Решение № 184 от 13.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 38/2010 г.

Решение № 184 от 13.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 38/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 1 НПК е образувано по касационни жалби на подсъдимите А. Т. С. и И. А. Г. против въззивна присъда № 246 от 17.11.2009 г. постановена по ВНОХ дело № 386/2009 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия А се твърди че е осъден въз основа на предположения и на доказателства, събрани в нарушение на процесуалните правила. В условията на алтернативност се иска присъдата да бъде отменена и да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на досъдебното производство, или да бъде изменена и наказанието намалено по размер. В жалбата на подсъдимия И. А. Г. се твърди, че присъдата е постановена при наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК, като се излагат съображения, че е осъден за деяние, което не е престъпление поради отсъствие на пряк умисъл като форма на вината и за явно несъотвествие на наказанието с конкретното му участие в престъплението, обществената му опасност и данните за личността му. В условията на алтернативност се иска присъдата да бъде отменена и да бъде оправдан или да бъде изменена и наказанието намалено по размер. В съдебно заседание жалбоподателите поддържат жалбите се. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че двете жалби са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалвания съдебен акт, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 97 от 18.06.2009 г. постановена по НОХ дело № 510/2007 г. Хасковският окръжен съд е признал подсъдимия И. А. Г. за виновен в това, че на 30.06 - 1.07.2004 г. на ГКПП "Връшка чука", действайки като извършител в съучастие с подсъдимите Т. А. Т. и А. Т. С. - помагачи, с товарен автомобил управляван от Д. В. С. направил опит да пренесе през границата на страната, без знанието и разрешението на митниците високорисково наркотично вещество хероин с общо нетно тегло 23,460 кг на стойност 2 111 400 лв, като предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък, а деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 242, ал. 4 пр. 1 във вр. с ал. 2 пр. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, чл. 18, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК го е осъдил на десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и глоба в размер на 100 000 лв и в това, че по същото време на територията на Пловдивска и Видинска области, действайки като съизвършител, в съучастие с подсъдимите Т. Т. и А. С., без надлежно разрешително държал с цел разпространение в товарен автомобил високорисково наркотично вещество в големи количества - 23,460 кг. хероин на стойност 2 111 400 лв, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2 изр. 1 във вр. с ал. 1 пр. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв. На основание чл. 23, ал. 1 НК му е определил общо наказание десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоба в размер на 100 000 лв Съдът е признал подсъдимия А. Т. С. за виновен в това, че на 30.06 - 1.07. 2004 г. на ГКПП "Връшка чука", действайки като помагач, в съучастие с подсъдимите И. А. Г. - извършител и Т. А. Т. - помагач, с товарен автомобил, управляван от Д. В. С., направил опит да пренесе през границата на страната, без знанието и разрешението на митниците високорисково наркотично вещество- хероин с нетно тегло 23,460кг. на стойност 2 111 400 лв, като предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък, а деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 242, ал. 4 пр. 1 във вр. с ал. 2 пр. 1, чл. 20, ал. 4, чл. 18, ал. 1 и чл. 55, ал. 1т. 1 и 2 НК го е осъдил на десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието и глоба в размер на 100 000 лв. С присъдата съдът е признал за виновен и осъдил подсъдимия Т по предявените му обвинения по чл. 242, ал. 4, пр. 1 във вр. с ал. 2 пр. 1 НК на десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 100 000 лв и по чл. 354а, ал. 2 изр. 1 във вр. с ал. 1, пр. 1 НК на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв. На основание чл. 242, ал. 7 НК и чл. 354а ал. 6 НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението - високорисково наркотично вещество хероин с нетно тегло 23,460 кг. На основание чл. 242, ал. 8 НК е отнел в полза на държавата превозното средство послужило за превозването на контрабандата- товарен автомобил подробно индивидуализиран в диспозитива на присъдата. С присъда № 246 от 17.11.2009 г. постановена по ВНОХ дело № 386/2009 г. Пловдивският апелативен съд е отменил присъдата в частта, с която подсъдимият И. А. Г. е признат за виновен в това, че на 30.06- 1.07.2004 г. на територията на Пловдивска и Видинска области, действайки в съучастие като извършители с подсъдимите Т. Т. и А. С., без надлежно разрешително държал в товарен автомобил и прикачено към него ремарке високорисково наркотично вещество в големи количества- 23,460 кг. хероин на стойност 2 111 400 лв. и осъден по чл. 354а, изр. 1, пр. 1 НК на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв и в частта, с която по реда на чл. 23 НК му е определено общо наказание и вместо нея е постановил нова присъда, с която го е оправдал по това обвинение. Изменил е присъдата в частта относно наложените наказания за престъпленията по чл. 354а, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, пр. 1 НК на подсъдимите Т. А. Т. и А. Т. С., като е намалил размерите на наказанията лишаване от свобода на по две години и шест месеца и не им е наложил наказанията глоба. Потвърдил е присъдата в останалата част. По жалбата на подсъдимия А: Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. То се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствените източници, довели до осъждането му без обвиненията да са доказани от обективна и субективна страна. В този смисъл са изложените в жалбата и в съдебно заседание съображения, че е осъден в нарушение по чл. 303, ал. 2 НПК, защото при установяване на правнорелевантните факти първоинстанционният съд е нарушил правилата за формиране на вътрешното си убеждение, като не е изследвал обективно, всестранно и пълно всички данни по делото, изградил е изводите си за виновност при опорочени доказателствени средства и е заменил липсата на доказателства с недопустими предположения. Въззивната инстанция, като е възприела този неправилен подход на решаващия съд, е допуснала същите нарушения. С тези съображения по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. 14, чл. 105, ал. 2 чл. 107 и чл. 303 НПК. Такива нарушения, довели до незаконосъобразно потвърждаване на присъда в частта по осъждането му, по делото не са допуснати. Производството пред Пловдивския апелативен съд е образувано по жалби на подсъдимите, като от подсъдимия С са поддържани доводи за необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост. В съответствие с правомощията си и като е преценил за основателен довода на защитата, че събраните в първата инстанция доказателства не са достатъчни за изясняване на правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, въззивният състав е провел съдебно следствие, при което е събрал поисканите доказателства. Подходил е обективно към анализа на доказателствените материали, като при точно спазване на процесуалните правила е проверил допустимостта, достоверността и достатъчността на всички доказателства и доказателствени средства, както и тяхното отношение към основните факти включени в предмета на доказване. Анализирал е цялата верига от свидетелски показания, установяващи факти от момента на набавянето на превозното средство и правоспособен водач, който да го управляват, осигуряването на непрекъснат контрол над последния, поставянето на наркотика в тайника до разкриването на деянието. Мотивирано е приел, че макар в по-голямата си част доказателствата да са коствени, са свързани с предмета на доказване и преценени в тяхната съвкупност водят до единствено възможния извод, че подсъдимият е участвал в осигуряването на превозното средство и поставянето на наркотика в тайника с цел да бъде превозен през границата на страната без разрешение на съответните митнически власти и го е държал до пристигането на границата. Като е потвърдил присъдата в тази част не е нарушил забраната за осъждане на подсъдимия само ако обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. Основен аспект при оспорване авторството на деянието подсъдимият е поставил пред решаващите инстанции върху опорочаване на процедурата по изземването на дактилоскопните следи открити върху три от пакетите с наркотик при извършване на процесуално следственото действие "оглед на местопроизшествието" в момента на разкриване на контрабандата и тяхното изследване. Съдилищата са обсъдили довода му, че изземването и изследването на следите е опорочено, като първоинстанционния съд на л. 28-29 от мотивите към присъдата му е отговорил и мотивирано го е отхвърлил като неоснователен, а въззивната инстанция на л. 16 от мотивите към решението е възприела този извод. Обосновано е прието, че процесуалният ред по изземване на дактилоскопните следи не е опорочен, две от тях са били годни за идентифицирани, изследвани са от специалисти притежаващи необходимите експертни знания, като вещото лице К. в своето писмено заключение, потвърдено в съдебно заседание, по категоричен начин е установило, че една от тях е оставена от този подсъдим. Тя, както и втората следа, за която е установено, че принадлежи на неговия син- под. Тихомир Т., е могла да бъде оставена само при досег с пакетите хероин. Логически е извода, че това е извършено при поставянето им в тайника, защото двамата не са придружавали товара след потеглянето на автомобила. При приетите от кредитираните доказателства фактически констатации, че през месец май 2004 г. подсъдимите Т. и С. осигурили подходящо МПС, което за да не бъде свързано с тях регистрирали на чуждо име, мотивирали подсъдимия Г да работи за тях, като го управлява в чужбина с пълномощно с цел закупуване на леки автомобили, при три курса контролирали и направлявали маршрута му, преди четвъртия курс поставили инкриминираните пакети с наркотично вещество "хероин" в предварително изработени в платформата тайници, наели като водач за този курс Д. С., на когото заплатили курса за придобиване на необходимата квалификация и обяснили, че ще пътува с под. Г. за да бъде обучен, при извършена щателна митническа проверка на ГКПП "Връшка чука тайниците били открити и в тях били намерени 46 броя пакети съдържащи бяло прахообразно вещество и поръсени отгоре с червен пипер, материалният закон е приложен точно и деянието на С. е квалифицирано като престъпления по възведените обвинения. Налице са всички съставомерни признаци от съставите на двете престъпления, които независимо от еднаквия им предмет- наркотични вещества, засягат различни обществени отношения, в единия случай свързани с установения в страната митнически режим за внос и износ на наркотични вещества, а в другия- с народното здраве. При общност на умисъла и разпределяне на ролите, всеки от тримата подсъдими е извършил конкретни действия, насочени към осъществяване на контрабандното пренасяне на наркотика. Подсъдимият С. не само е знаел за наркотика, в тайника на автомобила, но е участвал в поставянето му там, като част от дейността по пренасянето му през границата на страната. При съучастническата дейност не е необходимо всеки от съучастниците да участва във всички елементи от изпълнителното деяние. За съставомерността на престъплението по чл. 242 НК не е необходимо той лично да упражнява фактическа власт върху предмета на престъплението в момента на преминаване на границата, поради което неоснователно се поддържа, че деянието му е несъставомерно. Вещта се намира в негова фактическа власт и когато обективно се държи от друг съучастник, съобразно ролята на всеки един от тях. Държането е осъществено с укриването на наркотика в автомобила на дееца, извършено с цел да бъде пренесен, независимо, че автомобила е предоставен за управление на друг съучастник и лично не го е придружавал. С тези действия е осъществено и държането на наркотика с цел разпространение на територията на страната. Действията му обективират прекия умисъл като форма на вината. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК е неоснователно. Наказанието е средство за постигане целите по чл. 36 НК. За да реши какъв обем наказателна принуда да бъде упражнен по отношение на подсъдимия съдът следва да прецени по какъв начин тези цели биха се постигнали най-пълно. По делото тази преценка е направена още от първоинстанционния съд, който е отчел относителната тежест на всички обстоятелства от значение за определяне размерите на наказанията. Не само е приел наличието на обстоятелства, които смекчават наказателното положение, но е преценил, че за престъплението по чл. 242, ал. 4 пр. 1 НК, приключило във фазата на опита, наказанието следва да бъде индивидуализирано под най-ниския предел, предвиден в особената част на НК, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от същия. Въззивната инстанция допълнително е смекчила наказателното му положение, като е индивидуализирало и наказанието за другото престъпление при тези условия и не е наложила комулативно предвиденото наказание глоба. На приетите по делото смекчаващи обстоятелства чисто съдебно минало, добри характеристични данни и процесуално поведение, на които жалбоподателят в настоящата инстанция основава искането си за намаляване на санкциите, не може да се отдава по-голямо значение. Всички те касаят обществената опасност на дееца. През призмата на извършеното деяние, а деецът се характеризира и посредством него, не дават основание за извод, че е личност с ниска степен на обществена опасност, по отношение на която поправителното и превъзпитателното въздействие по чл. 36 НК би се постигнало с налагане на по-малки по размер наказания. Подсъдимият не сочи някакъв материален мотив за участие в организираната престъпна дейност. Развивал е легален бизнес, който му е осигурявал определен жизнен стандарт, но въпреки това е взел решение и е участвал в организирания канал за превоз на наркотика. Нещо по-вече, както е приела още първата инстанция, като мъж в зряла възраст, не само не се е възпротивил при извършване на деянието, но е въвлякъл в престъпната дейност и своя син. Не се е поколебал да използва в престъпната схема и неподозиращи същността на развиваната дейност младежи, като е използвал материалните им затруднения. Допълнителното намаляване на наказанията би довело до явното им несъответствие със степента на обществената опасност на деянията. Тя по начало е отчетена от законодателя при определяне на границите, в които наказанието може да бъде индивидуализирано, но конкретно извършеното разкрива по висока степен на обществена опасност с оглед количеството на предмета на престъплението и паричната му равностойност. Неоснователен е довода, че при индивидуализацията на наказанието не е съобразена формата на съучастие. Законодателят предвижда еднаква наказателна отговорност за всеки от съучастниците, при отчитане на конкретното му участие в задружната престъпна дейност. В конкретния случай неговото участие в инкриминираната дейност по чл. 242, ал. 4, пр. 1 НК е значително, защото той е поставил наркотика в тайника на автомобила и е участвал в разработването на канала по доставянето му до потребителите в Западна Европа. По жалбата на подсъдимия И: Жалбата е неоснователна. Оплакването на жалбоподателя за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. То се мотивира с осъждането му за деяние, което е несъставомерно поради отсъствие на субективния елемент от състава му. В този смисъл са изложените съображения, че поставянето на наркотика в автомобила е извършено без негово знание и съгласие. Те са идентични с обясненията му при разпита в съдебно заседание пред първоинстанционния съд и с оплакванията против правилността на присъдата. Първоинстанционният съд е обсъдил обясненията му, които са основен източник на доказателства и мотивирано ги е отхвърлил в тази част. Въззивната инстанция, след като е преценила, че правилата за формиране на волята на решаващия съд са спазени и правилно са решени въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1-3 НПК, не е имала основание за направи различни изводи за съставомерността и наказателната му отговорност, в частта касаеща престъплението по чл. 242 НК в поддържания от него смисъл. В мотивите на въззивното решение е възприела фактическите констатации и правните изводи на решаващия съд в тази им част. При цялостната служебна проверка на присъдата е преценила, че незаконосъобразно деянието му е квалифицирано като две отделни престъпления и го е оправдала по обвинението по чл. 354, ал. 2 НК. Касационната проверка за правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на фактическите констатации на решаващия съд, установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. По делото вътрешното съдийски убеждение за фактите, включени в предмета на доказване по отношение на съучастническата му дейност по контрабандиране на наркотичните вещества не е опорочено, защото изводите му се основават на съвкупния анализ на събраните по надлежния процесуален ред доказателствени материали, без нито едно от тях да е пренебрегнато или съдържащите се в него фактически данни да са извратени. Налице са достатъчно подробно анализирани доказателства, от които са приети фактическите констатации, че в процеса на извършване на предходните курсове в чужбина с цел закупуване на леки автомобили е разбрал каква е същинската дейност на неговите работодатели, че те постепенно са му гласували доверие, като при последното пътуване вече е знаел какво и къде следва да превози и не се е наложило да бъде контролиран. Съобразно действителното им съдържание са оценени показанията на свидетелите Ц, Г. К., Д. Д., С. А., К. С. К. и М. Всеки от тях е установил фактите, които лично е възприел относно извършените пътувания. Те кореспондират и с обясненията на под. Г., който подробно е описал пътуванията си, макар да е поддържал, че не е знаел какво превозва. Съдилищата мотивирано са отхвърлили обясненията му в тази част, като са изложили убедителни съображения. При приетите от кредитираните доказателства фактически обстоятелства, материалният закон е приложен точно в частта по осъждането му. Налице са всички съставомерни признаци от обективния и субективен състав на престъплението по чл. 242, ал. 4 пр. 1 НК. Законосъобразен е извода, че е действал виновно при пряк умисъл като форма на вината. Извън довода за осъждането му без да е доказан субективният елемент от състава на престъплението, жалбоподателят не поддържа други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК е неоснователно. При индивидуализацията на наказанието е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК, в това число и тези на които основава искането си за смекчаване по касационен ред на санкцията. Още първоинстанционният съд не само е приел наличието на обстоятелства, които смекчават наказателното положение, но е преценил, че те правят несъразмерно тежко и най-лекото предвидено за престъплението наказание и затова го е индивидуализирал под предвидения за престъплението минимум. Определеното за изтърпяване наказание от десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 100 000 лв е съответно на степента на обществената опасност на деянието, която точно е преценена като завишена, на степента на обществената опасност на дееца, с оглед събраните характеристични данни, конкретното участие в престъплението и мотивите, които са го ръководили. Необходимо и достатъчно е за постигане на целите по чл. 36 НК. Без неговото конкретно участие престъплението не би могло да бъде осъществено, поради което неоснователно се поддържа, че действителната му роля е по-малко в сравнение с тази на съучастниците му. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на присъдата на Пловдивския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК