Решение № 8464 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3066/2009 г.

Решение № 8464 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3066/2009 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Министъра на здравеопазването срещу решение от 13.11.2008 г. на Софийски градски съд, административно отделение, по адм. дело № 4791/2006 година. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Столична РИОКОЗ, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Заинтересованата страна "Акватрейд - 2004" ООД не изразява становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законния срок. За да се произнесе по съществото й, като прецени доводите и възраженията на страните и данните по делото, прие за установено следното: С обжалваното решение СГС е отменил заповед № РД 15-2596 от 18.10.2006 г. на главния държавен здравен инспектор, с която на основание чл. 97, ал. 1 от АПК, чл. 28, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ) във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) е отменил като незаконосъобразна заповед № КХОХ-264/31.08.2006 г. на директора на СРИОКОЗ за спиране временно експлоатацията на обект - склад за минерална вода, с наемател "Акватрейд - 2004" ООД като незаконосъобразна. Съдът е приел, че съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗХ официалният контрол върху храните се провежда от компетентните органи на държавния здравен контрол по ЗЗ. В чл. 12, ал. 1 от ЗЗ е разписано, че органи на държавния здравен контрол са главният държавен здравен инспектор на РБ, регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) и Националният център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ). Според регламентираните в чл. 14, ал. 1 от ЗЗ правомощия на главния държавен здравен инспектор на Р България, той осъществява методическо ръководство и контрол, организира и ръководи държавния здравен контрол. При тази нормативна уредба, съдът е извел извод, че главният държавен здравен инспектор се явява непосредствено по-горестоящ административен орган на СРИОКОЗ и разполага с компетентността да се произнася по реда на чл. 97 от АПК относно законосъобразността и целесъобразността на издаваните индивидуални административни актове от директора на СРИОКОЗ. Производството пред държавния главен инспектор, приключило с издаване на оспорената заповед е образувано по жалба на Надежда Стоянова Кирилова в качеството й на управител на "Акватрейд - 2004" ООД срещу заповед № КХОХ-264/31.08.2006 г. на директора на СРИОКОЗ, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка - спиране временно на експлоатацията на обект"склад за минерална вода". С акта по чл. 98, ал. 2 от АПК заповедта на директора на СРИОКОЗ е отменена поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването й. При тези фактически и правни обстоятелства, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма и спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. След като е обсъдил данните по административната преписка е счел, че заповедта на директора на СРИОКОЗ, с която е наложена обсъжданата ограничителна мярка на заинтересованата страна е законосъобразна и при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както неправилно е приел горестоящия административен орган. С оглед на тези съображения, съдът е постановил обжалвания резултат. Съдебното производство е образувано по жалба на директора на СРИОКОЗ срещу решението на по-горестоящия административен орган. Жалбата е подадена чрез административния орган до съда на 27.10.2006 г., съдебното производство е образувано на 7.11.2006 г. и съгласно § 4, ал. 1 от АПК са били приложими правилата на Закона за административното производство (отм.). Както в чл. 35, ал. 1 от ЗАП (отм.), така и в чл. 147, ал. 1 от АПК е предвидено че право да оспорят административния акт пред съда имат засегнатите граждани и организации, а прокурорът може да подаде протест. В разглеждания случай жалбата е подадена от административния орган, подчинен на органа, издал оспорената заповед. За него не е налице правен интерес от оспорването й, тъй като с акта не се засягат негови права и законни интереси, не поражда задължения и съответно не рефлектира неблагоприятно в правната му сфера. В закона не е предвидена правна възможност за административния орган, издал първоначалния административен акт да обжалва пред съда акта на горестоящия административен орган, с който се произнася по жалбата на засегнатите лица, независимо от крайния резултат, т. е. дали актът ще бъде отменен и постановен друг по съществото на спора или отменен и върнат на административния орган за ново произнасяне по въпроса. Това е така, защото горестоящият административен орган действа в качеството на контролно-отменителна инстанция и с решението си се произнася по целесъобразността и законосъобразността на акта на йерархично подчинения орган, но възникналите от акта права и задължения са за адресатите на същия, респ. засегнатите граждани и организации. Авторът на първоначалния акт не е страна в това производство, няма засегнати, респ. придоби права от същия и при отсъствие на материалноправна легитимация съответно не разполага и с процесуална легитимация да го оспори пред съда. Този извод следва и от общата клауза за обжалваемост на административните актове на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България и действащия към настоящия момент текст на чл. 126 от АПК, съгласно които съдебното оспорване на административни актове е средство за решаване на административноправни спорове между граждани и юридически лица, от една страна и администрацията, от друга, а не между органите на държавната изпълнителна власт. По аргумент от чл. 35, ал. 1 ЗАП (отм.) и чл. 16, ал. 1 от АПК законодателят е предоставил единствено на прокурора правомощието да следи за спазване на законността в административния процес, включително като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове. Ето защо, в случаите, когато овластеният орган преценява акта, издаден от горестоящ административен орган, като противоречащ на закона, той може да използва възможността да уведоми прокурора, който да упражни правата си по чл. 16 АПК, но няма възможност самостоятелно да сезира съда. Предвид изложеното, първоинстанционния съд неправилно е разгледал по същество подадената от СРИОКОЗ жалба срещу заповедта на главния държавен санитарен инспектор, издадена в качеството му на горестоящия административен орган за жалбоподателя, вместо да констатира, че същата е процесуално недопустима. При положение, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба, обжалваното решение е недопустимо. Съгласно чл. 209, т. 2 от АПК решението следва да се обезсили и се прекрати производството по делото. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,