Решение № 3168 от 27.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Елтрейд ООД против решение 1264/05.12.2022 г. по адм. д. 360/2022 г. по описа на Административен съд София-област /АССО/. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като не е съобразено с доказателствата по делото. Възразява, че цитираното ТР2 от 2016 на ВАС не отчита разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, която е изменена пред 2019 г. и съгласно изменението, държавата и общините отговарят за вредите, причинени от отменени като незаконосъобразни подзаконови нормативни актове. Моли да бъде отменено решението на съда и претендира заплащане на разноски по делото. В съдебно заседание се представлява от адв. Баташки и навежда допълнителни аргументи за неправилност на първоинстанционното решение. Ответникът - Община Септември, е депозирала отговор на касационната жалба. В съдебно заседание - редовно призована, се представлява от адвокат Иванов. Моли да бъде отхвърлена касационната жалба и да бъде оставено в сила решението на АССО. Претендира присъждане на разноски за касационното производство и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Община Септември е подала и частна жалба срещу определение 2237/23.12.2022 г., постановено по делото, с което е оставено без разглеждане искането на страната за присъждане на разноски по делото. Моли да бъде отменено определението и бъдат присъдени разноски, съгласно приложения списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и частната жалба. Решението на съда е правилно и законосъобразно, тъй като не са били налице всички кумулативно изискуеми предпоставки. При разглеждане на делото в първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила поради липса на касационни основания по чл. 209 АПК. Определението за разноските също е правилно, тъй като е определен справедлив размер, намален съобразно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, предявен от Елтрейд ООД против община Септември с цена на иска 6244.12 лв., представляваща обезщетение за вреда за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. от платена сума, поради отменен като незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, ведно с дължимата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на претендираната сума и разноските по делото. В условията на евентуалност е предявен иск за заплащане на процесната сума като платена на отпаднало основание и подлежаща на връщане по реда на чл. 55 ЗЗД, т.е поради плащане на отпаднало основание, ведно с дължимата лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане на претендираната сума и разноските по делото. Съдът е отхвърлил предявения иск от Елтрейд ООД против Община Септември по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с цена 6244.12 лв., представляваща обезщетение по отменената незаконна Тарифа за размера на таксата за минерална вода по разрешително за водовземане на минерална вода с 01610356/03.01.2011 г. за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. Отхвърлил е и предявения иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, с цена 6244.12 лв. от Елтрейд ООД, против Община Септември, за връщане на процесната сума, като недължимо платена. Осъдил е Елтрейд ООД, да заплати на Община Септември разноски по делото в размер на 600 лв. Изложил е мотиви, че за да бъде ангажирана отговорността на общината е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт, да са настъпили вреди за гражданския субект и тези вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с отменения нормативен акт. Съдът е приел, че е налице първата от изброените предпоставки отменена като незаконосъобразна Тарифа с решение на Административен съд - Пазарджик, влязло в законна сила на 04.01.2022 г. предвид разпоредбата на чл. 194 от АПК. Допълнително е посочил, че таксата се дължи заради това, че ищецът е получил услуга и е анализирал етимологията на този институт. Дружеството е заплатило такса за това, че е ползвало предоставената му услуга за периода, предмет на исковата претенция на основание действащата Тарифа. Съдът се е аргументирал с това, че за периода от приемането до влизането в сила на отмяната на подзаконовия нормативен акт, той поражда правни последици. Следователно, не може да се приеме, че платената от дружеството дължима такса е незаконна. Мотивирал е и тезата, че ищецът не може да понесе вреди от прилагането на подзаконови норми в периода на тяхното действие, тъй като действията, извършени съобразно действащ нормативен акт, се считат за правомерни. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че като титуляр на Разрешително 01610356/03.01.2011 г. Елтрейд ООД е декларирало да заплати определени куб.м. минерална вода на стойност 0.50 лв. за кубик. Тя е и заплатена. Задължението за заплащане на водовземането на минералната вода произтича от ЗВ чл. 194, ал. 1 т.1, б. в , като съгласно § 133, ал. 10 т.1, б. а от ПЗР таксите за водовземане се определят с тарифа, приета от общинския съвет. Процесната тарифа е отменена с решението на Административен съд Пазарджик с мотива, че не е съобразена с принципа за възстановяване на разходите, поради което е приета в противоречие с материалния закон. Подзаконовият нормативен акт, съгласно чл. 195, ал. 1 АПК, се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, а то - от деня на обнародването му. По делото е установено, че таксите, които ищецът е бил поканен да заплати и е заплатил, са за периода от 01.01.2021 г. 31.12.2021 г., през който Тарифата за таксите за издаване на разрешително за водовземане и за таксите за водовземане от находище на минерална вода Варвара е действала и съобразно която е бил определен размерът на таксата за водовземане. Обнародването на съдебния акт е станало на 04.01.2022г. и от този момент нататък нормативният акт вече не е бил приложим. Настоящият състав на ВАС намира, че касационните доводи не променят правилността на направения от съда правен извод. От приемането му до отмяната, подзаконовият нормативен акт поражда валидни правни последици и не може да се приеме, че дължимите такси, платени от дружеството са незаконно или недължимо платени. Страните не спорят, че дружеството в изпълнение на разрешителното е използвало декларираното количество вода. Следователно е било длъжно да представи на общината насрещна престация за това. Въпросът какъв е следвало да бъде този размер и дали не е бил по-малък или по-голям от реално направеното плащане би могъл да се разреши, ако дружеството беше оспорило липсата на действия по чл. 195, ал. 2 от АПК на Общинския съвет гр. Септември да уреди служебно правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем. В настоящия случай обаче, невярно е твърдението на ищеца и настоящ касатор, че извършеното от него плащане за използваното количество вода е незаконно. Ако дружеството счита, че заплатената от него сума следва да му се върне, това ще означава, че за посочения период то е ползвало минералните води безвъзмездно. Това би било нарушение на разпоредбата на чл. 194 от Закона за водите, която изисква за правото на използване на водите да се заплащат такси както за води и водни обекти публична държавна собственост, така и за публична общинска собственост. Дори и да бъде приета нова Тарифа, с нов размер на дължимите такси, тя ще важи занапред, но не и за изминалия период, за който таксите са платени. С това в конкретния случай, не са налице предпоставките за реализиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разглеждането на иск по чл. 55 ЗЗД, е било недопустимо. Съгласно чл. 210, ал. 1 ГПК, ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. В случая съдът е допуснал в едно производство съединяване на искове, които се разглеждат по различен процесуален ред. Искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е подсъден на административния съд и при неговото разглеждане се следва реда на АПК. Искът по чл. 55 ЗЗД се разглежда от общите съдилища по реда на ГПК. С това процесуално действие административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което решението в частта на отхвърления иск по чл. 55 ЗЗД следва да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено. Подадената частна жалба от Община Септември е основателна. На първо място, по делото е имало представен списък по чл. 80 от ГПК, следователно изводът на АССО за недопустимост на искането е неправилен. На второ място, по делото е представен документ за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Съгласно Наредба 1/09.07.2004 г. към момента на сключване на договора за процесуално представителство, минималният размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция е 642 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата. С оглед на липсата на каквито и да било усложнения по спора, възнаграждение в размер на 1200 лв. може да се приеме за прекомерно. Предвид това, обжалваното определение следва да бъде отменено и спорът за разноските да бъде решен по същество с присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 642 лв. За настоящата инстанция и след изменението на Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 4.11.2022г. минималното възнаграждение е 942 лв. С оглед направеното възражение за прекомерност и при изложените вече съображения същото следва да бъде намалено до определения в наредбата минимум като бъде присъдена допълнително държавна такса в размер на 30 лв. за направените по частната касационна жалба разноски. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,