Решение № 10005 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12315/2008 г.

Решение № 10005 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12315/2008 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба (неправилно наименована като жалба) от и. д. председател на Софийски районен съд срещу решение № 385/29.04.2008 г. по адм. д. № 328/2008 г. на Административен съд - София-град, I отделение, 18 състав. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отменил оспореното пред него свидетелство за съдимост рег. № 125025 от 11.12.2007 г., издадено от Бюро за съдимост при Софийски районен съд. Приел, че същото като индивидуален административен акт е издадено незаконосъобразно, в нарушение на Наредба № 1 от 24.01.2000 г. за организацията и работата на бюрата за съдимост (отм.), тъй като е вписано осъждане - присъда по нохд № 274-80/1980 г. на СРС в сила от 26.02.1080 г. за деяние извършено от Панайот Рандев, което със Закон за амнистия от 7.07.1981 г. е амнистирано. Съдът уважил и предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ от Панайот Рандев в размер на 1000 лв. за претърпени неимуществени вреди във връзка със свидетелството за съдимост и посоченото в него осъждане. Съдът отменил свидетелството за съдимост и върнал делото като преписка на административния орган за издаване на такова със законоустановено съдържание. В настоящата касационна жалба като отменително основание се навежда довод за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като обжалваното свидетелство за съдимост не съставлява индивидуален административен акт, а справка за съдимост, с оглед целите на издаването му - за нуждите на съдебно производство. Касационната жалба е неоснователна. Към датата на издаване на свидетелството за съдимост, рег. № 125025 от 11.12.2007 г. действащ е подзаконов нормативен акт, а именно Наредба № 1 от 24.01.2000 г. (отм.) с ДВ, бр. 24 от 4.03.2008 г. В гл. пета, озаглавена Свидетелства за съдимост и справки за съдимост, изрично се прави разлика между двата акта, издавани от Бюрата за съдимост в Р България. Изрично е подчертана и разликата за издаването им - по молба на физическото лице искащо свидетелство за съдимост, и, по искане на съответния орган за издаване на справка за съдимост по чл. 28 от Наредбата. Направеното възражение от касатора, че не съществува разлика между тях е неоснователно. Правилно съдът е приел, че издаването на свидетелство за съдимост по молба на физическо лице съставлява искане за административна услуга - за издаване на индивидуален административен акт, с който се удостоверяват факти с правно значение, по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от ДР на Закона за администрацията. В издаденото свидетелство за съдимост се отразява изричното волеизявление на административния орган, с което непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на отделни граждани, по смисъла на чл. 21 АПК. Обжалваното свидетелство за съдимост е издадено незаконосъобразно. Описаната в него присъда, наложена на Панайот Рандев безспорно е за умишлено престъпление, но му е наложено наказание под една година и съобразно Закона за амнистия от 7.07.1981 г., престъплението за което е бил осъден е амнистирано и не е следвало да се вписва, още по-малко да се прави отметка, че е "амнистиран", което е в нарушение на чл. 31, ал. 2 от Наредбата. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,