Решение № 12610 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2353/2010 г.
ВАСIII отделение27.10.2010 г.докладчик Тодор Петков
Диспозитив
Отхвърля жалбата на Сивакумар Каянтан, гражданин на Шри Ланка, против решение № 53 от 27.01.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховен административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Мотиви
Решение № 12610 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2353/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по жалбата на Сивакумар Каянтан, гражданин на Шри Ланка, против решение № 53 от 27.01.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Р България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано на жалбоподателя предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците, чрез юрк. Кулинова оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разглеждана по същество е неоснователна. Административното производство по ЗУБ е било образувано по молба с рег. № 886 от 18.09.2009 г. за предоставяне на закрила в Р България, подадена от жалбоподателя Сивакумар Каянтан, живеещ в гр. Паллай - Шри Ланка, гражданин на Шри Ланка, по народност - тамил, религиозна принадлежност - хинди. Неженен. В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденеца са проведени две интервюта на 2.11.2010 г. и на 8.01.2010 г. Пред интервюиращият орган и в присъствието на преводач от тамилски език, който е разбираем за жалбоподателя, последният е заявил, че живее в гр. Паллай, окръг Килиночи, северна Шри Ланка. Напуснал е законно страната по произход на 14.11.2007 г. с валиден шриландски паспорт и виза за Сингапур и Малайзия. В Малайзия чужденецът си загубил паспорта и започнал работа. С фалшив малайзийски паспорт пристигнал законно за Иран. От там за Турция. Целта му е била транзитно да премине през България за Румъния, но бил хванат от румънските власти, които го върнали в България. Твърди, че за пътуването си е платил 20 000 щ. д. на "пътен агент", поради което иска да работи в България. Твърди, че в Шри Ланка бил счетоводител "напреднало ниво", но не е работил по специалността. В последващото интервю на 8.01.2010 г. кандидатът е заявил, че конкретния повод да напусне Шри Ланка е заплаха за живота му. Полиция го привиквала всеки ден. Тормозили го по телефона и го заплашвали. В гр. Паллай организацията LTTE го принуждавала да се присъедини към тях. В Коломбо го тормозили от армията и полицията. В област Вани го подозирали във връзка с LTTE. Случвало се е да бъде арестуван, но не си спомнял кога и за колко време. Въз основа на фактите от изложената от Сивакумар Каянтан бежанска история, причините, поради които същият е напуснал страната по произход, както и приложната справка с вх. № 3358/6.11.2009 г. на Дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" към ДАБ при МС, е изготвено становище от началник отдел в РПЦБ - София с рег. № УП3936/13.01.2010 г. Предложено е на кандидата да бъде отказан предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по ЗУБ. На основание горното и при съобразяване материалноправните предпоставки по ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан на Сивамумар Каянтан статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила в Р България, въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От изявленията на кандидата в административното производство не може да се направи извод за наличие на законовите предпоставки по ЗУБ за нуждата от получаване на бежански статут по отношение на чужденеца. В първоначалното интервю кандидатът се е позовал на лични мотиви и общото му недоволство от обстановката в страната. В последващото интервю е изложена противоречива и неясна бежанска история, която не може да се приеме за достоверна. Кандидатът от една страна сочи, че няма или не знае да има някъде роднини (майка му е починала, а с баща му не поддържал връзка), а от друга заявява, че имал леля, която го издържала. Заявява, че многократно бил арестуван, но не си спомнял кога и за колко време. Бил заплашван, но не става ясно от кого. Бил задържан от полицията (също незнайно защо), но давал подкуп. Никъде в изявленията си не твърди, че лично той е ангажиран с определена политическа, религиозна или друга организация, от която да се направи извод, че по отношение на кандидата е налице реална заплаха за живота му, която от своя страна да обосновава основателността на молбата му за предоставяне на бежански статут. При тези обстоятелства настоящата съдебна инстанция намира, че причините поради които жалбоподателят е напуснал страната си по произход (при това доброволно) имат икономически характер, поради което изводът на административния орган за неоснователност на молбата на чужденеца в частта й относно предоставянето на бежански статут, е законосъобразен. Не е налице и основание по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От представената в съдебно заседание справка на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд II към ДАБ при МС с рег. № 3401/10.09.2010 г., става ясно, че на 19.05.2009 г. правителството на Шри Ланка официално е обявило победата над Тигри за освобождение на Тамил Елам (LTTE) и е превзело последната от контролираните от LTTE територии в северната част от страната. Според оценката на ВКБООН към момента ситуацията на сигурност в Шри Ланка е значително стабилизирана, което открива пътя за постоянно решение на положението на стотиците хиляди вътрешно-разселени лица (ВРЛ) в северните и източни части на страната. Голяма част от наложените ограничения на свободата на придвижване на ВРЛ са премахнати. Политическата обстановка е значително подобрена. Правото на религиозна свобода се зачита, като членовете на различните религиозни общности могат да практикуват свободно. Като цяло правителството зачита академичната свобода. Свободата на събиранията се зачита. Повече от 1500-те профсъюза в страната са независими и имат законно право да се ангажират с колективно договаряне. Независимостта на съдебната система е гарантирана. Правителството следва последователна политика на осигуряване на безплатно образование и здравни грижи за децата. При тези данни настоящата съдебна инстанция приема, че Шри Ланка е сигурна страна по произход, съгласно т. 8 от ДР на ЗУБ, според която "сигурна държава по произход" е държавата, в която установеният правов ред и неговото съблюдаване в рамките на демократичната обществена система не допускат осъществяването на преследване или действия на преследване и не съществува опасност от насилие в ситуация на вътрешен или международен въоръжен конфликт. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който е неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,