора. Решението е неправилно В ЧАСТТА относно присъдените по делото разноски за първоинстанционното производство и правилно В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ. При новото разглеждане на делото, съдът е съобразил дадените от ВАС с решение по адм. дело № 337/2016 г. указания, разпределил е доказателствената тежест между страните, като е изискал от ответника доказателства за установяване на фактическите основания за издаване на оспорения акт, допуснал е съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение за градоустройствения статут на процесните имоти. Неоснователни са наведените от касатора доводи за нарушение съдопроизводствените правила. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формирал е изводи по всички релевирани от страните доводи, обсъдил е фактите от значение за предмета на спора, извършил е анализ на приложимото право. Оспореното решение е постановено и при правилно приложение на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и приложимата правна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт, като мотивите му се споделят от настоящия състав. Съдържащите се в касационната жалба оплаквания по същество преповтарят изложените пред първоинстанционния съд доводи, подробно обсъдени в решението. Съдът е изследвал наличието на предпоставките за произнасяне на административния орган по чл. 107, ал. 3 ДОПК, като обосновано е достигнал до извод за наличие на предпоставките на нормата за служебно произнасяне. Съгласно чл. 107, ал. 3, изречение. трето ДОПК (в приложимата редакция преди доп. ДВ бр. 94/2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ, както и коригираща декларация по чл. 14 ЗДМТ за имота на касатора. Неизплатените задължения за ДНИ и ТБО за 2009-2014 на "ТП – Холдинг"АД, чийто правоприемник е "Тринити пропъртис"ЕООД, както и задълженията на дружеството за 2013 г. и 2014 г. и фактът, че на дружеството не е извършвана ревизия, както и обстоятелството, че административният орган е предприел действия по отстраняване на несъответствията в подадената декларация по чл. 103 ДОПК с известия от 15.04.2014 г. и 31.05.2014 г., са определени правилно като достатъчно основание за издаване на акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти. Изключените от данъчна тежест отделни категории имоти са лимитативно изброени от законодателя в разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 и чл. 24 ЗМДТ. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ (редакция преди изменението с ДВ, бр. 39 от 2011 г.), с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образования, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Видно от разпоредбата, за целите на данъчното облагане законодателят е приел, че релевантно е предназначението на недвижимия имот. С изменението на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ (ДВ, бр. 39 от 2011 г.) е въведено и допълнително изискване, освен влезлия в сила подробен устройствен план, с който е определено предназначение на имота по чл. 8, ал. 1 ЗУТ, да бъде извършена и промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. На първо място следва да бъде отбелязано, че по делото не са представени доказателства процесният имот някога да е бил земеделска земя. От доказателствата по делото, включително и приетата по първоинстанционното дело съдебно-техническа експертиза (СТЕ), се установява, че като местоположение, процесният имот попада в урбанизирана територия - населено място град Варна, в частност в границите на район "Приморски". Противно на изложеното от касатора, както от представените по делото писмени доказателства, така и от приетата СТЕ се установява, че процесният имот попада в обхвата на регулационния план на хижов район "Баба Алино", одобрен със Заповед № 1451/26.06.1967 г. на заместник министъра на архитектурата и благоустройството на София. Съгласно действащата към момента на приемането му разпоредба на чл. 35 от Закона за планово изграждане на населените места ; , с уличната регулация на санитарно - курортните места се установяват и възможностите за застрояване в парцелите, като именно в съответствие с тези предвиждания, в имота е изградена почивна станция "Орловец", съгласно предвиденото предназначение по действащия към него момент план. Територията на район "Баба Алино" попада в околовръстния полигон на селищното образувание "Ален мак" съгласно приетата СТЕ, поради което твърденията на касатора в обратната насока, не се подкрепят от представените по делото доказателства. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ (в редакцията преди изм. ДВ бр. 95 от 2009 г, в сила от 01.01.2011 г.), данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2, като след 01.01.2011 г., нормата предвижда, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 ЗМДТ. Неоснователни са твърденията, че както административния съд, така и установяващият орган не е взел предвид обстоятелството, че обложените с данък сгради са частично унищожени. За 2009 г. и 2010 г. данъчната основа, върху която са изчислени задълженията на касатора за ДНИ и ТБО по ЗМДТ е отчетната стойност на имотите, декларирана от дружеството с подадената коригираща декларация по чл. 14 ЗМДТ. Данъчната оценка се определя в левове и представлява сума от данъчните оценки на отделните обекти. Видно от приетата по делото основна съдебно-счетоводна експертиза, за изчисляване на данъчната оценка, при определяне на корекционните коефициенти са взети предвид данните, декларирани с декларациите по чл. 14 ЗМДТ, както и допълнително представените експертни оценки, от които е видно актуалното състояние на сградата, която е полуразрушена, неизползваема, със 100% възрастова физическа амортизация, неработеща и с течение на времето окрадена, като във всички помещения липсва електрическа инсталация, водопровод и канализация. Това състояние е констатирано още през 2011 г. с представен оценителски доклад и потвърдено във втори оценителски доклад от 2014 г. Твърденията относно недоказаност на предоставянето на услугите по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ в местността, в която се намират процесните имоти също следва да се отхвърлят като неоснователни. Съгласно чл. 62 ЗМДТ (в приложимата редакция преди изм., бр. 88 от 2017 г., в сила от 1.01.2020 г.), ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Чл. 71 ЗМДТ (в приложимата редакция преди доп., бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) предвижда, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се намират на негова територия, че тази територия попада в обхвата на заповедта по чл. 63, ал. 1 ЗМДТ и че той реално е предоставил определените видове услуги. Правилно съдът е съобразил наличието на заповеди на кмета на общината, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, за определяне видовете услуги и границите на районите, в които те се предоставят, като действието им се простира и върху процесния имот, попадащ в границите на район "Приморски". Успоредно с това съдът правилно е приел за доказано, че за процесните 2009 -2014 години общината е организирала и осъществила чрез изпълнение на договорите с "Адиан" ООД сметосъбиране, като е възлагала задания за видовете дейности по поддържане на чистотата на район "Приморски" до фирма "Адиан" за всички месеци на процесните години и е отчитала дейностите с приемо-предавателни протоколи. Видно от представените задания и приемо-предавателни протоколи изрично е посочена местността "Ален мак", в който попада район "Баба Алино" съгласно приетата СТЕ. Предвид местонахождението на имота в територия, където Община Варна е организирала и предоставяла услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, съдът обосновано е приел, че писмените доказателства обосновават извода, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване в процесния период е реално предоставена. Неоснователни са твърденията, че въпреки подадената декларация по чл. 19 от Наредба № 3 за индивидуално сметосъбиране за 2012 г., за периода 01.01.2013 г. до 01.06.2013 г. са включени задължения за ТБО, които са обложени на общо основание. Видно от заключението по приетата и неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза задълженията на дружеството за ТБО за посочения период са изчислени като е взета предвид подадената декларация по чл. 19 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна и е начислена такса общо за видовете услуги, предоставяни от общината, като определянето на ТБО според количеството на битовите отпадъци е начислено само за един месец през 2013 г. в декларирания от дружеството период – 01.06.2013 г. -30.06.2013 г. Задължението до 31.05.2013 г. е на "ПТ-Хординг"АД, чийто правоприемник е касаторът, и само в частта по видове услуги, и по-конкретно за "почистване на територии за обществено ползване" в размер на 1. 5% от отчетната стойност за 5 месеца. Не е налице двойно облагане, както твърди касаторът и в тази част жалбата се явява неоснователна. По отношение на втората услуга, представяна от общината – поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, правилно съдът е установил е, че доказването на престирането на услугата на територията, в която попада имотът на касатора е достатъчно основание за дължимост на определената такса. На следващо място и във връзка с дължимостта на такса битови отпадъци по компонента - обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, то по силата на чл. 71, т. 3 ЗМДТ когато няма такива, такса не се събира. В първоинстанционното производство са представени и приети доказателства за налично депо, поради което и правилно съдът е приел дължимостта на ТБО по посоченият компонент за правилно установена. Релевираните доводи за нищожност на административния акт поради неспазване реда за установяване на задълженията за ТБО също са неоснователни. Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (чл. 4, ал. 1 и чл. 9 б ЗМДТ). Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. АУЗД може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция (чл. 107, ал. 4 ДОПК). Правилни са изводите на съда за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт, поради което решението в тази му част следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно В ЧАСТТА относно присъдените в полза на ответника разноски за първоинстанционното производство. При новото разглеждане на делото от АС Варна, не е направено искане от ответника по жалбата за присъждане на направените по делото разноски. Ако искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в производството по адм. д. № 2912/2016 г. не е отразено в протокол от съдебно заседание, както се твърди в отговора по касационната жалба, то страната е имала право да иска поправка или допълване на протокола по реда на 151 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, като в противен случай протоколът от съдебното заседание се ползва с обвързваща съда доказателствената сила по чл. 152 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, относно извършените в съдебно заседание съдопроизводствени действия. Първоинстанционният съд е осъдил "Тринити пропълтис"ЕООД да заплати на община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 2036 лева за двете съдебни инстантции – по 1018 лева за всяка инстанция. Правилно и в съответствие с чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд е присъдил разноски за водене на делото пред касационната инстанция в размер на 1018 лева. Неправилно обаче са присъдени разноски за първоинстанционното производство, тъй като съдът не е бил сезиран с такова искане. При първоначалното разглеждане на делото действително процесуалния представител на ответника е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но при новото разглеждане на делото пред АС Варна няма данни такова да е поискано. Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК урежда отговорността за разноските в зависимост от изхода на правния спор. Искането за присъждане на разноски или юрисконсултско възнаграждение и представянето на съответните доказателства, установяващи представителната власт, следва да бъде направено до приключване на устните състезания във всяка инстанция. Тъй като няма данни такова да е направено своевременно, решението на АС Варна следва да бъде отменено в частта, в която са присъдени разноски за сумата над 1018 (хиляда и осемнадесет) лева. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 във вр. с чл. 161, ал. 1 ДОПК, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1018 лева, определено в съответствие с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение