Решение № 10646 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2340/2018 г.

Решение № 10646 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2340/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) срещу решение № 888 от 21.12.2017 г. по административно дело № 713/2017 г. от Административен съд -Х., с което е отменена негова заповед № УРИ - 3282 з – 15.06.2017 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на заповедта бъде отхвърлено. Ответникът по касационната жалба – Г. Фучеджиев, чрез процесуален представител в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от оправомощено от закона лице. Същото е и правилно. За да отмени заповедта първоинстанционния съд, след извършена пълна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1 АПК приема, че същата е издадена от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за нейната форма и при допуснати съществени нарушения на предвидените административнопроизводствени правила. Със заповед УРИ 3282 з-1729/15.06.2017 г. на старши инспектор Фучеджиев, в качеството му на държавен служител - началник на 04 група "Охрана на държавната граница" в Гранично полицейско управление (ГПУ) – С. при Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП)-Е. не е осъществил непосредствен контрол по изпълнение на дейностите, разписани във Вътрешните правила за организацията на работа в Министерство на вътрешните работи (МВР) (Вътрешни правила) по заявителски материали (ЗМ) за престъпления от общ характер, утвърдени със заповед № 8121 з—80/24.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, с което не е изпълнил вменените му със заповед № 4070 з-1241/14.09.2016 г. на директора на РДГП- Е. задължения – осъществяване на непосредствен контрол по изпълнението на дейностите по приемане, регистриране, докладване, движение и контрол на ЗМ за престъпления от общ характер, както и отразяване на съответните данни в информационните фондове на МВР, в следствие на което е допуснато по шест броя ЗМ по описа на ГПУ С., конкретно посочени в заповедта, попълване на карта "Съобщение за установен извършител на престъпление" (СУИП) и въвеждането им в Интегрирана регионална полицейска система (ИРПС) без да са налице основанията, разписани в чл. 26, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от Вътрешните правила. Правилно с оглед така установеното съдържание на заповедта в обжалваното решение е прието, че заповедта не съдържа минимално изискуемото съдържание по чл. 210, ал. 1 от Закона за МВР (ЗМВР), доколкото липсва посочване на времето на извършеното нарушение. Според настоящия състав липсва също посочване на мястото, където е извършено нарушението, както и обстоятелствата, при които то е извършено. В тази насока следва да бъде посочено, че дисциплинарната отговорност е лична и доколкото в случая дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за неупражнен контрол на други служители, липсва констатация конкретни служители, чиято работа подлежи на контрол от страна Фучеджиев, да не са изпълнили свои задължения или да са изпълнили същите неточно за да бъде обоснован извод, че в случая е налице неупражнен надлежно контрол от страна на Фучеджиев. Този извод следва и от приложената по делото справка № УРИ 4536 р-6676/08.03.2017 г. на Началника на ГПУ С. относно организацията на работа със ЗМ, от която се установява, че служителят, извършващ полицейска проверка събира материали по случая, изготвя справка да РП, като ЗМ се завежда в Регистър за постъпилите ЗМ, приложение № 1, от системен оператор в сектор "Административно обслужване", в който дневник се отразява движението. От материалите по преписката отново не става ясно дали има извършено нарушение от страна на конкретни служители, които е следвало да контролира Фучеджиев. При това следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 23 от Вътрешните правила предвиждаща, че служителят, на когото е възложена работата по ЗМ, след получаване на материалите, незабавно по попълва и подписва част от информационните форми без СУИП, която съгласно чл. 26 от Вътрешните правила се попълва от разследващия полицай при привличане на обвиняем. Посоченото нарушение по чл. 146, т. 2 АПК е достатъчно за да се отмени заповедта за незаконосъобразна. Настоящият състав не споделя част от изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Нарушението е установено при извършена проверка от дирекция "Инспекторат", резултатите от която са отразени в справка рег. № 4575 р-673/22.03.2017 г., с която служителят е запознат на 03.05.2017 г. и на същия ден е подал възражение, адресирано до директора на ГДГП, който е издателя на процесната заповед, при което неправилно съдът приема, че няма проведено надлежно производство по Г. осма от ЗМВР. В случая не се касае до тежко нарушение на служебната дисциплина и образуването на дисциплинарното производство започва с постъпването на данните за извършено такова. При това на дисциплинарнонаказващия орган е предоставена възможност, но не и задължение да разпореди извършването на проверка за изясняване на получените данни. Действително по преписката няма данни, кога дисциплинарнонаказващия орган (ДНО) е получил данните за извършено нарушение на служебната дисциплина, но доколкото от доказателствата по делото се установява, че същият е запознат с възражението и кадровата справка на служителя на 15.06.2017 г., видно от поставените резолюции, в който ден е издадена и заповедта следва да се приеме, че заповедта е постановена в срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Настоящият състав не споделя извода, че с оглед посочените по горе факти и предвид обстоятелството, че липсват данни материалите от извършената проверка от дирекция "Вътрешна сигурност" да са докладвани и на ДНО, освен на възложилия проверката – Министъра на вътрешните работи следва извод, че ДНО не се е запознал и оценил всички доказателства. В случая изводът за допуснато нарушение по чл. 206, ал. 1 ЗМВР е правилен, но по други съображения. От съдържанието на заповедта се установява, че служителят е възразил, че за конкретен период от време е бил в платен отпуск, при което за част от посочените в заповедта ЗМ не би могла да бъде ангажирана дисциплинарната му отговорност, освен това е посочил конкретният служител, комуто е било възложено попълването на статистическите карти, но липсват данни да е установено нарушение от негова страна. Тези доводи не са били обсъдени, не са събрани доказателства, при което не са и съобразени от ДНО, при което обоснован и правилен е изводът на съда, че заповедта е постановена и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ГДГП следва да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатено възнаграждение на един адвокат, което предвид фактическата и правна сложност на делото настоящият състав намира, че не е в завишен размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение