Решение № 8277 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2229/2014 г.

Решение № 8277 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2229/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от директора на дирекция "Инспекция по труда" Софийска област чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 6342 от 18.10.2013 г. на административен съд София град по адм. дело № 6122/2013 г. С него се отменя задължително предписание по т. 4 от протокол за извършена проверка от 14.03.2012 г. и 21.03.2012 г. съставен от инспектори от дирекция "Инспекция по труда София област" - София при изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, "Метронет" ЕООД чрез процесуален представител адвокат Русанова от САК взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството е образувано по жалба на "Метронет" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София срещу задължителни предписания по т. 4 от протокол за извършена проверка на 14.03.и 21.03.2012 г. от двама главни инспектори и началник отдел "БТКД" дирекция " Инспекция по труда Софийска област" - София при изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" С тези предписания се предписва отношенията при предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови, съгласно чл. 61, ал. 1, КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. Мястото на проверката е механичен цех, находящ се в гр. Радомир, ул. "Райко Даскалов", № 45. Възраженията са били за незаконосъборазност на предписанието с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. От доказателствата по делото е прието за установено, че Емил Александров Костадинов, Красимир Станков Педов, Димитър Георгиев Джалев и Николай Димитров Николов са в отношения с "Метронет" ЕООД по силата на граждански договори с което се опровергават констатациите на административния орган че те всъщност полагат труд в рамките на работно време и срещу уговорено трудово възнаграждение. При установеното от фактическа и правна страна съдът е отменил предписанието. Решението е правилно като краен резултат. Видно от приложеното предписание същото е неразделна част от протокол за извършена проверка в който са отразени констатации, че посочените четири лица по време на проверката са били заварени да работят като общи работници като декларират работно време, работно място и трудово възнаграждение. Съдът е насочил контрола за законосъобразност във фактическото обосноваване на издадения акт, а и в предписанието е посочено, че то се издава на основание чл. 404, ал. 1 КТ. Според нормата за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителните административни мерки посочени в точки 1-9, включително и наложената по т. 1 "да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушения по трудовото законодателство. Съгласно чл. 405а КТ когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ съществуването на трудово правоотношение се обявява с постановление издадено от контролните органи на инспекцията по труда в което се определя началната дата на трудовото правоотношение. В настоящият случай административният орган е извел констатация, че работници работят по трудово правоотношение, но няма сключен с тях трудов договор и вместо да упражнят правомощията си по чл. 405а са дали предписание във формата на принудителна административна мярка работодателят да спазва чл. 1, ал. 2 КТ за в бъдеще, което обезмисля вече направената констатация. В чл. 405а КТ са уредени специални правомощия на контролните органи на инспекцията по труда да обявят съществуването на трудовото правоотношение когато установят такова и при издаването на постановлението са допустими всички доказателствени средства. Когато това правомощие не е упражнено, а само има констатации че съществува трудово правоотношение, прикрито с граждански договор, конкретно приложената принудителната административна мярка няма самостоятелен ефект предвиден за принудителните административни мерки по чл. 404 КТ да преустановят нарушение на трудовото законодателство, тъй като за тази хипотеза на нарушението има предвиден специален ред и се издава нарочен административен акт -постановление Предвид изложеното верните или неверни констатации, че има нарушение на трудовото законодателство с предписание отношенията при предоставяне на работна сила да се уреждат като трудови съгласно чл. 61, ал. 1 КТ вр. с чл. 1, ал. 2 КТ не обосновават законосъобразна принудителна административна мярка, както правилно е приел съда в обжалваното решение макар и с други мотиви. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение