Решение № 4072 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6683/2018 г.

Решение № 4072 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6683/2018 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] срещу решение № 84 от 10.04.2018 г., постановено от Административен съд Ямбол по адм. д. № 386/2017 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение. Заявява искане за присъждане на направените за производството разноски. Ответникът – изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с представен по делото писмено отговор, излага съображения за неоснователност на касационната жалба, поради което заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност заявява възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо изх. № 01-2600/6095 от 12.09.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – РА, с което е отказано финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане на парцели с идентификатори 57409-92-4-1, 57409-91-1-1, 57409-27-5-1, 57409-92-3-1, 57409-92-5-1, 57409-27-8-1, всички в землището на с. Поляна. Съдът е потвърдил оспорения акт като приема, че е издаден от компетентен орган и в съответната законова форма. Оспореното уведомително писмо е издадено в съответствие с дадените указания при предходно оспорване на акта за оторизация, като административният орган е посочил мотиви за всеки един от парцелите, посочена е конкретната причина за отказ от финансиране на заявените от жалбоподателя площи, а именно: за три парцела с №№ 57409-92-4-1, 57409-91-1-1 и 57409-92-5-1 е посочено конкретно базово изискване не е спазено. В разясненията към таблицата и в частност – за Колона 10, са изложени детайлно фактически констатации, поради които площта се определя като недопустима за подпомагане, а именно налице е разминаване между заявените от дружеството данни по мярка 214, направление "Биологично растениевъдство" и предоставената от контролиращото лице информация за отглежданата култура върху заявения парцел. За останалите два парцела е посочено, че части са извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. С това дадените указания за мотивиране на уведомителното писмо са коректно изпълнени. След преценка на доказателствата по делото, съдът е стигнал до правен извод за законосъобразност. Този извод е мотивиран и със заключението на приета по делото съдебно-икономическа експертиза. Според заключението на вещото лице налице е несъответствие между декларираните насаждения от бенефициента с данните на контролиращото лице за спазване на базовите изисквания. Данните от контролиращото лице са въведени в Системата за въвеждане на данни от извършени през текущата година проверки от външни институции и при така въведените данни е установено несъответствието. Според заключението на експертизата налице е несъответствие между въведените данни и тези, съдържащи се в доклада на контролиращото лице, но не е проведена процедурата по чл. 68, ал. 5 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007-2013 г. /Наредба № 11/2009 г. С оглед на тази установеност, съдът приема че контролиращите лица въвеждат данни за извършените през текущата година проверки в електронната система по чл. 68, ал. 1, която система ДФ "Земеделие" поддържа. След въвеждане на данните в системата контролиращите лица имат възможност, съгласно разпоредбите на Наредба № 11/2009 г., да отстранят технически грешки, като подадат заявление в Министерството на земеделието, храните и горите. В случая такова искане не е постъпвало. Според процедурата в Наредба № 11/2009 г., административният орган е задължен при установяване на несъответствие между заявената от кандидата и установената от контролиращото лице култура площта да се счита като такава, за която земеделският стопанин не е спазил някой от ангажиментите, свързани с предоставянето на помощта. При издаване на оспореното уведомително писмо административният орган е приел подадената в системата информация като достоверна, предвид липсата на инициирана и проведена процедура по отстраняване на допуснати технически грешки. При тази установеност по делото съдът е потвърдил оспореното уведомително писмо. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения. Касационният жалбоподател излага доводи за необоснованост на правните изводи на решаващия съд, поради несъобразяване на релевантни за спора доказателства. Твърди, че съдът е следвало да съобрази представения по делото Доклад от контрол растениевъдство от контролиращото лице [фирма]. От данните в доклада се установява, че не е налице несъответствие между декларираните култури и установените при извършената проверка от контролиращото лице, поради което не е налице посоченото основание за отказ. Тези доводи са неоснователни. Оспореното уведомително писмо е издадено след извършване на административна проверка, която обхваща сравнение на декларираните за подпомагане площи, одобрени по направлението и данните отразени в електронната система по чл. 68, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г. Съгласно цитираната разпоредба Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, създава и поддържа електронна система, в която контролиращите лица въвеждат данни за извършените през текущата година проверки. Несъответствието, дало основание за постановения отказ, е в резултат на грешно въведени данни от контролиращото лице. Процедурата за отстраняване на техническа грешка е разписана в разпоредбата на чл. 68, ал. 5 от Наредба № 11/2009 г. и е обвързана с изтичане на преклузивен срок, който в случая е до 31.12. на текущата година за контролиращите лица. По делото безспорно е установено, че в нормативно предвидения срок, контролиращото лице не е предприело действия за отстраняване на техническата грешка, поради което административната проверка е извършена с оглед данните в Системата за въвеждане на данни от външни институции /СВДВИ/, така както са въведени от контролиращото лице. В случая административния орган няма нормативно предвидено задължение да извършва допълнителна проверка на данните, въведени от контролиращото лице. Отговорността за коректното въвеждане на данните в електронната система по чл. 68, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г. е изцяло на контролиращото лице, поради което единствено по инициатива на външната институция, допуснала техническата грешка, може да започне процедура за отстраняване на грешката, с попълване на "Заявление за редакция на въведени данни в СВДВИ" по образец, което изпраща до Министерството на земеделието, храните и горите. При одобряването на заявлението, същото се изпраща в Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, която предприема необходимите действия за отразяване на корекцията в СВДВИ. След като не са предприети нормативно разписаните действия за отстраняване на техническата грешка, изводите на решаващия съд за законосъобразност на оспореното уведомително писмо са обосновани и съобразени с приложимия материален закон. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение