Решение № 130 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4903/2017 г.

Решение № 130 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4903/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Д. Б., подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 27 от 03.02.2017 г. по адм. д. № 511/2016 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № РД-14-1860 от 29.09.2016 г. за прилагане на принудителна административна мярка издадена от началник на Областен отдел "Автомобилна администрация"-П. за спиране от движение за срок от шест месеца, чрез сваляне на табела с регистрационен номер ***** и отнемане на свидетелство за регистрация част II № 006732531 на лек автомобил марка "С. И." с рег. № ***** негова собственост. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не обсъдил доказателствата по делото и възраженията на страните, от показанията на свидетелите се установило, че жалбоподателят не е извършил нарушение. Жалбоподател е пенсионер с инвалидност, налагало му се е да работи допълнително като охранител и да взема пари на заем. Мястото му на работа е в гр. Р., близо до гарата. На посочената дата бил на ж. п. гарата и негов приятел, св. Д., който познавал от работата му като районен инспектор в полицията го помолил да закара четирите лица до ул. "П." и той се съгласил, тъй като неговият път бил натам където живеят посочените лица. Ответната стрна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок на 16.02.2017 г., при връчено съобщение за решението на 13.02.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли дадената жалба съдът е приел, че от собственоръчно написаното писмено обяснение на Б. се установява, че е качил в колата си четирима непознати, които го помолили да ги закара до махалата, като им казал, че горивото му струва два лева. Те се съгласили и той ги закарал. В този смисъл са писмените обяснения и на четиримата пътници във автомобила. От сведение на В. Я. се установява, че на 28.09.2016 г. тя заедно със сестра си Б. Г., дъщеря си З. Н. и синът си Р. Н. са се връщали с влака от с. Г. На ж. п. гарата в гр. Р. видели въпросния автомобил и синът й Р. попитал шофьора дали ще ги закара до махалата. Шофьора казал, че курса ще струва общо за четиримата два лева. Закарал ги и тя му платила два лева, за което не и е даден никакъв документ. От обяснението на Б. П. и З. Н. се установява фактическата обстановка описана по-горе при качването в автомобила, така и относно уговорката за заплащане за возенето, както и това, че са видяли как В. Я. дава два лева на водача на автомобила, за което той не й е дал документ. От обяснението на Р. Н. се установява фактическата обстановка при качването в автомобила, както и това, че и друг път е ползвал услугите на жалбоподателя. Приел за установено, че с моторното превозно средство Б. е извършил превоз на пътници срещу заплащане, както и че ППС не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Изложил мотиви, че жалбоподателя в писмените обяснения сочи, че "горивото ми струва два лева, те се съгласиха и аз ги закарах", което е достатъчно да се приеме, че е извършван превоз на пътници срещу заплащане, с оглед на което са налице материалноправните предпоставки на чл. 106а, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвП за издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Решението е правилно. Правилни са изводите на съда, че са налице материално правните предпоставки за прилагане на този вид принудителна административна мярка по Закона за автомобилните превози, поради което обжалваната заповед е законосъобразна. Правилно е прието от съда, че е извършен обществен превоз на пътници с ППС, без за него да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници. По смисъла на ЗАвП "обществен превоз" е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане предвид разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП. Извършването на таксиметров превоз представлява "обществен превоз". Установено е по делото, че с моторното превозно средство Б. е извършил превоз на пътници срещу заплащане, както и че ППС не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Не е спорно, че автомобилът на жалбоподателя, с който е извършен превоза не е включен в регистъра на моторните превозни средства за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р. Б. Мярката е необходима за преустановяване на административното нарушение и е в съответствие с целта на закона. Неоснователни са доводите изложени в касационната жалба. Свидетелите не могат да дадат показания, че жалбодателят не е извършвал нерегламентиран превоз, тъй като това е правен извод. Съдът е обсъдил свидетелските показания по делото. Посочил, че дори да се приеме, че свидетелят А. Д. е помолил жалбоподателя да закара четирите лица, това не опровергава факта на извършен превоз срещу заплащане и че свидетелката Илиева не е пряк очевидец на случилото се. Видно от обяснението на Р. Н. в административното производство, жалбоподателят и друг път му е предоставял нерегламентирани таксиметрови услуги. Независимо, че с влязло в сила решение по нахд № 577/2016 г. на РС Радомир е отменено издаденото наказателно постановление, са налице основанията за налагане на принудителната административна мярка. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение