Решение № 60231 от 1.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1278/2021 г.

Решение № 60231 от 1.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1278/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. ВКС разглежда молбата на С. С. за отмяна на влязлото в сила решение по в. гр. д. № 548/20 г. на Ловешки окръжен съд /ЛОС/ на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят сочи, че оспореното решение е постановено при липса на относими доказателства, с които не е имал възможност да се снабди и съдът му е отказал тази възможност, въпреки своевременно направеното искане. С допълнителна молба на л. 10 намира, че решението на ЛОС е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – на молителя като ищец било отказано приемането и прилагането по делото на поисканите относими към делото доказателства, с което е нарушено диспозитивното начало. Молителят иска отмяна на посоченото влязло в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по молбата К. С. я оспорва като неоснователна. ВКС като разгледа молбата намира следното: С решение по гр. д. № 548/20 г. на ЛОС е потвърдено първоинстанционното решение на Троянски районен съд по гр. д. № 905/19 г., с което е отхвърлен предявеният от молителя срещу К. С. иск по чл. 45 ЗЗД, за сумата 1250 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, нарушаване на честта и достойнството, опетняване на доброто име и принизяване на авторитета на ищеца пред обществото, претърпени в резултат от нанесени му от ответника обида и клевета. Прието е, че ответникът въобще не е извършил сочения в исковата молба деликт, с употребения при даване на свидетелски показания по гр. д. № 1193/17 г. на РС Троян израз: "Питайте него /ищеца/, съчинението е негово. Откак видях, че се занимава с глупости, спрях да говоря с него. " Думите му са израз на вътрешните възприятия на ответника като свидетел по делото, на неговата оценка, която дори и да е негативна, не обосновава деликтна отговорност. Използваните фрази не съдържат обидни думи или клеветнически твърдения за ищеца. Въззивното решение е влязло в сила като необжалваемо – чл. 280, ал. 3 и чл. 296, т. 1 ГПК, с постановяването му на 18.12.20 г.. Производството за отмяна на вл. в сила решение е извънинстанционно, основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона – чл. 303 ГПК и не съвпадат с касационните основания по чл. 281 ГПК. За да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК представените нови писмени доказателства трябва да са от значение за изхода на делото. При предмета на спора, разрешен с влязлото в сила решение, част от сочените от молителя нови писмени доказателства са неотносими и без значение за делото – молбата и заявлението на л. 8 и 9 от делото на ВКС са адресирани до прокуратурата във връзка с други сигнали и проверки, засягащи молителя. Във връзка с такива други отношения е и постановлението на л. 11. Молбите на л. 6 и 7 от делото на ВКС са депозирани във въззивното производство по гр. д. № 548/20 на ЛОС и по тях съдът се е произнесъл. Молителят твърди, че ЛОС, постановил оспореното вл. в сила решение по гр. д. № 548/20 г., е отказал приемане на поисканите от молителя като ищец относими към делото доказателства, с което е допуснал съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Последното е оплакване за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, но не обосновава основание за отмяната му по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК/ когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото/ и ВКС не го разглежда в това производство. Поради изложеното молбата за отмяна като неоснователна следва да остане без уважение ВКС на РБ, трето г. о.