Решение № 8270 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3079/2010 г.

Решение № 8270 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3079/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Божидар Симеонов Петров и Александър Симеонов Петров от гр. София против решение № 76 от 08.12.2009 г., постановено по адм. д. № 5906/2009 г. на Административен съд- София град. Поддържа оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба не съдържа конкретни оплаквания във връзка с наведените касационни основания. Ответникът по касационната жалба - - заместник областен управител на област София не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в сока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С решението, подложено на касационно обжалване, Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на касационните жалбоподатели против отказа на заместник областния управител на област София да уважи искането за обезщетение по реда на ЗОСОИ, вх. № 97//27/17.02.2005 г. с компенсаторни записи за имот, находящ се във вилна зона "Килиите", кв. Княжево, пл. № 2, представляващ път от 900 кв. м., между кв. 25 и 26. Съдът е приел, че изричният отказ, обективиран в писмо № 92/27 от 20.07.2009 г. е законосъобразен индивидуален административен акт, издаден е от компетентен орган - заместник областен управител на област София, с надлежно делегирани правомощия да се произнася по заявления по ЗОСОИ, волеизявлението е обективирано в писмена форма, не са нарушени административнопроизводствените правила, актът съответства на приложимия материален закон - чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ. Административният орган е мотивирал отказа си да обезщети с компенсаторни записи заявителите за посочения имот, относно когото водените искове по чл. 7 от ЗВСВОНИ са отхвърлени с влезли в сила решения, с изтичане на преклузивния срок по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ. Административният съд е приел, че отказът е материално законосъобразен, не е бил спазен срокът за подаване на заявление - два месеца от влизане в сила на решението, с което искът по чл. 7 от ЗВСВОНИ е отхвърлен. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства за водените от жалбоподателите искове, всички с правно основание чл. 7 от ЗВСВОНИ. Изводите за неспазване на преклузивния по своя характер срок по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ за заявяване на претенция за обезщетение, почиват на приетите за установени релевантни факти относно момента на влизане в сила на съдебните решения. За процесния имот, който е бил част от закупен през 1934 г. от наследодателката на жалбоподателите недвижим имот са водени няколко съдебни производства по искове с правно основание чл. 7 от ЗВСВОНИ, като всички са отхвърлени с решения на Софийски районен съд. Решенията са обжалвани пред Софийски градски съд като въззивна инстанция и са оставени в сила. Молбите за преглед по реда на надзора, подадени на осн. Чл. 225, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс /отм/, вр. С § 153 от ПЗР на ЗИД ГПК /отм./ са оставени без уважение. Производството по молба за преглед по реда на надзора не е форма на инстанционен контрол върху съдебните решения, в каквато насока са и мотивите на Административен съд София град. Цитирани в обжалваното съдебно решение, представените в преписката решения на Софийски районен съд и Софийски градски съд сочат, че най-късно постановеното решение на въззивна инстанция е от 2003 г. - решение от 2.01.2003 г. по гр. д. № 175/1999 г. Заявлението за обезщетение по реда на чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ е подадено значително след изтичане на двумесечния срок, посочен в цитираната норма, поради което следва да се приеме, че същият е изтекъл и, поради неговия преклузивен характер, е погасил правото на обезщетение. Решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила.