Решение № 5550 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2141/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Националната експертна лекарска комисия против Решение 25728/03.12.2024 г. на Административен съд София град по адм. дело 7217/2024 г., с което съдът е отменил Експертно решение 91119/07.06.2024 г. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно съдови заболявания, в частта с която на освидетелстваното лице е определен срок на инвалидност и чужда помощ 3 години, вместо пожизнен, върнал е административната преписка на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно съдови заболявания за ново произнасяне, съгласно дадените от съда указания по приложението на материалния закон и е осъдил органа за разноски. Изложените в жалбата възражения сочат на неправилност на първоинстанционното съдебно решение, като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Жалбоподателят моли съдът да отмени първоинстанционното съдебно решение и да отхвърли оспорването. Ответниците по касация С. А. В. майка и законен представител на Т. С. К., редовно призована, не се явява и не се представлява, ТЕЛК към МБАЛ "Национална кардиологична болница" ЕАД, редовно призована, не се представлява, РУ "Социално осигуряване" - София, редовно призовано, не изпраща процесуален представител, Агенция за хората с увреждания, редовно призована, не изпраща процесуален представител, РД "Социално подпомагане" - София, редовно призована, не се представлява, не изразяват становище. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност и обоснованост на обжалваното решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд и по жалба от С. А. В., майка и законен представител на малолетния Т. С. К., е било Експертно решение 91119/07.06.2024 г. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно съдови заболявания, в частта с която на освидетелстваното лице е определен срок на инвалидност и чужда помощ 3 години, вместо пожизнен. От фактическа страна съдът е приел за установено, че с Експертно решение 91959 от зас. 208 от 31.10.2023 г. на малолетния Т. К. са определени 64 % трайно намалена работоспособност с пожизнен срок на определения процент, с водеща диагноза [заличен текст] /неуточнен/, [заличен текст]. Също така е отразено, че състоянието до експертизата е 100 % ТНР. Това експертно решение е било обжалвано пред НЕЛК, която при констатиране на описаните заболявания е отменила решението на ТЕЛК и е определен краен процент на ТНР- 100%, но със срок 3 години, в която част именно е оспорването в настоящето производство пред АССГ. След осъществения контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт по чл. 168, ал.1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, първоинстанционният съд приема, експертното решение е незаконосъобразен административен акт, поради което го отменя. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че процесното ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен орган по чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето, действащ в законен състав, в кръга на неговите правомощия, мотивирано е в съответствие с изискванията на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ,както и, че актът е издаден в установената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, като спор между страните по тези въпроси няма. Неправилно и в нарушение на чл. 171, ал. 2 и 4 АПК съдът не е изяснил делото от фактическа страна. В мотивите на ЕР на НЕЛК ясно е посочено, че именно с оглед на недефинитивния характер на заболяването [заличен текст], се определят три години ТНР и на основание чл. 69, ал.5 от НМЕ. В нарушение на изискването за служебно начало в съдебния административен процес съдът не е разпределил доказателствената тежест на страните, тъй като съгласно чл. 69, ал.1 от НМЕ срокът на инвалидността е от една до три години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване, но според ал. 5 при множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни, срокът на инвалидността се определя съгласно ал. 1.Според ал. 4 на същия член при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване се определя пожизнен срок на инвалидността. Пожизненото определяне на срока на ТНР в конкретната хипотеза се дефинира и от правилото на чл. 69а. ал.1 и ал. 2 от НМЕ. Съгласно първата алинея изключение от случаите по чл. 69, ал. 5 се допуска при множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни, но лицето иска да бъде освидетелствано/преосвидетелствано само по отношение на тези от тях, които са дефинитивни състояния. В тези случаи лицето може да представи към заявлението-декларация по чл. 56, ал. 1 от правилника медицински документи, съдържащи резултати от медико-диагностични изследвания и консултации, свързани само с увреждания, които са дефинитивни състояния. В тези случаи се определя пожизнен срок на инвалидност. Предвидено е в ал. 2 преосвидетелстване на лицата по ал. 1 да може да се извърши по тяхно искане или по искане на контролните органи на медицинската експертиза. Първоинстанционният съд е следвало да укаже на жалбоподателя, да представи доказателства, че е отправил искане по чл. 69а, ал.2 от НМЕ до компетентния орган, респ. да посочи на ответната страна, че следва да представи доказателства, че не са налице основания за преосвидетелстване на лицето по чл. 69а от НМЕ. За изясняване на обстоятелството дали спрямо Т. С. К. от медицинска гледна точка може да се приложи правилото на чл. 69а, ал.1 от НМЕ и да се определи пожизнен срок на инвалидност, съдът е трябвало да допусне и изслушването на съдебно-медицинска експертиза, което не е сторил. Налага се извод, че обжалваното решение се явява неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да се отмени, а предвид забраната за фактически установявания /чл. 220 АПК/ и основанията по чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане, при което да се приложи чл. 171, ал. 2 АПК. Разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,