Решение № 2926 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13183/2008 г.

Решение № 2926 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13183/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е по реда на Глава десета, Раздел I, чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила на 27.08.2008 г. (първоначално в Административен съд - София град, откъдето е препратена по подсъдност на ВАС, откъдето пък е изпратена на МЗХ, чрез което следва да се подаде като административен орган, издал оспорения акт) жалба от Комня Николова Жекова от с. Въгларово, общ. Хасково, обл. Хасковска, против заповед № РД-46-881 / 25.07.2008 г. на Министъра на земеделието и храните, с която й е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ по подадено от нея заявление с № 94-859 / 13.02.2008 г. Жалбоподателката заявява, че не е доволна от така издадената заповед, поради което моли да бъде отменена и преписката върната на административния орган със задължителни указания за признаване правото на обезщетение. Счита заповедта за незаконосъобразна поради нарушения на материалния закон, издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и несъответстваща на целта на закона. На първо място твърди, че административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 36, ал. 1 АПК и да събере служебно доказателства за цялостно изясняване на преписката от фактическа страна, а не да позовава решението си единствено и само на представените със заявлението доказателства. Процедирайки по този начин, министъра е нарушил принципа установен в чл. 9, ал. 2 от АПК, както и разпоредбата на чл. 35 АПК - да издаде индивидуалния административен акт само когато преписката е напълно изяснена. На второ място счита, че заповедта не е мотивирана. Налице са бланкетни мотиви, които акцентират единствено и само на констатираните противоречия, без да са обсъдени другите представени доказателства. От ответника - Министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител юрисконсулт Василева е постъпило писмено Становище, в което се моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Прокурор от Върховната административна прокуратура е заявил, че няма да участва в производството по делото и съответно не е взел отношение по жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок от съобщаване на административния акт, което видно от приложената по делото обратна разписка е станало на 14.08.2008 г., при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. Със заповед № РД 46-881 от 25.07.2008 г. на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, чл. 19а, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ, във връзка с протокол № 60/28.05.2007 г. на комисия по чл. 19а, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, Министърът на земеделието и храните е отказал правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ на български граждани или техните наследници, по конкретно посочени заявления с номера, измежду които и това под № 94-859/13.02.2007 г. със заявител Комня Николова Жекова, за собственик Мара Димова. В заповедта са посочени общи мотиви, които се отнасят за всички заявления, както и конкретни, отнасящи се до отделната преписка. Общото се състои в това, че по заявленията е установено несъответствие в имената, датата и годината на раждане на бежанците, в броя и имената на децата на същите или разлика в имената на съпругата, съгласно архивните документи, от една страна и на лицата, посочени като наследодатели на заявителите, в представените удостоверения за наследници от друга. В чл. 19а, ал. 2, т. 6 от ППЗСПЗЗ законодателят е въвел изискване за представяне на удостоверение за наследници, ведно с останалите писмени доказателства. Удостоверението за наследници е предназначено да установи наследниците по закон на конкретно лице, а оттук и кръга на лицата, които могат да се ползват съгласно българското наследствено право от имуществени, лични, обществени и други отношения, принадлежащи на починалия техен наследодател. По преписките данните в представеното удостоверение за наследници и тези по архивните документи съществено се различават и по конкретно по преписка № 94-859/13.02.2007 г. със заявител Комня Николова Жекова се констатира, че името на наследодателката по удостоверение за наследници № 26/8.02.2007 г. е Мария Димова Стоева, а името на бежанката по архивния документ "Свидетелство за етническо малцинство" е Мара Димова, по мъж Стоянова. Съгласно удостоверението за наследници, наследодателката е родена на 21 януари 1901 г., а съгласно приложения архивен документ "Декларация за изселване", бежанката е родена на 15 август 1783 г. Дори да се приеме, че има техническа грешка при изписване на годината на раждане в архивния документ и вместо 1783 г. тя е 1883 г. отново има голяма разлика в годината на раждане по архивен документ и удостоверение за наследници. При тези констатирани разлики и предвид факта, че удостоверението за наследници се издава въз основа на данни от регистъра на населението в съответната общинска администрация, който е единствения източник на достоверна информация относно гражданското състояние на лицата, административният орган е приел, че не може да се установи по безспорен начин, че данните се отнасят за едни и същи лица, а оттук - че заявителите в качеството си на наследници по удостоверенията за наследници, имат правото да черпят права от патримониума на бежанците. Както се вижда от изложеното до тук, в заповедта на Министъра на земеделието и храните са изложени и фактически и правни основания, поради което възражението за немотивираност на административния акт в жалбата на Комня Николова Жекова е неоснователно. Неоснователно се явява и другото й оплакване. Жалбоподателката всъщност не оспорва констатациите на административния орган за наличие на разлика в имената на наследодателката и годината на раждане. Твърдението й за нарушение на разпоредбата на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК и на принципа, установен в чл. 9, ал. 2 от АПК се опровергава от данните по делото, а самата тя не ангажира никакви доказателства за установяване на идентичност на лицето, от което претендира да черпи права. При тези данни липсват законоустановените предпоставки за признаване право на обезщетение и отказът на Министъра на земеделието и храните се явява законосъобразен. При служебната проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият състав констатира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма, съответства на материалноправните разпоредби и на целта на закона и при постановяването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед всичко изложено, жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,